Изминалата година беше драматична за биопроизводството в България. Приключи един програмен период с много проблеми и тежко наследство, защото броят на биологичните производители намаля наполовина спрямо 2016 година. Имаше много проблеми по прилагането на мерките за подпомагане и закъсняхме с една година в сравнение с всички останали държави по разработване на нашето национално законодателство, което да приложи новия европейски регламент. Това разказа д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена", в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Първата причина за рязкото свиване на броя на биологичните производители е свръхрегулацията, а втората важна причина е липсата на пазар в България. Освен някои магазинчета и търговски вериги, които предлагат ограничен асортимент биопродукти, почти никой не купува биологични продукти. В обществените поръчки за хранене обикновено се залага критерий най-ниска цена и никой не купува биологични продукти, сподели д-р Апостолов.

„Разчитаме единствено на хората да си купят такива продукти от магазините...Държавата финансира, подпомага, прилага европейски политики и в същото време не се интересува кой ще купи тези биопродукти”.

Събеседникът посочи, че вече се наблюдава недостиг на суровини за производството на биологични продукти.

„Не достига мляко за биопроизводство. За доставките на биологични млечни продукти по програма „Училищно мляко” някои от преработвателите внасят сурово мляко с цистерни от близки държави, от което се произвеждат биологични продукти”.

Д-р Апостолов изтъкна като успех обединението на организациите в сферата на биологичното земеделие в България. Единадесет организации се събрахме по време на земеделското изложение в Пловдив през февруари и учредихме неформална организация, която заедно успя да постигне доста неща, разказа експертът.

Другата добра новина е, че вече имаме чисто нова наредба за биологично производство, която отразява европейския регламент и така се приближаваме до останалите държави от ЕС по отношение на организация на производството, санкции, несъответствия и т.н.

„Но най-важната новина е, че имаме предостатъчен бюджет за следващите пет години, за да постигнем развитие на биологичното земеделие, като е планирано  и около 7 % от земеделската земя  да бъде биологична до 2027 година, а през 2030 г -  около 10 %. В бюджета на новия стратегически план има над 400 милиона евро,  предназначени само за биологично земеделие”, подчерта събеседникът.

Но освен субсидии за земеделието, за необходими и други мерки като например прилагането на Директивата за зелени обществени поръчки в общественото хранене. До 2027 година поне 700 детски градини в България трябва да получават биологични продукти, които да се използват в кухните при приготвяне на храната за децата, посочи експертът.

„ Ако това се приложи, би се стимулирало изключително много производството на биологични продукти”.

Как ще се развие казусът с пестицидните остатъци при биологично земеделие? Какви са очакванията на биологичните производители в България за 2023 г ? Как поредицата от кризи рефлектира върху биоземеделието?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” може да гледате тук.