Младите хора съсредоточават иновативното си мислене в предприемачеството в областта на изкуствения интелект, образованието, здравеопазването, грижата за възрастните хора. Те стартират реализацията на бизнес идеите си в България, но бързо се научават, че или трябва да стоят "под радара" или да се пререгистрират в чужбина, ако не искат да станат обект на агресивни и неетични опити за придобиване. Проблемът с корупцията, мутрите и нездравият интерес към предприемаческата екосистема в България е сериозен и трябва по някакъв начин да се справяме с него. Това каза д-р Леона Асланова, изпълнителен директор, "Иновейшън Стартър", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.  Повод за гостуването бе, че „Академия за иновации“ отличава за пореден път най-интересните младежки идеи.

Рисковете за България, които стоят пред обществото и са породени от бързото технологично развитие на света, са няколко. Най-големият риск у нас е, че изоставаме и не успяваме да се справим, да наваксаме образователно. В свят, който вече говори за технологично превъзходство на нациите, за технологичен суверенитет, ние сме 20 или 30 години назад от тези теми изобщо.

“Другият много висок риск е технологиите да не бъдат използвани с цел прогрес, а обратното - да ни връщат обратно към регреса и това българско общество, което е задлъжняло и хазартно зависимо, да продължи да бъде такова, вместо лека-полека да оздравее от тези зависимости”. 

Третият риск е, ако технологиите изземат човешки функции и заради тях се загуби знанието. Както едно време е станало в Римската империя. След рухването й се загубва изцяло формулата за бетона и на човечеството са му необходими два нови века, за да възстанови това знание и човекът отново да се научи да прави бетон, изтъкна Асланова.

"Всички млади български предприемачи винаги започват с опит да реализират бизнеса си в България, като тук се случва следното - пробват известно време и разбират няколко прости факта. Че ако тръгнат да стават големи, веднага ще почука някой на вратата да ги притисне неетично, да поиска да ги придобие, купи, да поиска процент от компанията, което ги плаши. Съответно те се опитват да са под радара, да са малки и невидими или ако тръгнат да растат, веднага пререгистрират търговските дружества в Лондон, Амстердам, Люксембург и други държави. Проблемът с корупцията, мутрите и нездравият интерес към предприемаческата екосистема в България е сериозен и трябва по някакъв начин да се справяме с него". 

Образованието в България е на добро ниво, въпреки критиките, които чуваме непрекъснато. Ние не умеем да покажем на света това добро качество, подчерта гостенката. “Ние сами не можем да покажем качеството, което имаме, парцелирайки на дребни порции” образователните институции.

В тази област би могло да се постигат по-добри резултати и като се знае кои са най-критичните сектори в икономиката и те да бъдат подпомогнати, не само със специални преференции за конкретното образование (за да не се загуби и да не изчезне от България), но и конкретни бизнес организации да имат ангажимент да взимат на работа такъв тип студенти или докторанти, изтъкна събеседничката. “Защото имаме цели сектори в икономиката, където сме на път да изгубим колосално знание, заради смяната на поколенията и демографската криза, заради която над 65 години имаме много хора а под 25-годишни - много малко. Не трябва да позволяваме това знание да се загуби”.

Технологиите се развиват и в двете посоки - както в посока за доброто на човека, така и не толкова за добро - това, което ние наричаме иновации и деновации. Нашата цел и обучението по предприемачество, което предлагаме в рамките за “Академии за иновации”, цели да се решават конкретни проблеми на обществото в България и младите хора да се концентрират в предлагане на решения за тези проблеми, каза д-р Леона Асланова.

"Познавайки технологичното развитие на света и какво се случи след четвъртата индустриална революция и сега, с навлизането на изкуствения интелект, с петата индустриална революция, младите хора, разбира се са запленени и предлагат решения в тази посока. Тази година имаме три решения, базирани на изкуствения интелект". 

Предизвикателствата, които поставя изкуственият интелект са много. Въпросите се свързват най-общо с това дали изкуственият интелект ще донесе добро или зло, но в крайна сметка неговата употреба е детерминирана от нуждите на обществото. Регулациите и ЕС изпреварват другите в света. Имаме първата регулация в света, която казва, че трябва по етичен начин да се ползва изкуственият интелект и се слагат бариери за какво може и за какво не може да се ползва, добави Асланова. 

“В България имаме огромна нужда от това - демографска криза, нисък БВП на фона на целия ЕС. Да, ето тази демографска криза е проблем, но тя е много хубава възможност за нас - да автоматизираме, да роботизираме, да ползваме изкуствения интелект, така че да освободим работна ръка и да подпомогнем икономиката си”.

Ако приемем, че иновацията е всяко технологично нововъведение, което подпомага, улеснява, подобрява човешкия живот, а примерите са безкрайни - от роботизирани операции до смартфона, интернет и т.н. Но има и “деновации”, подчерта гостенката. “Това са технологични нововъведения, които нанасят вреда. В България невероятният бум на микрокредитирането и задлъжняването на цялото общество, са пример за деновация. Дигиталният хазарт и зависимостта от него доведе и до битката сега да се ограничи неговата реклама и употреба. Ето ги примерите за деновациите у нас”.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Българската стартъп екосистема навлиза във фаза на системни, а не случайни успехи

Предприемаческата екосистема се нуждае от спешни и смели законови промени

Как се създава предприемаческа екосистема извън София