Земята изсъхва и трябва да действаме бързо

Измерванията от сателитите на НАСА за гравитационно възстановяване и климатични експерименти показват, че континентите губят прясна вода с тревожна скорост от 2002 г. насам

9 August 2025 | 20:30

Автор: Марк Гонглоф
Редактор: Георги Месробович

Снимка: Bloomberg L.P.

Може би няма да повярвате, ако сте преживели някоя от внезапните наводнения, които опустошиха планетата от Тексас до Виетнам това лято, но Земята става все по-суха – поне в частите, където живеят повечето хора. Като се има предвид как това може да засегне всеки аспект от човешкото съществуване, от земеделието до геополитиката, вече е крайно време да започнем да третираме този проблем като спешен.

Измерванията от сателитите на НАСА за гравитационно възстановяване и климатични експерименти показват, че континентите губят прясна вода с тревожна скорост от 2002 г. насам, според скорошно проучване в списанието Science Advances. Някои части от планетата стават по-влажни, особено в тропиците, но изсъхващите части изсъхват по-бързо, отколкото все по-влажните части стават влажни. Изсъхващите части също се разширяват, като всяка година придобиват площ, равна на около две Калифорнии, и наскоро се сливат в „мега-изсъхващи“ региони, простиращи се върху огромни части от континентите.

Един от тези мега-изсъхващи региони започва в Аляска и обхваща голяма част от Канада, от Британска Колумбия до Манитоба. Друг обхваща югозападната част на САЩ и Централна Америка. Най-големият обхваща три континента, от Британските острови, Европа и Северна Африка на запад до Китай и Малайзия на изток. Три четвърти от световното население, или около 6 милиарда души, живеят в райони, където сладката вода е намаляла от 2002 г. насам.

„Пресната вода е ограничен ресурс и ние я губим“, каза ми Хришикеш Чандапуркар, изследовател от Аризонския държавен университет и водещ автор на статията. Голяма част от водата се озовава в солените океани, допринасяйки за повишаването на морското равнище повече от топенето на леда в Антарктида или Гренландия.

Още по темата

Пожарите у нас не са просто бедствия, а отразяват системен проблем

Как подбрани от Тръмп учени се опитват да разбият климатичния консенсус

Тревожно е, че тази тенденция се ускори след явлението Ел Ниньо през 2014 г., което беше най-силното, регистрирано досега, и доведе до повишаване на глобалните температури чрез затопляне на водите в източната част на Тихия океан. Оттогава глобалната площ, която изпитва екстремни суши в даден момент, се е увеличила с около шест Калифорнии годишно – въпреки че Земята прекарва по-голямата част от това време в условия на Ла Ниня, когато водата в източната част на Тихия океан е по-хладна. Това предполага, че 2014 г. може да е била повратна точка, след която връщането към нормалните цикли на влажност и сухота може да е невъзможно в период от повече от един човешки живот.

Това се дължи отчасти на факта, че повечето от изсъхващите места на Земята и без друго са исторически сухи, обясни Чанданпуркар. Когато те страдат от екстремни суши, те черпят от вече ценните подземни води, които могат да отнемат хилядолетия, за да се възстановят. Югозападът на САЩ, който е в плен на десетилетия наред продължаваща мегасуша, е отличен пример за това. Данните от спътника GRACE показват, че долната част на коритото на река Колорадо – която включва части от Аризона, Калифорния, Невада и Мексико – е загубила количество вода, равно на езерото Мийд, или около 28 милиона акра-фута, от 2003 г. насам, според отделно проучване от по-рано тази година, в което Чандапуркар е участвал. (Един акър-фут е количеството вода, необходимо за да се напълни един акър с един фут вода.)

Климатичните промени играят голяма роля тук, като правят сушите по-дълги и по-тежки и изсмукват водата от земята чрез изпаряване. Но както при повечето други климатични катастрофи, човешкото поведение влошава нещата. Всъщност, според проучването, най-големият фактор за засушаването на континента е загубата на подпочвени води, а основната причина за това е нашето лошо управление.

Водата, равна на обема на езерото Мийд, която е изчезнала от долната част на коритото на река Колорадо, е използвана предимно за напояване на люцерна и други фуражи за крави, голяма част от които се изнасят. Югозападът е и мястото, където се планира изграждането на много центрове за данни – индустрия, която според проучване на Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“ от декември може да изразходва 74 милиарда галона вода годишно в САЩ до 2028 г. Според неправителствената организация World Resources Institute около две трети от всички центрове за данни, построени или планирани в САЩ от 2022 г. насам, се намират в райони с висок воден стрес.

Това не е проблем само на САЩ: изчерпването на подземните води е широко разпространено в Северна Африка, Близкия Изток, Тибетското плато и северна Китай, посочва проучването. Една от възможните причини защо загубата на подземни води не е толкова актуална тема в медиите, колкото климатичните промени, е, че много хора я възприемат като регионален проблем. Като се има предвид, че тя засяга по-голямата част от населението на Земята и води до повишаване нивото на моретата, това е явно глобален проблем.

И това е бедствие с утежняващи ефекти. Липсата на вода засяга селското стопанство, както в голяма част от Южна Африка, където сушата изсуши реколтата и добитъка и изложи 90 милиона души на опасност от глад, според доклад на ООН от миналия месец. Тя засяга търговията, както в Панамския канал, където в края на 2023 г. водата спадна до нива, които са твърде ниски, за да поемат големи кораби. Сушите в Тайланд и Индия повишиха световните цени на захарта, а изсушените испански маслинови насаждения доведоха до две години на скок в цените на зехтина. Загубата на вода и храна предизвиква масово преселение и насилствени конфликти.

Недостигът на вода води и до недостиг на енергия. Хидроелектрическата енергия генерира почти една трета от електроенергията на западното крайбрежие на САЩ, като тази цифра бавно намалява през по-голямата част от последното десетилетие. Недостатъчната хидроенергия в Замбия миналата година доведе до 21-часови прекъсвания на електрозахранването.

Добрата новина е, че тази криза има решения. Можем да започнем с ограничаване на използването на изкопаеми горива, които затоплят планетата. Можем също да ядем по-малко говеждо месо. Разбира се, това вероятно са най-трудните неща, но всичко, което правим, ще изисква политическа воля и далновидност. Можем да отглеждаме култури, устойчиви на суша, и да направим центровете за данни и други индустрии по-малко водоемки. Можем да възстановим влажните зони, които събират вода, и да подобрим способността си да улавяме дъждовете, които ще продължат да валят в тези проливни дъждове.

Първата стъпка, и може би най-лесната, но и най-важната от всички, е да спрем да мислим за питейната вода като за безкрайно заменим ресурс.

Марк Гонглоф е редактор и колумнист в Bloomberg Opinion, който пише по теми, свързани с климатичните промени. Преди това е работил за Fortune.com, Huffington Post и Wall Street Journal.