САЩ си търсят белята във Венецуела

Една от многото загадки в настоящата американска външна политика е свързана със Западното полукълбо и по-специално с Карибите близо до Венецуела и Колумбия. На огромна цена администрацията на президента Доналд Тръмп организира страхотна демонстрация на военна сила в тези води. Военни кораби, изтребители, специални части и около 10 000 сухопътни войски са готови да... е, какво точно да направят? Да нахлуят във Венецуела? Да свалят диктатора ѝ? Да продължат да бомбардират малки лодки, превозващи цивилни? Да обявят победа и да се приберат отново у дома?

Както обобщава Евън Купър от Центъра Стимсън във Вашингтон, „американската агресия в Карибите има малка полза, като същевременно заплашва да направи Съединените щати парии и да изостри условията, които водят до трафик на наркотици и миграция.“ Какво точно си мисли Белият дом?

Разгледайте заявените цели една по една, започвайки с разказа, че ударите и струпването на военни сили са елементи във война за самозащита срещу наркотероризма. Америка наистина има огромна епидемия от наркотици. Но причината (освен вътрешното търсене) е предимно предлагането на фентанил, който влиза в САЩ от Мексико (с химически прекурсори, произведени до голяма степен в Китай), и на кокаин, който идва почти изцяло от Колумбия по тихоокеански маршрути. Венецуела не е основна страна източник, нито Карибите са основна артерия за трафик към САЩ.

Ако целите са съмнителни, то средствата също са съмнителни. В продължение на два месеца САЩ бомбардират малки плавателни съдове, от скоростни лодки до полуподводници, убивайки досега повече от 30 души и твърдейки, че всички те са наркотерористи и следователно „незаконни бойци“, които, подобно на вражеските войници, са легитимни цели. Администрацията все още не е предоставила никакви доказателства в подкрепа на това.

Война срещу цивилни

Напротив, оцелелият от един такъв американски удар току-що беше освободен от властите на родния му Еквадор поради липса на доказателства, сочещи за престъпност. Американците бяха репатрирали него и друг оцелял с подозрителна бързина, вероятно за да избегнат повдигане на обвинения в американски съд, което би могло да разкрие липсата на справедлив процес и да отхвърли твърдението на администрацията, че САЩ са въвлечени във „въоръжен конфликт“.

Толкова много въпроси. Защо лодките, заподозрени в превоз на наркотици, просто да ne бъдат прихващани от бреговата охрана, както в миналото? Ако наистина има доказателства за мащабна операция срещу САЩ, която наподобява въоръжен конфликт, защо да не се представят на Конгреса и да се позволи на законодателите да разрешат използването на военна сила, както направиха след 11 септември 2001 г.? А какво да кажем за международното право? Дали това изобщо е нещо, което вече е важно за администрацията на Тръмп? Не на последно място, наистина ли САЩ се нуждаят от такава огромна армада за тези операции?

Междувременно последиците продължават да се разпространяват. Ако ударите са били предназначени да окажат натиск върху Николас Мадуро, тиранина на Венецуела, те въвличат и други държави в конфронтацията. Сред жертвите са граждани на Тринидад и Тобаго, Еквадор и Колумбия. Последната страна е номинално така нареченият основен съюзник на Съединените щати извън НАТО и отдавна си партнира с Америка в борбата срещу износа на кокаин. Тези дни отминаха.

Густаво Петро, ​​левият президент на Колумбия, заяви, че една от колумбийските жертви, Алехандро Каранса, е бил „рибар през целия си живот“ и обвини САЩ не само в нарушаване на суверенитета на страната му, но и в извършване на „убийство“. Тръмп (който вече беше отменил визата на Петро, ​​след като колумбиецът произнесе конфронтационна реч в Организацията на обединените нации) отговори както обикновено: като заплаши с нови мита и съкращаване на още повече помощ за Колумбия (той вече беше съкратил три четвърти от нея по-рано тази година). Той нарече Петро „нелегален наркодилър“.

Тръмп също така отне сертификата на Колумбия като партньор в ограничаването на търговията с кокаин. В отговор на този ход и новите мита и съкращения на помощите, много колумбийски производители вероятно ще се откажат от засаждането на кафе и какао и ще се върнат към кока. Ако не друго, епидемията от наркотици в САЩ ще се влоши, а не ще се подобри. В коя вселена това е добра политика?

Смяна на режима?

От друга страна, може би наративът на администрацията на Тръмп за борба с наркотероризма през цялото време е бил по-скоро прикритие за смяна на режима във Венецуела. Известно е, че съветникът по националната сигурност и държавен секретар на Тръмп, Марко Рубио (който има кубински корени), иска Николас Мадуро да се оттегли, а на негово място да се постави лидер на демократичната опозиция - вероятно Мария Корина Мачадо, въпреки че тя едва с един удар надмина Тръмп по спечелване на Нобелова награда за мир. САЩ дори предлагат награда за залавянето на Мадуро, която наскоро удвоиха до 50 милиона долара.

ЦРУ вече провежда тайни операции във Венецуела, а американски самолети и бомбардировачи прелитат край венецуелското крайбрежие. Въпросът сега е какво ще правят американските флотилии по-нататък. Тръмп може би се надява, че демонстрацията на американска мощ ще накара венецуелските военни лидери да се въстанат срещу Мадуро, като в този случай САЩ няма да е нужно да правят много. Но Мадуро предприема решителни мерки и изглежда контролира ситуацията, докато Мачадо продължава да се крие.

Тръмп би могъл също така да нареди американски удари във Венецуела и евентуално дори инвазия. Това би било акт на война и нарушение на международното право и Устава на Организацията на обединените нации. Това би обърнало голяма част от полукълбото – и от света – срещу САЩ. След това Вашингтон може да забрави някога да поучава Русия за нарушаване на суверенитета на Украйна, или Китай за тормоз над Филипините, или който и да е престъпник или агресор за каквото и да било.

Инвазията може да бъде и по-трудна, отколкото Белият дом изглежда предполага, защото Венецуела разполага със сложни противовъздушни оръжия. И е дом на различни паравоенни организации и милиции, много от които добре въоръжени и обучени. Ако САЩ влязат с оръжия, мястото може да се превърне в Либия (тоест хаос) или Афганистан (блато). В най-лошия случай Венецуела може да се превърне точно в онзи вид „вечна война“, която Тръмп обеща на базата си MAGA да избегне.

Дори и без това, още милиони венецуелски бежанци биха избягали към съседни страни и след това на север, към американската граница. Чакайте малко, не беше ли другото обещание на Тръмп към MAGA да изпрати мигрантите у дома и да ги държи навън, за да не предизвика нова масова миграция? Венецуела е и основен производител на петрол, така че цената на тази стока ще се покачи рязко, а с нея и инфлацията, която Тръмп обеща да поправи.

Обратен ефект

Дори ако Тръмп не атакува или не нахлуе във Венецуела и мобилизацията е само за показност, кампанията му за натиск може да има обратен ефект. Мадуро може да е парий в световната политика. Но както твърди Купър от "Стимсън", постоянното американско сплашване може перверзно да спечели на Мадуро известна международна солидарност, тъй като той обвинява САЩ в империализъм, а САЩ доказват, че е прав.

Нещо повече, ако Мачадо подкрепи твърде ентусиазирано въоръжена американска намеса, дори собствените ѝ поддръжници във Венецуела може да се обърнат срещу нея. Накратко, Тръмп може да укрепи, а не да отслаби Мадуро.

Въпросът, който виси над всичко това, е: Защо? Както и в други области на външната политика, администрацията изглежда няма съгласуван план, който да отчита различни сценарии, а се колебае между гледните точки на конкуриращи се фракции, като Тръмп спуска бомбастични фрази отгоре.

Настоящата американска политика в Карибите е пълна бъркотия, която може да се влоши. Най-малко лошата политика сега е постепенното изтегляне на по-голямата част от войските от региона и възобновяването на борбата с наркотрафикантите в рамките на международното и вътрешното право. Ако това изисква от всички нас, в Щатите и в чужбина, да се преструваме, че Тръмп е постигнал поредната победа като миротворец, нека му аплодираме, докато ни заболят ръцете.

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ дипломацията на САЩ, националната сигурност и геополитиката. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

Още по темата

Планът за "Крепостта Америка" на Тръмп е подарък за Китай

Мария Корина Мачадо е символ на мирния преход към демокрация във Венецуела

Тръмп e разрешил на ЦРУ да предприема действия във Венецуела

САЩ късат дипломатически връзки с режима на Мадуро, възможна е нова ескалация