Митата върху медта няма да възстановят американската промишленост

Предложената от президента Доналд Тръмп мито от 50% върху вноса на мед е показателна за непоследователния подход на администрацията към икономическата политика: Тя се впуска в носталгия по индустриалното минало на Америка и същевременно прилага стратегии, които ще затруднят успеха на американските производители сега и в бъдеще.

При обявяването на мерките в социалната си мрежа Truth Social Тръмп отбеляза, че медта „е необходима за полупроводниците, самолетите, корабите, боеприпасите, центровете за данни, литиево-йонните батерии, радарните системи, системите за противоракетна отбрана и дори хиперзвуковите оръжия, от които произвеждаме голямо количество“.

Всичко това е повече или по-малко вярно. Тогава защо иска да повиши таксите върху медта? Повишаването на цената, която американците плащат за медта, прави САЩ по-малко желано място за изграждане на самолети и дава предимство на конкурентни производители в Европа, Бразилия и Канада. Това затруднява създаването на местно производство на полупроводници. Изостря и без това тежкото състояние на американската корабостроителна индустрия, която е изцяло зависима от протекционистичните политики.

Стратегическата стойност на медта би могла да бъде основание за протекционизъм, ако САЩ се снабдяват с мед от враждебни или нестабилни страни. Но медта не е редкоземен минерал, за който САЩ трябва да разчитат на китайски доставчици, нито пък е като петрола в епохата преди фистовата революция, когато САЩ трябваше да внасят суровината от подозрителни режими в Близкия изток. По-голямата част от вноса на мед в САЩ идва от Чили, а следващите по големина доставчици са Канада и Перу.

Същевременно съществува и развит местен производствен капацитет за производство на мед, който представлява около половината от медта, която се използва в САЩ. По-голямата част от тази мед идва от колебаещия се щат Аризона, което може да представлява тясна партийна обосновка за протекционизма по отношение на медта. Но вносът на мед от приятелски държави в Западното полукълбо не представлява стратегически проблем и има всички основания да се опасяваме, че умишленото повишаване на цената на една широко използвана производствена суровина ще попречи на конкурентоспособността на САЩ в ключови отрасли.

Това за съжаление не е необичайна последица от търговската политика на Тръмп: С налагането на мита върху междинните стоки той насърчава САЩ да се специализират в добива на ресурси и първични суровини за сметка на сложните индустриални изделия.

Още по темата

50 процентните мита за внос на мед на Тръмп ще обхванат и рафинирания метал

Тръмп ще въведе 50% мита за медта и дава година отсрочка за лекарствата

Китайски трейдър, който спечели $1,5 млрд. от злато, сега залага на медта

„Индустриалната политика“, доколкото е работеща, функционира чрез придвижване на икономиката на страната нагоре по веригата на стойността. В началото на съществуването на САЩ Александър Хамилтън например се притеснява, че страната ще продължи да бъде де факто икономическа колония на Европа. Като рядко населена страна с изобилие от природни ресурси, един напълно нерегулиран пазар би могъл да накара Америка да се специализира в износа на суровини за Европа, която на свой ред да изнася промишлени стоки обратно за Америка. Като алтернатива той предлага въвеждането на предпазни мита за насърчаване на растежа на американската промишленост.

Лидерите, които се придържат към тази традиция на Хамилтън - Джон Куинси Адамс, Хенри Клей, Ейбрахам Линкълн - вярват в една активна държава, която ще инвестира в канали и железопътни линии, ще разполага с мощна флота и ще насърчава индустриализацията. Срещу тях се обявяват предимно южните политически елити, чието богатство е свързано с износа на памук и робството. Те не възразяват срещу идеята за аграрна нация.

Тръмп заимства митата от програмата на Хамилтън, но напълно пропуска основната логика на политиката, както и променения характер на съвременната икономика. С течение на времето, когато светът е станал по-богат, а транспортът - по-евтин, върховите постижения на производството са станали все по-сложни. В наши дни е обичайно един готов продукт да се сглобява от детайли, произведени в страни от цял свят, като всеки от тях сам по себе си съдържа зашеметяващ набор от суровини.

Държавите стават по-богати, като се специализират в по-сложния край на спектъра. Доколкото може да се стимулира производството на природни ресурси в САЩ чрез премахване на регулаторните бариери с ниска степен на полезност, това е победа. Но стимулирането на американската индустрия за добив на мед за сметка на индустриите, които използват тази суровина, е рецепта за деиндустриализация. Същото важи и за манията на Тръмп за протекционизъм за отрасли като стоманата и алуминия, които не са точно суровини, а входни ресурси за производството на изделия като автомобили и самолети. За да може САЩ да бъде производствена сила, промишлеността на страната трябва да има достъп до възможно най-евтините суровини.

Струва си да се вземе предвид и фактът, че въпреки че политиците, подкрепящи индустриализацията през XIX век, са подкрепяли митата, Тръмп вероятно надценява тяхното значение за насърчаване на растежа на промишлеността. В крайна сметка един от важните производствени ресурси е трудът. Както отбелязва икономическият историк Дъг Ъруин, растежът в тази епоха е зависел от увеличаването на населението - под което той разбира имиграцията - и натрупването на капитал. Митата, пише той, „може да са възпрепятствали натрупването на капитал, като са повишили цената на вносните капиталови стоки“.

Ако оставим настрана забавната историческа ирония, полуотворените граници на Златната епоха вероятно не биха били сериозен стимул за американското производство днес. Но една сериозна индустриална политика би разгледала сериозно въпроса за визова програма за квалифицирани работници с опит в области като полупроводници, батерии и корабостроене. Най-малкото трябва да се избягват действия, които влошават положението.

Тръмп е прав, че медта е ценна стока. Но са минали хиляди години, откакто добивът на мед се е считал за иновативна икономическа дейност. Медта е важна, защото се използва за производството на други стоки. Целта на търговската и индустриалната политика на САЩ трябва да бъде да се помогне на Америка да стане по-добро място за производство на стоки, които светът иска и от които се нуждае. Икономиката на носталгията на Тръмп отдалечава САЩ от тази цел.

Матю Иглесиас е колумнист за Bloomberg. Съосновател и бивш колумнист за Vox, той пише блога и бюлетина Slow Boring.

Още по темата

Трейдърите спешно търсят мед преди митата от 1 август

Митата от 50% върху вноса на мед в САЩ влизат в сила от 1 август

Митата върху медта са преломен момент за пазара през 2025 г.