Китайският „План Маршал“ се захранва с батерии

Миналата седмица богатите демокрации преживяха колективно изтръпване пред картината, в която Си Дзинпин, Владимир Путин и Ким Чен Ун си разменяха любезности и съвети как да доживеят до 150 по време на военния парад в Китай. Но те би трябвало да са много по-обезпокоени от отношенията, които Пекин установява в други части на света.

Това е така, защото индустрията за производство на чиста енергия в страната създава контакти със страни от целия Глобален юг, които имат много по-голямо значение от рушащите се ядрени автокрации на Москва и Пхенян.

От 2022 г. насам преките чуждестранни инвестиции на китайската индустрия за зелени технологии са достигнали между 227 и 250 млрд. долара. Това е приблизително размерът, коригиран с инфлацията, на плана „Маршал“ след края на Втората световна война, който скрепи съюза между САЩ и Европа.

В края на 2010 г., когато опасенията за мащаба на китайската инициатива „Пояс и път“ бяха в разгара си, ежегодните разходи за всички инфраструктурни проекти в чужбина варираха между 80 и 120 млрд. долара годишно. През 2023 г. и 2024 г. само инвестициите в „зелено“ производство достигат съответно 66 млрд. и 72 млрд. долара, сочат данни от базата данни за преки чуждестранни инвестиции в нисковъглеродни технологии в Китай, управлявана от Университета „Джон Хопкинс“ и Бостънския университет. Миналогодишната сума се равнява на около 40% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции на Китай в чужбина.

Китайските преки чуждестранни инвестиции в чисти производствени технологии са нараснали рязко

Това може да се разглежда като втория етап от ръководения от Китай глобален енергиен преход. Първият, който все още е само на няколко години, идва от износа на готови продукти - слънчеви панели, електромобили и батерии.

Благодарение на тази търговия около две трети от развиващите се пазари вече имат по-висок процент соларна енергия в своите мрежи, в сравнение с около 9 % в САЩ, сочи отделно проучване, проведено тази седмица от подкрепящия прехода мозъчен тръст Ember. Всеки четвърти електрифицира цялата си икономика по-бързо. Електрическите превозни средства се внедряват в Турция, Индонезия, Малайзия и Обединените арабски емирства с темпове, които съответстват на развитите пазари или дори ги надхвърлят. САЩ все повече заприличват на реликва, която все още зависи от технологията на пещите и турбините от XIX век, за да подхранва мечтите си за изкуствен интелект.

Тази търговия вече се отразява на търсенето на изкопаеми горива. Износът на слънчева енергия от Китай само през миналата година е достатъчен, за да намали в дългосрочен план световните въглеродни емисии с 4 милиарда метрични тона, което се равнява на около 40 дни емисии. Пакистан, който от години третира добива на газ като гръбнак на енергийната си мрежа, поиска от доставчиците да отложат доставките на втечнен природен газ, след като рязкото нарастване на вноса на слънчева енергия потисна търсенето в мрежата. Саудитска Арабия е изправена пред един от най-бързите спадове в използването на петрол в света, тъй като фотоволтаичните ферми заместват генераторите с мазут.

Въпреки това износът поражда опасения и търговски ограничения поради огромния си мащаб. Разликата във втория етап на този преход е, че преките чуждестранни инвестиции изграждат физически заводи, пристанища и съоръжения, които ще генерират работни места и инвестиции за десетилетия напред, затвърждавайки ангажимента на приемащите страни към чистите технологии.

По света за 80 млрд. долара | Изходящите ПЧИ на Китай в областта на чистите технологии обхващат пет континента

Още по темата

Климатичната цена на безкрайните мита на Тръмп

Китайската соларна индустрия търси напътствия за оцеляване от ОПЕК

Соларните гиганти на Китай осигуряват повече енергия от Big Oil

Подобни разходи за инвестиции в зелени производства приличат на посаждане на семе: Едва след години ще се види пълното му въздействие.

Вземете например COBCO - фабрика за катоди за литиево-йонни батерии на стойност 2 млрд. долара, открита през юни югозападно от мароканското пристанище Казабланка. С капацитета си да доставя 70 гигаватчаса батерии годишно, след като заработи на пълни обороти, той ще бъде достатъчно голям, за да захранва около 1,2 милиона електромобила годишно - достатъчно, за да осигури около една трета от европейския пазар в момента.

Фабриката за соларни панели, създадена през същия месец източно от Джакарта, може да произвежда 1,6 гигавата модули годишно, което е достатъчно, за да осигури почти всички допълнителни 17,1 GW фотоволтаични мощности, предвидени от Индонезия до 2035 г. С толкова бързото нарастване на капацитета се ускоряват и амбициите: Миналия месец правителството обяви, че работи за увеличаване на целта си за използване на слънчева енергия шест пъти - до 100 GW.

Тези проекти пренаписват правилата в енергетиката, търговията и международните отношения толкова драматично, колкото никое друго събитие от петролната криза през 1973 г. насам. Тази извънредна ситуация принуждава развитите страни да се откажат от петрола от Близкия изток като основен източник на енергия и да преминат към ядрени и въглищни технологии, които са по-лесно достъпни на вътрешния пазар. Появата на верига за доставки на чиста енергия, която е по-достъпна, по-изобилна и по-сигурна от останалата търговия с изкопаеми горива, преповтаря този трик за развиващите се страни.

Ново попълнение | Китай е четвъртият по големина източник на изходящи преки чуждестранни инвестиции

Богатите държави, които гледат с трепет на тази промяна, трябва вместо това да използват собствения си опит в областта на финансите и управлението на проекти, за да се присъединят към нея. Това, което Китай предлага на страните от Глобалния юг в момента, е път към прогрес: работни места, енергийна независимост, икономически растеж, чист въздух и шанс да се избавят от надвисналата заплаха от климатичните промени. Подобни чуждестранни инвестиции са мощен инструмент на „меката сила“ още от времето на оригиналния план „Маршал“.

В момента Пекин предлага евтина и чиста енергия, заетост, търговия и път към просперитет. Вашингтон предлага мита, хаос в политиката, мемета с бели националисти и южнокорейски работници с белезници след обиск на фабрика за батерии за електромобили. Това не е начин да се спечели голямата стратегическа надпревара на XXI век.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.

Още по темата

Облаците над китайската соларна индустрия стават все по-гъсти

Как чистата енергия избяга от цикъла на бум и срив

Китай улавя глобалния юг в мрежата си от чиста енергия