От гледна точка на икономиката Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. не се забелязва в българската стопанска история - няма голямо отражение върху БВП на глава от населението. България започва развитието си като самостоятелна държава без почти никакъв капитал или индустрия след Освобождението и Съединението дава началото на програма за икономическо развитие. Това коментира проф. Пенчо Пенчев, учредител на Център за стопанско-исторически изследвания и преподавател по стопанска история и история на икономическата мисъл към УНСС, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.

"Съединението дава малко по-голяма самоувереност на българските държавници от различните партии, която те използват да са малко по-сигурни, когато търсят външни заеми. България започва самостоятелното си развитие изключително бедна, практически без железници, модерни пристанища. Преди Съединението има този страх да се вземат външни заеми и дори Петко Каравелов се противопоставя, защото сякаш предусеща, че заемите ще се вземат с оправданието за инвестиции, но ще се използват за нещо друго."

Първите десет години след Освобождението бюджетът на България не завършва с дефицити, самото Съединение и Сръбско-българската война са изкарани с редовния бюджет, което показва по-предпазливото отношение на тогавашните политици към публичните финанси, каза Пенчев и добави, че и тогава е имало дебати дали бюджетът трябва да бъде балансиран или да има дефицит заради инфраструктурни проекти. Почти всички български бюджети от 1887 г. насам са с дефицити, добави той.

Една част от заемите, които започват да се взимат след Съединението, се използват за развитието на инфраструктурата, но голямата част отива за превъоръжаване на армията, което не е продуктивно и дори поражда социално напрежение, каза Пенчев. Започва и политика на стопанска модернизация и изграждане на индустрия, но цената на тази политика се оказва висока, тъй като новите фабрики са тежко субсидирани, за да издържат на западната конкуренция, и дори не използват местни ресурси.

България в този период остава основно аграрна държава, която силно зависи от производството и износ на жито. За нещастие на страната, тя се освобождава в момент, когато цената на житото на световните пазари трайно намалява, каза Пенчев.

В момента на Съединението Източна Румелия е в много по-добро икономически положение и "определено се жертва в името на единството", каза Пенчев. В южната част се намират големите градски и производствени центрове като Пловдив и Сливен и търговско ориентираните средища на Карлово и Калофер; Източна Румелия е с автономия, по-голямо и по-образовано население, което е по-ангажирано на пазара и пред което няма митнически ограничения да търгува с големия мегаполис Истанбул, каза Пенчев.

Каква е ролята на българския лев в новата държава може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.