Германия ще трябва да намери начини да предпази енергийния се сектор от ефектите на намалените доставки на газ, за да запази стабилността в икономиката си. Никой в страната не изключва изцяло спирането на потоците от Русия - много предприятия започнаха да търсят промяна на източниците си на енергия, правителството - нови доставчици на природен газ, а несигурността за есента и зимата е ясно видима в песимистичните настроения сред бизнеса. Това каза проф. Галина Колев, старши икономист в Института за икономически изследвания в Кьолн, в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Зависимостта от приророден газ в Германия променя малко перспективата. Ако обсъждахме темата преди година, бих отговорила: "Да, Германия е ниско рискова икономика със стабилен растеж, икономика, бизнес сектор, търсене." Сега ситуацията е коренно различна. Тази зависимост от природния газ, към която Германия се стремеше като възможна технология за намаляване на емисиите от въглероден диоксид, промени ситуацията... Икономиката е стабилна, но ще трябва да се намерят решения в областта на енергетиката, за да може и в бъдеще да е така."

Допълнителни доставки на газ от Норвегия, САЩ и Катар няма да са достатъчни и много голяма част от руския газ няма да може да бъде заменена и през 2023 г., каза Колев и добави, че освен възобновяването на работата на въглищните централи, вече се дискутира удължаване на ескплоатацията на АЕЦ и дори фракинг. 

При пълно спиране на доставките, аварийните планове на превителството предполагат, че количествата от хранилищата ще се ползват с предимство от домакинства, болници, училища, и едва след това ще се мисли за индустрията. Има предприятия, които са изключително зависими от газа като производствата на цинк и стъкло например, коментира Колев.

"Ако се спре доставката на газ, ще има толкова големи щети за техните производствени съоръжения, че може би ще трябва да се заменят изцяло - става въпрос за стотици милиони евро инвестиции."

Германия едва ли ще обърне гръб на експорта, който е един от основните звена в икономиката, но ще има реструктуриране на износа, но и на вноса на продукти от други държави, каза Колева. Веригата на доставки вече претърпяваше трансформация заради ефектите от пандемията и сега може да се постигне икономическо заздравяване на връзките вътре в ЕС, особено с държавите от Източна Европа, добави тя.

Освен от Русия, Германия ще трябва да намали зависимостите си и от Китай като пазар, като за това може да разчита на стабилните си връзки с държавите от Г-7 и ЕС.

"Представите, които имахме от последните години, вече не са реални. Германският и европейският бизнес модел ще трябва да се напаснат на новите дадености и да се търсят нови методи за изграждане на международни доставки."

Прогнозите за икономиката през 2022 г. бяха значително намалени през последните месеци, макар да бе отчетен слаб ръст през първото тримесечие, каза Колев.  

"Не е изключено Германия да попадне в рецесия в следващите месеци и растежът да бъде значително по-малък от очакваното през есента. Никой не се осмелява да прогностицира повече от 1.5%-2% ръст, но дори и това от гледна точка на днешните развития изглежда доста отпимистично."

Основният фактор, който намалява прогнозите е предлагането - освен газа от Русия, има проблеми и с доставките на редица суровини и продукти от Китай. Потреблението в страната остава сравнително стабилно въпреки високата инфлация, най-вероятно заради забавеното потребление и спестяванията по време на пандемията.

"Като цяло затрудненията идват от страната не на търсенето, а на предлагането."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.