Путин вижда само слабостите на Тръмп в Украйна

В Украйна лятото има още по-тъжен край, отколкото предишните сезони от февруари 2022 г. насам. Руснаците настъпват все по-дълбоко на територията ѝ, а украинците са изтощени. Над 6 млн. души са напуснали страната в търсене на нов живот в чужбина, включително някои от най-умните и образованите, както и млади хора в отчаян стремеж да избегнат военната служба.

Руският президент Владимир Путин може да се похвали със значимо постижение. Атаките му сломиха волята и възхитителното неподчинение на украинския народ. Почти всички вече признават, за разлика от година по-рано, че ще бъдат принудени да отстъпят източната част на страната си, за да получат надежда за мир.

Това е чудовищно несправедливо, тъй като Путин няма основателни причини да претендира за нито един квадратен метър от Украйна. Но такова е положението в момента. Сега всичко зависи от намирането на достатъчно силни лостове, така че руснаците да бъдат принудени да приемат условия, които ще спазват за по-дълго време, отколкото е необходимо за отмяна на западните икономически санкции. Това не е лесно.

След срещата на върха в Анкъридж през август пратеникът на Доналд Тръмп Стив Уиткоф приветства срещата с Путин като пробив. Той заяви, че Русия се е съгласила да приеме закон, в който да бъде записано, че няма да отнема още територии от Украйна след сключването на споразумение, „нито да напада друга европейска страната“. Уиткоф определи това за „епичен напредък“. Всички останали възприеха думите на американския съветник като доказателство, че е неподходящ за поста си.

Малцина украинци вярват на въодушевеното говорене на Запад за зони за сигурност и гаранции от САЩ. Те виждат, че Тръмп е обсебен от мисълта да спечели Нобелова награда за мир тази година, а не да спре Путин завинаги. Те знаят, че той не обича страната им и че не е човек, на чиято дума може да се разчита.

Постоянната величина в трагедията на Украйна е неумолимата воля на Путин, който не се притеснява да стъпи на планина от трупове, за да осъществи виждането си за велика Русия. Слуховете от 2022 г. насам, че икономиката на страната е напът да рухне също не го притесняват.

Вярно е, че Кремъл планираше бюджетен дефицит от едва 0,5% от брутния вътрешен продукт за 2025 г., докато действителната цифра вероятно ще надхвърли 2%. Но Путин управлява с железен юмрук народа си, чийто жизнен стандарт леко пострада от войната. Руснаците споделят дълбоката неприязън на президента си към Запада, която е постоянна величина в живота в Русия от векове.

Две седмици след срещата във Вашингтон, на която американският президент се срещна с европейски лидери, все още сме далеч от мира въпреки публично изразения оптимизъм от някои западни съюзници. Те смятат, че са постигнали значителен успех, като са задържали Тръмп в играта. Той не се е отказал напълно, както се опасяваха мнозина. Не се предаде пред Путин, въпреки че несъмнено направи много повече отстъпки, отколкото би позволила отговорната дипломация.

Европейските лидери продължават да се преструват, че всички пеят на един глас. В действителност съюзниците са разделени от САЩ, тъй като Тръмп все още иска да вярва на думите на Путин. Малцина споделят неговата вяра. Те считат за необходимо да се причини много по-голямо страдание на Русия, каквото само Америка може да причини, за да я доведе до разумни условия.

Тръмп вече изрази готовност да види цяла Източна Украйна, включително територии, които в момента не са окупирани от руснаците, предадена на Москва. Той заяви, че Путин е готов да приеме западни войски на място, за да гарантират дългосрочната сигурност на останалата част от страната. Но оттогава руснаците отново заявиха, че отхвърлят такова нещо.

Президентът на САЩ и сътрудниците му явно не разбират особено принципите на дипломацията, автократите – още по-малко. Те са хора от корпоративния свят, които отказват да позволят на опитни и информирани американски представители да водят преговорите им с чужди сили.

Те се стремят да постигнат споразумения за няколко дни, за да ги съобразят с графика на новините в Америка, докато сериозните преговори за прекратяване на войни отнемат месеци или дори години, през които дипломатите подготвят почвата преди срещата на лидерите.

Путин, подобно на китайския президент Си Дзинпин и иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, рядко, ако въобще някога, сключва сделки. Такива лидери определят позициите си и след това е трудно да ги променят. Във войната на Тръмп с налагане на мита той успешно изнудва съюзниците си без ответни мерки. Но Китай не е променил основните си позиции и не показва, че възнамерява да го направи.

Путин може да се съгласи на споразумение с Украйна, за да си осигури смекчаване на санкциите, но продължава да поставя условия, които никой отговорен американски президент не би приел. Руският лидер е уверен, че печели и затова няма нужда да прави значителни отстъпки. Самият Тръмп изключи възможността за членство на Украйна в НАТО, но Путин счита за червена линия и присъединяването ѝ към Европейския съюз, както и всякакво въоръжено присъствие на западни сили за сигурност в Украйна.

Най-лошият аспект на ситуацията след Анкъридж е, че Тръмп изглежда склонен да продължи да оказва натиск върху украинския президент Володимир Зеленски, като в същото време отказва да притисне Путин. Хората на Тръмп оспорват последното, като посочват митата от 50% върху Индия като наказание за закупуването на руски петрол. Но доставките на оръжие от САЩ за Украйна се забавиха драстично. Америка спря да плаща сметките, като предаде тази отговорност на европейските страни.

Виждайки всичко това Путин преценява, че волята на Америка е слаба, точно както военните средства на Европа са оскъдни. Тръмп иска само резултат, който да спре стрелбата за известно време, така че той – човекът, който позволява на Израел да нанася безмилостни удари на палестинците, да осъществи бляна си за Нобелова награда за мир, за която явно е споменавал многократно в разговори с лидери на съюзници във Вашингтон.

След десетилетия, когато най-важният проблем за страните членки на НАТО по време на Студената война беше да се справят с опасния Съветски съюз, предизвикателството днес е да се справят с нестабилните САЩ. Европейските страни се стремят да ласкаят Тръмп, за да укроти набезите си и да позволи на страната на Зеленски да продължи съпротивата си.

САЩ трябва да бъдат убедени минимум да включат в черния списък руските петролни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“, което досега не са направили. Вашингтон трябва също да възобнови доставките за Украйна на ракети с голям обсег, които бяха спрени като част от усилията на Белия дом да омае Кремъл. Освен това на Украйна трябва да бъдат предоставени 300 млрд. долара от активите на Руската централна банка, които в момента са замразени в западни страни.

Вместо това се опасявам, че най-вероятният изход на войната е Тръмп да изгуби интерес и просто да се оттегли. Тъй като Украйна изпитва затруднения на бойното поле, руснаците ще си осигурят нещо, което Путин да може да нарече победа. Американски експерт предположи още през 2022 г., че дори Русия да не успее да завладее цяла Уккрайна, тя може да я поддържа в състояние, в което остава непривлекателно място за живот и с лоши перспективи за инвеститорите. Ако или когато тя в крайна сметка се превърне в провалена държава, Путин ще може да събере отломките.

Основният проблем е, че Русия е съседна на Украйна, а нашите страни са далеч. Въпреки че Тръмп упорито отказва да го признае, руснаците са наши врагове, които ни желаят злото, включително на САЩ. Те ще останат такива, колкото и често президентът да се ръкува с масовия убиец, който се е настанил в Кремъл. 

Макс Хейстингс е колумнист на Bloomberg, британски журналист и военен историк, който е работил като чуждестранен кореспондент на BBC, главен редактор на Daily Telegraph и редактор на The Evening Standard.

Още по темата

Мерц очаква войната в Украйна да продължи дълго

ЕС проучва начини за по-бързо действие в областта на външната политика

Мерц и Макрон настояват за вторични санкции срещу руските поддръжници