Посещението на Тим Кук в Белия дом показва истинската цена на митата

Едно от най-провокативните неща в гардероба ми е обикновена тъмна тениска, дизайнът на която е дело на либертарен икономист. На предната част, в 10 реда, е изписано: „Митата не само налагат огромни икономически разходи, но и не постигат основните си политически цели, а в същото време насърчават политическата дисфункция“.

В свързана с това новина, главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук посети Белия дом миналата седмица, за да връчи на президента Доналд Тръмп голяма награда. В замяна Тръмп заяви, че Apple ще бъде освободена от новата 100% митническа такса, която САЩ налага върху вноса на микрочипове. Официално Apple получава освобождаването, защото се е ангажирала да инвестира 100 милиарда долара в САЩ. Apple вече обяви по-рано тази година инвестиционна програма на стойност 500 милиарда долара, която сама по себе си беше скромно разширение на предишните планове.

Няма значение. За Тръмп важното е да обяви тези обещания, а не да ги изпълни. По време на първия му мандат имаше скандална инвестиция от Foxconn в Уисконсин, която така и не се осъществи. Реалната полза за президента е ласкателната фотосесия, когато главният изпълнителен директор се усмихва пред камерите и хвали уменията на Тръмп да сключва сделки.

Това е политическата дисфункция, описана на моята тениска.

Едно плоско мито, въвдено с цел увеличаване на приходите, независимо от недостатъците си, всъщност би била просто една особена форма на данък. Но митата почти винаги се представят като имащи стратегически или икономически ползи за развитието. А това води до изключения. Митата за чипове би трябвало да насърчават растежа на производството на електроника в САЩ. Но тъй като чиповете са суровина за други промишлени стоки, митата лесно могат да имат обратен ефект. Така че, ако успеете да убедите президента, че всъщност инвестирате в производството в САЩ, можете да получите изключение от митата.

Най-високите мита за почти век

Проблемът тук – както и с десетките други изключения и отстъпки, включени в различните обяви на Тръмп за мита – е, че няма обективни критерии или процес. Кой получава изключения и кой не, зависи почти изцяло от капризите на Тръмп и неговите назначени лица. Това от своя страна повдига въпроса дали основната му политическа цел не е просто да максимизира собствената си власт и влияние.

Кук, например, беше донякъде гласовит защитник на правата на LGBTQ общността. Той винаги е бил преди всичко корпоративен мениджър. Но от време на време се възползваше от статута на Америка като свободна страна, за да изказва мнението си по политически въпроси.

Това вече може да се окаже рисковано бизнес начинание, защото жизнеспособността на бизнеса на Apple зависи не само от способността му да продължава да произвежда продукти, които хората искат да купуват, но и от способността му да си осигури освобождаване от мита. Други технологични мениджъри, като Джеф Безос, също са предпочели да останат настрана: Макар да иска вестникът му да подкрепя и защитава личните свободи и свободните пазари, компанията, която е основал, се отказа от плана си да обяви изрични добавки към митата, след като беше подложена на натиск от Белия дом.

В пазарна икономика с функционираща демокрация, която защитава свободата на словото и налага върховенството на закона, мениджърите не би трябвало да се притесняват, че данъчната политика ще се променя драстично в зависимост от това кой харесва или ядосва президента. Но в Америка на Тръмп те се притесняват.

Което ни води до икономическите разходи.

Много внимание бе отделено на въздействието на митата върху цените, като Тръмп твърди неправдоподобно, че цялата тежест ще падне върху чуждестранните производители, а демократите казват, че потребителите ще платят разходите. Отговорът почти сигурно ще има политически последици за изборите през следващата година. В дългосрочен план обаче американският потребител може да преживее еднократни повишения на цените, а американската икономика може да се приспособи към изкривяванията, предизвикани от митата.

И все пак. Помислете не за Apple от днес, а за Apple отпреди почти 50 години, Apple на Стив Джобс и Стив Возняк. Компютърът Apple I е произведен през 1976 г. с ограничен бюджет и с части, които са били налични на пазара. Возняк си спомня в интервю от 1984 г., че Джобс е сключил сделка с местен търговец на компютри да купи 100 компютъра на едро за 500 долара всеки – 50 000 долара приходи. За да ги произведат обаче, им бяха необходими компоненти на стойност 20 000 долара, които получиха, като си осигуриха 30-дневен кредит от търговец на електронни части след телефонно обаждане за потвърждение на съществуването на поръчката.

„Доставихме компютрите“, спомня си Возняк, „изплатихме доставчиците на части и трябваше да заемем само 5000 долара от приятел.“

Този вид незначителна сделка в това, което днес наричаме Силициевата долина, остана незабелязана по онова време и не оказа осезаемо влияние върху националния БВП. Но тя даде начало на поредица от събития, които промениха света. Илюстрира отвореността към предприемачи и иноватори, която е в основата на световния икономически динамизъм на Америка.

Смесицата от „популистки“ и „пробизнес“ политики на Тръмп е антитеза на тази система. Корпоративните титани са наети да осигуряват пропагандни победи за Белия дом, а в замяна получават привилегии, недостъпни за нито един стартиращ бизнес. Този подход няма да повлияе на пазарите и няма да се отрази в тримесечните икономически данни в близко бъдеще, ако изобщо се отрази. Но той ще има кумулативен ефект. Седмица след седмица, обявление след обявление, Тръмп подсилва егото си за сметка на дългосрочното икономическо бъдеще на Америка.

Матю Иглесиас е колумнист за Bloomberg Opinion. Съосновател и бивш колумнист на Vox, той пише блога и бюлетина Slow Boring. Автор е на книгата „One Billion Americans” (Един милиард американци).