AI трябва да плати за вредите, които нанася на околната среда

Човечеството колективно е решило да продължи да глези индустрията за изкопаеми горива, въпреки че от десетилетия знае, че нейните продукти не само вредят на дългосрочното благосъстояние, но и са неминуемо заменими. То не бива да прави същата скъпа грешка с изкуствения интелект.

Миналата седмица Лоранс Тубиана, главен изпълнителен директор на Европейската фондация за климата, група с нестопанска цел за научни изследвания и застъпничество, предложи облагане на ИИ с данък, за да се съберат средства за адаптиране към климата. Тубиана помогна за изготвянето на Парижкото споразумение за климата и е част от работната група за глобални данъци за солидарност - група, която рови из различни места за пари, за да помогне на света да се адаптира към средата, която става все по-хаотична и разрушителна със затоплянето на планетата. Групата е набелязала някои очевидни цели, като например облагането на „премиум летовниците“, криптовалутите, печалбите от изкопаеми горива и емисиите от морския транспорт.

До момента на коментарите на Тубиана групата не е казвала много за изкуствения интелект. Законът на Сътън - базиран на апокрифното твърдение на Уили Сътън, че е обирал банки, защото там са били парите - предполага, че тя може би ще иска да разгледа ИИ. Агенцията на ООН за търговия и развитие е изчислила, че стойността на този пазар ще нарасне от 189 млрд. долара до 4,8 трлн. долара до 2033 г., като ще започне да застрашава размера на пазара на изкопаеми горива.

Още по темата

Дигитални двойници и AI са бъдещето на климатичното моделиране

AI и бизнес логиката тласкат света към ВЕИ

ООН прогнозира, че изкуственият интелект скоро ще бъде най-голямата нововъзникваща технология в света, с повече от една четвърт от пазара на гранични технологии

Целият този растеж ще изисква огромни количества енергия за денонощно функциониране на центровете за данни и много вода за охлаждане на огромните количества сървъри. Според миналогодишен доклад на Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ тези жадни за енергия съоръжения, които се появяват по целия свят като акне на тийнейджър, могат да консумират до 12% от общото количество електроенергия в САЩ до 2028 г., в сравнение с 4,4% през 2023 г. До 2050 г. центровете за данни могат да използват до 8,7% от енергията на целия свят, изчислява BloombergNEF.

Голяма част от тази енергия ще се генерира от изкопаеми горива, които са основният източник на парникови газове в атмосферата. Според BNEF през следващото десетилетие дейността на центровете за данни може да увеличи глобалните емисии на тези газове с 3,5 милиарда тона, което е около 10% от общите глобални емисии днес. Микрочиповете, стоманата и циментът, използвани за изграждането на центровете за данни, също са свързани с големи разходи за климата. В същото време центровете за данни в САЩ могат да изразходват 74 млрд. галона вода годишно до 2028 г., в сравнение с по-малко от 6 млрд. галона през 2014 г., по данни на Lawrence Berkeley.

В светлината на всичко това облагането на изкуствения интелект с данък, за да се компенсира вредата от него за климата, звучи като чудесна идея. Вече имаме перфектния пример за това какво се случва, когато не държим една индустрия отговорна за външните си ефекти: изкопаемите горива.

Според една от оценките всяка година предоставяме на производителите на нефт, газ и въглища около 6 трилиона долара под формата на субсидии, тъй като не успяваме да определим достатъчно високи цени на техните продукти, за да отчетем вредите, които те нанасят на околната среда. Това са много пари, които биха могли да отидат за предпазване от покачващите се морета и климатичните бедствия.

Тези субсидии се обосновават с това, че ползите за обществото от изкопаемите горива, а именно изобилието на енергия за стимулиране на икономическия растеж, са по-големи от разходите. Това обаче става все по-невярно с всяка изминала година, тъй като все по-хаотичният климат причинява все повече опустошения. Според проучване на Националното бюро за икономически изследвания от миналата година всеки градус по Целзий, с който планетата се затопля над средните стойности от прединдустриалната епоха, намалява глобалния икономически растеж с 12%.

Разбира се, това не е било толкова очевидно през XIX век, когато днешната индустрия за изкопаеми горива е била само блясък в очите на Джон Д. Рокфелер. От земята излизаха вълшебни неща, които поддържаха осветлението, и ни трябваше малко време, за да видим негативните страни. За разлика от това, обществените ползи от изкуствения интелект са в най-добрия случай неясни, докато многобройните отрицателни страни вече са ясни. Няма смисъл да даваме на тази индустрия свободен достъп до унищожаването на околната среда.

На теория данъкът върху ИИ или поне върху неговите въглеродни емисии би подтикнал технологичните компании да търсят ефективност и по-чисти енергийни източници. На практика въвеждането на подобен данък би било предизвикателство, каза ми Робърт Бикел, директор на Програмата за социална, екологична и етична отговорност в Pepperdine Graziadio Business School.

Ако данъкът е твърде нисък, той се превръща в поредния разход за бизнеса и губи своята ефективност. Ако го направите твърде висок, технологичните компании просто ще построят своите центрове за данни в юрисдикция, която не е толкова придирчива към околната среда. Крайният резултат може да е повече емисии, отколкото без данъка.

Въвеждането на такъв данък като универсален би помогнало за решаването на този проблем. Но късмет да накарате двама от най-големите ентусиасти на изкуствения интелект в света - САЩ на президента Доналд Тръмп и Китай - да играят заедно. В този смисъл глобален данък върху въглеродните емисии би бил най-ефективното средство от всички, което с един замах би се справило със субсидиите за изкопаемите горива и би държало индустрията за изкуствен интелект в подчинение. Но това е още по-дълбоко в страната на политическите фантазии.

Все пак има и други инструменти. В много отношения не е полезно да се говори за опонентите на сторенето на центрове за данни близо до къщите им, но това донякъде спира бързото разрастване на центровете за данни. Според изследователската група Data Center Watch през последните две години проекти на стойност 64 млрд. долара са били отменени или забавени поради обществена опозиция. Противодействието е двупартийно: 55% от обществените служители, които се противопоставят на новите центрове за данни, са републиканци.

Натискът от страна на местните жители и инвеститорите може да се окаже достатъчен, за да накара доставчиците на изкуствен интелект да възприемат технологии, които използват по-малко енергия и вода. Те биха могли да използват излишната топлина, за да затоплят местните домове, намалявайки сметките за енергия и търсенето на изкопаеми горива. Те биха могли да инвестират във възобновяеми енергийни източници, модернизация на мрежата и отстраняване и улавяне на въглеродни емисии.

Най-важното обаче е да спрат и да се замислят колко точно е необходима тази бързина да се направи ИИ толкова голям и ресурсоемък, колкото е физически възможно.

„Има много технооптимизъм, според който повече технологии и по-голям растеж са по същество добри“, казва Бикел. "Аз обичам да обръщам това и да казвам на какво служи икономиката? На какво служи изкуственият интелект? Как той допринася за човешкия просперитет или дори само за екзистенциалната стабилност?"

Отговорите на тези въпроси биха допринесли за по-устойчиво развитие на ИИ и за избягване на много по-скъпи грешки.

Марк Гонглоф е редактор и колумнист на Bloomberg, който се занимава с проблемите на изменението на климата. Преди това е работил за Fortune.com, Huffington Post и Wall Street Journal.

Още по темата

Бумът на AI може да доведе до недостиг на вода в САЩ, твърди JPMorgan

Google е разработила симулатор за времето чрез хибрид от традиционни методи и AI  

Бил Гейтс: Търсим начин за по-енергийно ефективно програмиране на AI

AI – приятел на човечеството и враг на климата