Защо втората вълна на коронавируса вече е повод за тревога?

Правителствата по света разхлабват предпазливо мерките с надеждата, че броят на новозаразените няма да се увеличи отново

18:25 | 22 май 2020
Снимка: David Paul Morris/Bloomberg
Снимка: David Paul Morris/Bloomberg

На фона на колебанията на властите по света кога да разхлабят мерките, предназначени за овладяване на коронавирусната пандемия, опасенията на всички могат да се опишат с две думи: втора вълна. Тревогата е, че веднъж овладяна, пандемията може да се завърне с подновена сила, предизвиквайки нов ръст на заразените, натежавайки на здравните системи и довеждайки до повторна необходимост от блокади. Новото огнище в Китай - далеч от първоначалния епицентър, където мерките бяха отменени, добавя причини за тези тревоги, пише Bloomberg в свой анализ.

1. Какво е втора вълна?

Пандемиите се причиняват от нови патогени, към които по-голямата част от обществото няма имунитет. Това им позволява глобално разпространение. Пандемиите не са чести, но грипът е един от по-честите случаи. Това, което обикновено се случва, е разпространението по света на нов вариант на грипа, който след това отстъпва - подобно на цунами. След няколко месеца обаче той може да се завърне и да се разпространи в големи части на света отново.

2. Какви са перспективите?

В Азия има сигнали за риск от втора вълна. Ограничения за пътуване бяха въведени и засегнаха над 100 милиона души в китайската провинция Джилин, близо до севернокорейската граница, след като десетки случаи на заразени бяха установени в градовете там през май - месец, след като мерките срещу заразата бяха отменени в Ухан, откъдето първоначално започна разпространението на коронавируса. Училищата в Джилин са затворени, а десетки хиляди души са под карантина.

Малки огнища също се появиха и в Южна Корея и Хонконг през май, докато голяма част от останалия свят все още се бори да овладее първата вълна на инфекцията. Мерките на повечето страни ограничиха движението на хора, което забави разпространението на вируса, но оставя много от жителите им уязвими към заразата, след като те започнат да излизат отново.

3. Какво преустанови първата вълна?

Грипната епидемия може временно да бъде преодоляна от смяната на сезоните. Също така има възможност вирусът да зарази огромна част от хората в повечето райони, като по този начин те могат да си изградят имунитет.

В случая с коронавируса обаче страните по света въведоха строги мерки за преустановяване на движението на хора и социално дистанциране, с които да гарантират, че вирусът не може лесно да се разпространи.

4. Как вирусът се връща обратно?

Има различни възможности. В случая с грипа - връщането му се случва при по-прохладно време, което може да повлияе и на коронавируса. Възможно е и патогенът да мутира. Това е още една особеност на грипа, който се развива постоянно. През есента на 1918 г. настъпва втора вълна от историческото огнище на грипа, на която се дължат голяма част от смъртните случаи в пандемията. Някои изследователи смятат, че това е причинено от мутация, която прави вируса отново неразпознаваем за имунната система на повечето хора.

Друга важна променлива е движението на вируса към популации, които не са били изложени преди и нямат имунитет. Освен това на 24 април Световната здравна организация заяви, че все още няма доказателства, че хората, които са се възстановили от Covid-19, имат антитела и са защитени от повторно заразяване. 

5. Какво може да предотврати втората вълна?

СЗО препоръчва поетапна отмяна на ограниченията за движение, така че да може да се прецени ефекта от разхлабването на мерките, преди да се премине към цялостното им премахване.

Във всеки случай, твърдят експертите, ключът за запазването на ниския брой на новозаразени без поставянето под карантина на целите страни, е провеждането на повече тестове, установяване на заразените, изолирането им и проследяването на контактните им лица.

6. Защо нямаше втора вълна на SARS?

В периода между 2002 и 2003 г. разпространението на SARS в Азия не се превърна в глобална пандемия. Макар и причинена от коронавирус, болестта не беше толкова заразна, колкото Covid-19. Разпространението ѝ беше ограничено главно до болници и други места, където хората влизаха в тесен контакт със заразени пациенти.

Еболата е друг патоген, сравнително нов за хората. Имаше периодични огнища на ебола в Африка, но въпреки че вирусът е силно заразен в някои условия, той не беше достатъчно заразен, за да се разпространи по целия свят, подобно на Covid-19.