Посегателството на Белия дом срещу Федералния резерв е самоунищожително
Колкото по-силно администрацията се противопоставя на Фед, толкова по-голям е рискът очакваната инфлация да се изплъзне от котвата си
Редактор: Галина Маринова
Атаките на Белия дом срещу председателя на Федералния резерв Джером Пауъл ескалират опасно. Длъжностните лица осъдиха предполагаемите прекомерни разходи за ремонт на централата на централната банка - въпрос, който няма нищо общо с паричната политика - като нарушение, за което може да бъде уволнен. Макар че президентът отрича да планира да отстрани Пауъл преди изтичането на мандата му през май следващата година, той остави отворена възможността да го уволни по уважителни причини.
Това усилие за отстраняването на Пауъл е едновременно неоснователно и озадачаващо - неоснователно, защото оплакванията не са основателни, и озадачаващо, защото, ако не друго, те затрудняват Фед да осигури това, което президентът най-много иска: по-ниска цена на заемите.
Винаги има място за разногласия относно това какъв трябва да бъде основният лихвен процент на Фед. И този президент в никакъв случай не е първият, който се оплаква от нежеланието на Фед да прави това, което Белият дом смята за политически целесъобразно. Остава фактът, че позицията на централната банка по отношение на лихвените проценти като цяло е подходяща за настоящите икономически условия и е в съответствие с мнението на инвеститорите. Безработицата е ниска, инфлацията остава малко над целевата, а митата увеличават риска от по-бързо нарастване на цените през следващите месеци. Предпазливостта при намаляването на лихвените проценти е разумна.
Условията могат да се променят, както самите Пауъл и колегите му подчертават. Смекчаването на пазара на труда или по-голямата увереност, че митата няма да повишат инфлацията, може да оправдаят понижаване на основния лихвен процент по-скоро по-рано, отколкото по-късно. Предвид несигурността обаче идеята, че Фед под ръководството на Пауъл е бил или необосновано „ястреб“, или по някакъв начин се е посветил на осуетяването на икономическите политики на администрацията, е абсурдна.
Политиката не е много строга | Простото прилагане на правилото на Тейлър предполага, че целевият лихвен процент по федералните фондове трябва да бъде по-висок, а не по-нисък
Особено неуместен е спорът относно разходите за обновяване на централата на Фед. Привеждането на старите сгради в съответствие със стандартите е скъпо. Разходите, които надхвърлят първоначалните оценки, едва ли са нещо необичайно. Струва си да се отбележи, че висшите служители на Фед работят за част от възнаграждението, което биха могли да получат на Уолстрийт: Те далеч не ограбват данъкоплатците, както се предполага от последната атака, а са примерни държавни служители.
Най-странното в атаката срещу Пауъл е, че тя всъщност може да затрудни централната банка да постигне по-ниски лихвени проценти. Инфлацията се върна под контрол на малка икономическа цена - и перспективата за високи мита не обърна тенденцията - главно защото инвеститорите се доверяват на Фед да действа независимо. Разрушаването на това доверие рискува да доведе до рязко повишаване на дългосрочните лихвени проценти, независимо от това къде Фед определя основния лихвен процент.
Колкото по-силно администрацията се противопоставя на Фед, толкова по-голям е рискът очакваната инфлация да се изплъзне от котвата си - и толкова по-трудно ще бъде за централната банка да понижи безопасно лихвените проценти в отговор на променящите се икономически условия. Ако президентът все пак се опита да уволни Пауъл, внезапното бягство от дългосрочните облигации и долара става твърде вероятно.
Председателят на Фед и колегите му са пример за сдържаност в отговора на нападките на администрацията - отказват да се заяждат с Белия дом и учтиво настояват, че се фокусират единствено върху двойния мандат на централната банка - стабилни цени и максимална заетост. Пауъл разумно поиска от главния инспектор на Фед да проучи нарастващите разходи за обновяване. В името на икономическата стабилност и в свой собствен интерес президентът трябва да разпознае съюзник, когато го види, и да остави Фед да си свърши работата.