Мерц и Макрон настояват за вторични санкции срещу руските поддръжници

Германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон призоваха за вторични санкции, насочени към подкопаване на военната машина на Русия, като увеличиха натиска върху Москва, докато мирните усилия на Доналд Тръмп се провалят.

За да попречат на Москва да набира средства от продажбата на петрол, двете най-големи икономики в Европа ще настояват за мерки, насочени към „компании от трети страни, които подкрепят войната на Русия“, според съвместно изявление в петък след среща на членове на германското и френското правителство.

„Ще продължим да оказваме натиск за налагане на допълнителни санкции от наша страна – и сме готови да го направим – но и от страна на САЩ, за да принудим Русия да се върне на масата за преговори“, заяви Макрон заедно с Мерц на пресконференция във Форт дю Кап Брун, близо до средиземноморския пристанищен град Тулон.

Инициативата за разширяване на санкциите идва в момент, в който европейските лидери губят търпение от нежеланието на американския президент да се изправи открито срещу Владимир Путин по повод войната в Украйна. За съюзниците на Украйна надеждата е, че тази стъпка може да подтикне Тръмп да изпълни заплахите си за разширяване на санкциите срещу Кремъл.

Макрон и Мерц планират да разговарят с Тръмп през уикенда, но вероятно в отделни телефонни разговори.

Последният двуседмичен краен срок, даден от Тръмп, е на път да изтече, без да е постигнат ясен напредък към мирно споразумение. Вместо това, тази седмица Кремъл предприе една от най-тежките атаки с дронове и ракети за годината, като удари жилищни сгради и уби най-малко четири деца.

Макар че Европа иска да окаже натиск върху руския лидер, тя се нуждае от подкрепата на САЩ, особено по отношение на прилагането на санкции, за да гарантира, че Путин ще предприеме стъпки за прекратяване на войната, според европейски служител, близък до ситуацията, който пожела да остане анонимен, тъй като преговорите са поверителни.

Франция и Германия се съгласиха да засилят сътрудничеството в рамките на Европейския съюз и с партньорите от Г-7, за да „разширят и развият ефективни и строги санкции“, се казва в изявлението на двете страни, като се добавя, че целта е „да се окаже максимален натиск върху Русия“.

„В Америка в момента обсъждат по-нататъшни мита“, каза Мерц. „Бих приветствал много, ако американската власт може да вземе решение за налагането им върху други държави, чиито покупки на петрол и газ финансират голяма част от военната икономика на Русия.“

ЕС започна обсъждане на вторични санкции, насочени към енергийния сектор на Русия. Мерките имат за цел да попречат на трети страни да помагат на Кремъл да заобикаля съществуващите санкции на блока. Планират се и други мерки по отношение на руския нефтен, газов и финансов сектор.

„Работим по следващия пакет, има няколко варианта на масата“, заяви Кая Калас, шефът на външната политика на блока, пред репортери в Копенхаген, докато министрите на отбраната се събраха на неформална среща. „Разбира се, това, което ще ги нарани най-много, са санкциите върху енергоносителите и вторичните санкции.“

ЕС прие така наречения инструмент за предотвратяване на заобикалянето през 2023 г., който все още не е използван. Този инструмент забранява износа, доставката или трансфера на определени стоки към трети страни, които се считат за подпомагащи заобикалянето на санкциите.

Исторически ЕС е бил против налагането на вторични санкции, особено предвид неотдавнашната критика от администрацията на Тръмп по отношение на тази политика. Но докато ЕС подготвя новия пакет от санкции срещу Русия – който трябва да бъде готов в рамките на няколко седмици – изглежда, че е достигнал границите на това, което може да направи с санкции, насочени директно срещу Русия.

Мерц открито говори за липсата на напредък в посредничеството за сключване на мирно споразумение. В четвъртък германският лидер заяви, че вече не очаква да се състои среща между Путин и украинския президент Володимир Зеленски, както преди това обяви Тръмп. 

По време на междуправителствената среща Франция и Германия също се съгласиха, че е необходимо да се предоставят на Украйна „надеждни гаранции за сигурност“, които да включват правото на страната да поддържа армия „без никакви ограничения“, за да се възпрепятства Русия.

ЕС допринася за военните усилия на Украйна с военна мисия за обучение, гражданска мисия и подкрепа за отбранителната промишленост на Украйна. 

След обсъждане с министрите Калас заяви, че има широка подкрепа за разширяване на мандата на мисиите за обучение на ЕС след прекратяване на огъня, така че обучението да може да се провежда в страната, а не само извън нея, както е било досега. Заедно с подкрепата за отбранителната промишленост на Украйна, това би било принос към гаранциите за сигурност, заяви тя.

Зеленски заяви пред репортери в Киев в петък, че той и европейските лидери ще се „свържат“ следващата седмица с Тръмп, за да обсъдят гаранциите за сигурност. Разговорът ще се състои по време на една от срещите, които украинският президент ще проведе с европейските лидери, като се стреми да получи правно обвързващи ангажименти от съюзниците си като част от мирните преговори.

По по-широките въпроси на сигурността Франция и Германия обещаха да си сътрудничат по-тясно в отбранителния сектор и да стандартизират военното оборудване. Двете страни ще започнат дискусии за включването на френските ядрени оръжия в общата архитектура на сигурността на Европа. Все пак двамата лидери отложиха окончателното решение по проблемния проект за изтребители FCAS за края на годината. 

Още по темата

Гаранциите за сигурността на Украйна на фона на новите атаки

Путин и Зеленски няма да се срещнат, смята германският канцлер

Руски въздушни удари по Киев убиват 18 души, Путин отхвърля призивите на САЩ