Глобалната война срещу официалните празници преследва грешна цел

Загрижеността за фискалната устойчивост и слабият икономически растеж подтикват правителствата към една проста, но спорна стъпка: да намалят броя на официалните неработни дни, за да повишат продуктивността на служителите.

Икономическата полза от подобна мярка обаче е нищожна. Съществуват далеч по-добри начини за увеличаване на производителността и отработените часове, които биха избегнали горчивите спорове за подялбата на икономическия „пай“.

Планът на френския премиер Франсоа Байру да премахне два от общо 11-те национални празника на фона на бюджетна криза предизвика очакваното възмущение в страна, която цени свободното време и 35-часовата работна седмица. Но той не е единствен: Словакия, която има сравнително щедрите 14 официални празника, миналия месец реши да превърне един от тях в работен ден, за да запуши бюджетна дупка. През 2023 г. Дания отмени пролетния празник „Велики ден на молитвата“, за да финансира превъоръжаване.

Икономисти и бизнес организации в Германия и Финландия също обсъждат подобни идеи. Дори президентът на САЩ Доналд Тръмп написа миналия месец в Truth Social, че страната има „твърде много неработни празници“, които според него стрували милиарди долари. (Постът му съвпадна с 19 юни, който отбелязва края на робството в САЩ.)

Идеята, че повечето американци не работят достатъчно, изглежда невероятна за един европеец: САЩ имат 11 официални празника — същият брой като Франция — но не гарантират платен отпуск, докато французите имат право на най-малко пет седмици ваканция.

Европейците обикновено се радват на повече платен отпуск от американците.

Европейците отдавна приемат по-ниската производителност на глава от населението в замяна на по-добър баланс между работа и личен живот. Но слабият растеж и лошата демография оставиха държавите без достатъчно средства за социалните програми, застрашавайки този обществен договор. Сравнително малкият брой отработени часове не помага.

Франция и Германия имат малко годишни работни часове.

В Германия — където икономиката се очаква да регистрира нищожен растеж за трета година поред — служителите вземат средно 31 дни годишен отпуск, а към тях се добавят поне девет официални празника, много от които са между Великден и началото на юни, когато работещите рядко са в офиса. Сънародниците ми също вече ползват около 15 платени болнични дни годишно, спрямо 10 през 2015 г.

От прогнозата на икономиста Джон Мейнард Кейнс, че до 2030 г. внуците му ще работят само по 15 часа седмично, сме много далеч. Все пак разбирам защо бизнес лидери твърдят, че трябва да поработим малко повече, щом голямото поколение на бейби-бумърите излиза в пенсия.

Макар политически непопулярно, орязването на един празничен ден е сравнително лесно в повечето страни, а държавата би събрала повече приходи от данъци заради създадената допълнителна стойност. Байру изчислява, че във Франция това би донесло на бюджета няколко милиарда евро, отчасти защото работодателите биха плащали такса за „безплатния“ допълнителен труд, който получават.

Саможертвата обаче на няколко празнични дни едва ли ще се отрази особено на растежа.

Ако приемем, че през годината има 250 работни дни (включително 10 официални празника), добавянето на още един работен ден означава приблизително 0,4% повече производство. Но стимулът за БВП би бил доста по-малък. Според МВФ решението на Дания да накара хората да работят един ден повече увеличава предлагането на труд с около 0,25%. А по изчисление на Bundesbank от 2012 г., че 1% повече работни дни водят до 0,3% ръст на общата продукция, добавянето на още един ден към 250-те би повишило БВП едва с 0,12%.

Икономически погледнато, празниците не влияят чак толкова зле, поне до известна степен: едно изследване сочи, че допълнителен почивен ден намалява БВП само с около 20% от пропорционалното му тегло.

Работата, която не е свършена в почивен ден, често се наваксва по-късно; производството — най-засегнато от прекъсвания — днес заема по-малък дял в развитите икономики; а отрасли като ресторантьорство и туризъм печелят повече, когато хората не са в офисите.

Освен това служителите имат нужда от почивка за да поддържат продуктивност и морал. Уикенд от три дни се усеща значително по-различно, отколкото от два. Националните празници носят и културни, исторически и семейни ползи, излизащи отвъд чистата икономика.

Байру безспорно би казал, че всеки цент приходи и всяка базисна точка растеж са важни, но има начини да се увеличи предлагането на труд и жизненият стандарт без толкова обществено недоволство.

Рецептата за реформи варира по държави: Франция, както посочва колегата ми Лионел Лоран, трябва да увеличи общата заетост, докато в Германия твърде много хора работят на непълно време. В по-широк план Европа трябва да инвестира повече в образование, дигитализация и научни изследвания, за да повиши продукцията на час труд.

Вместо да облага прекомерно ниските доходи, правителствата трябва да направят труда по-доходоносен. В Германия данъчно-осигурителната тежест за сам живеещи работници — т. нар. „данъчен клин“ — е сред най-високите в ОИСР; затова реформа на социалното осигуряване е задължителна.

Насърчаването на по-късно пенсиониране и привличането на висококвалифицирани мигранти са жизненоважни, както и финансирането на ранното образование, за да не бъдат родителите (често жената) принудени да работят по-малко от желаното.

Несъмнено, премахването на празник е полезно в едно отношение: кара хората да се изправят пред фискалните предизвикателства и високата цена на слабия растеж. В сравнение с воденето на война, да работиш ден-два повече, за да платиш за отбрана, не е голяма жертва. Но това не замества тежкия труд по изграждане на по-конкурентни и иновативни икономики.

Крис Брайънт е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ индустриални компании в Европа. Преди това е бил репортер за Financial Times.

Още по темата

Уилсън: Великобритания трябва да стане инвестиционна икономика

Доверието на инвеститорите в германската икономика се повишава

Българската икономика може да расте с 4% без валутен борд и с модерна политика

Счупената политика на Америка ще счупи и икономиката