Цената на едно петролно ембарго ще бъде много по-голяма за Русия отколкото за Европа - Москва ще има много по-големи трудности и ще понесе повече краткосрочни щети, докато се опитва да намери пазари за своята продукция. Въвеждането на тарифи за вноса, а не забрана, ще предпази европейската икономика и ще пренасочи приходите към Европа, а не към руската държава, като така ще отслаби способностите на Кремъл да поддържа военната си машина и ще намали притока на чужда валута към Москва. Това коментира Бен МакУилямс, анализатор в мозъчния тръст "Брюгел", в ефира на предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Идеята на ЕК в момента е за плавно ембарго през следващите седем месеца, като до края на 2022 г. ЕС няма да ползва руски петрол. Това дава време на производителите да намерят алтерантива и да се намали риска от смущаване на доставките - но ще даваме повече пари на Путин и Кремъл. Тарифите могат да се въведат по-бързо - след като ЕС въведе мито върху вноса, ще продължи да внася големи количества, но ще съкрати печалбите за руската държава."

Не е известно каква ще бъде реакцията на Москва и при двата сценария, предупреди МакУилямс, но предположи, че Путин би приел да плаща тарифи.

На въпрос къде ще отиват приходите от подобни тарифа - в националните бюджети или общия бюджет на ЕС - МакУилямс отговори, че това ще зависи от модела. 

"Би трябвало да има координирано въвеждане на мито на 27-те страни от ЕС - Европа трябва да покаже единен фронт и това ще попречи на несъгласия и спорове между страните. Така няма да има и разделение между националните бюджети и общия бюджет."

Разходите за производство на руски петрол се оценяват на 2-5 долара за барел. Включвайки капиталовите и транспортните разходи, минималната цена за износ се оценява на $20 за барел. Данъците, които налага Москва, нарастват драстично при цена над $25 за барел - това определя еталон какви мита би могъл да определи ЕС върху руския внос, така че да стимулира руските производители да продават, но не и да печелят прекомерно, обясни МакУилямс.

ЕС има три основни начина на действие, за да намали засимостта си от руски петрол, като най-вероятно ще се възприеме комбинация от трите и други мерки. Блокът може да засили вноса от вече затегнатите световни пазари и страни като Саудитска Арабия и САЩ, може да засили употребата на количества от статегическите резерви и да предприеме мерки да намали употребата на петрол на континента, като стимулиране на ползването на обществен транспорт. Според МакУилямс САЩ не могат да увеличат добива си достатъчно бързо, а ОПЕК - която има договорка с Русия за регулиране на добива от периода на пандемията - не е реагирала до момента на кризата по политически и технически причини.

Пред Русия има сериозни иинфраструктурни предизвикателства да намери нови пазари за своето производство, обясни МакУилямс. Руските тръбопроводи - тръбопроводода "Дружба" и тези към пристанищните терминали в Черно море - са насочени към западните пазари, и ще има големи логистични забавяния при пренасочването на количествата към Азия. Китай и Индия могат да увеличат вноса, но това едва ли ще компенсира цялото изчезнало европейско търсене - Пекин едва ли би искал да бъде изцяло зависим от един доставчик, а ако намали покупките от други страни за сметка на Русия, няма да може да договаря по-ниски цени от Москва. 

В тази ситуация голямо влияние ще има и решението на страните от Г-7 да спрат руския внос, добави МакУилямс, тъй като те контролират както голяма част от танкерите, нужни за превоз на суровината, така и финансовите институции, през които минава тази търговия.   

В коментар за преодоляването както на петролно ембарго, така и на тарифи, МакУлямс заяви, че Русия може да опита различни трикове по подобие на Венецуела - да използва посредници, да създаде нови блендове чрез смесване с различни не-руски сортове петрол, както и да изключва предавателите на своите танкери.

"Ако ЕС е сериозен за ембаргото и въведе съответните мерки за следене, ще е много възможно да се спрат тези потоци", каза той.

Бен МакУилямс е анализатор в базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст "Брюгел" в областта на климатичната и енергийната политика.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.