Най-голяма част от анкетираните компании членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България казват, че са засегнати косвено от митата по линия на веригите на добавена стойност. Нашата икономика е тясно свързана с тази на Европейския съюз, който от своя страна е основен търговски партньор на САЩ. Така че всяко нарушение в тези взаимоотношения неминуемо засяга и нас – било то през машиностроене, автомобилна индустрия, електротехническа и химическа промишленост, козметика и текстил. Това заяви председателят на УС на АИКБ Румен Радев в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

В проведена анкета между 620 членове на АИКБ между 7 и 11 април показва, че около 40 компании са пряко засегнати от митата върху автомобили и части за тях, докато около 50 са засегнати от митата върху стоманата и алуминия. По отношение на останалите в сила 10% повсеместни мита около половината от респондентите заявяват, че не са пряко засегнати от тях.

Радев коментира, че вече има засегнати фирми, които произвеждат автомобилни части, електронни компоненти, софтуер и хардуер за автомобилната индустрия. Към тях се добавят компании, изнасят хидравлични цилиндри, телфери, повдигателни съоръжения за САЩ, и отделни производители в козметичната и текстилната индустрия.

Допитването показва, че третото голямо притеснение е очакваното свиване на глобалната икономика и спад на икономическата активност. „При спад от дори 0,5-1,5% това означава десетки, дори стотици милиарди по-малко икономическа активност. Това неизбежно води до спад в търсенето на инвестиционни стоки – каквито са повечето българските инженерни продукти“, заяви председателят на АИКБ.

„Европейския съюз е огромен търговски блок в световен мащаб и най-значимият търговски партньор на САЩ. Разликата в стокооборота между ЕС и САЩ спрямо САЩ и Китай е около един път и половина в полза на оборота с ЕС. Понякога ние пропускаме част от какво голямо и силно семейство сме.“

В тази обстановка бизнесът очаква и адекватна реакция от страна на институциите. В анкетата тази тема също е присъствала и отговорите са показателни.

„Не е изненадващо, че най-често споменаваната мярка, която бизнесът очаква, е намаляване на административната тежест и облекчаване на средата за правене на бизнес. Дори компании, които не са засегнати от митата, посочват прекомерната регулация като основно предизвикателство.“

В това отношение на европейско ниво вече се изработват програми като „Омнибус“, който цели да облекчи процедурите по ESG отчитане, но действителното му прилагане ще отнеме 2-3 години. Според Радев България също трябва активно да се включи в процеса и да представя националния интерес.

„Значителна роля би трябвало да играе и нашата българска позиция. Предполагам, че в рамките на Министерството на икономиката и индустрията се изготвят такива позиции. Ние изпратихме резултатите от нашите проучвания към него. Очакванията са ни през ресорното министерство нашите призиви не само да достигат до колегите от ЕС, но и да бъдат взети предвид.“

Въпреки това диалогът с институциите може да бъде по-ефективен и по-прозрачен.

„У нас понякога не се вижда другата част диалога, т.е. как това, което се обобщава на национално ниво, се издига на международно ниво и съответно как се отстоява там като позиция. В това отношение институциите би следвали да са доста по-прозрачни.“

Радев заяви, че активното включване на българския бизнес в европейските програми е ключова работата на бизнес организациите като АИКБ.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Фалитите на бизнеси в България растат и тенденцията е за увеличение

Българският бизнес не е наясно какво да очаква от пакта за чиста промишленост на ЕС

Около 80% от бизнесите у нас очакват 2025 г. да бъде не по-лоша от 2024 г.

Какви ще са последствията от американските мита за България? Попитахме експертите