Пазарите се научиха да не се вълнуват особено много

Първата половина на годината беше геополитическа гореща бъркотия. Хаотичният подход на президента Доналд Тръмп към митата, ескалиращият военен конфликт в Близкия изток, продължаващата война в Украйна и екзистенциалната заплаха за Организацията на Северноатлантическия договор оставиха финансовите пазари... до голяма степен невредими? Световните акции са в добро здраве, доходността на държавните облигации е спокойна, а петролът се търгува в съответствие с петгодишната си средна стойност. Доларът е единствената жертва, губейки позиции спрямо всички свои конкуренти през последните шест месеца.

Така че останалата част от 2025 г. ще следва същия модел, нали? Е, търговията с акции по метода TACO – „Тръмп винаги се отказва“ – ще бъде преразгледана в началото на този месец, когато приключат паузите за митата. Независимостта на Федералния резерв изглежда ще бъде подложена на сериозно изпитание. Фискалните последици от закъснялото съгласие на 32-те членове на НАТО да увеличат разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт ще се отразят на пазарите на облигации, особено в Европа.

„Взаимодействието между политика, икономика и пазари ще направи определянето на пътищата на акциите, облигациите, стоките и валутите тази година още по-трудно от обикновено“, писахме в началото на годината. Капризността на най-важния човек в света означава, че запазването на гъвкавост и готовността да се отдръпнете ще останат най-безопасната стратегия. Накратко: Бъдете внимателни.

Това е вашата валута – и тя се превръща във ваш проблем

Доларът загуби повече от 10% спрямо основните си конкуренти тази година, изпращайки индекса на долара до тригодишно дъно. Макар че това е като цяло добра новина за свят, който през последните години страда от това, че домът на световната резервна валута изсмуква голяма част от наличните инвестиционни потоци, това би трябвало да започне да тревожи американските власти, ако илюстрира нарастваща загриженост относно нарастващия бюджетен дефицит. Има причина златото да е близо до рекордно високо ниво.

^{Короната на долара се клати | Щатският долар загуби позиции спрямо всичките 10 основни валути тази година}

По същия начин, както средната доходност на държавните облигации се е върнала до нивата, наблюдавани между 2005 и 2014 г. (повече за това по-късно), доларът може да отслабне до историческите норми; средната му стойност за последните 20 години спрямо еврото, например, е около 1,22 долара в сравнение с около 1,17 долара в момента, докато спрямо паунда нивата са 1,50 долара спрямо 1,27 долара. Въпреки че разговорите във Франкфурт за по-глобалната роля на еврото звучат като пожелателно мислене, короната на долара като крал на валутния свят определено се изплъзва.

"По-високи за по-дълго" - новата мантра за лихвите в САЩ

В края на 2023 г. фючърсният пазар очакваше лихва на Федералния резерв от около 3,5% до декември 2024 г.; вместо това тя достигна 4,5%. В края на миналата година се очакваше лихвата да е спаднала до 4% досега, но все още е заседнала на 4,5%. Тъй като американската икономика – и потребителите – объркват мрачните прогнози на икономистите, централната банка на САЩ се съпротивлява на все по-остри призиви от Белия дом (председателят на Фед Джером Пауъл е „много глупав човек“, според последната критика на Тръмп) за намаляване на разходите по заеми.

^{Фед отново разочарова с лихвените проценти | Фючърсният пазар сбърка паричната политика на САЩ за втора година досега}

Мандатът на Пауъл изтича през май 2026 г. С вероятно по-голямо страхливост/гъвкавост (изберете според вкуса) при приемането на исканията на Тръмп – и потенциални наследници, които се редят на опашка през последните седмици, за да потвърдят своите „гълъбови“ качества – независимостта на Фед при определянето на паричната политика изглежда обезпокоително компрометирана дори преди напускането на Пауъл.

За облигациите - 3% остават новите 1,5%

Средната 10-годишна доходност по държавните облигации на членовете на Г-7 е била на практика колеблива през цялата година - но това означава, че 1,5% лихва по заемите, която преобладаваше през последното десетилетие, е далечен спомен, като нивото от 3% от десетилетието преди това се превърна в новата норма. Доходността по държавните облигации е леко намаляла тази година, докато доходността по федералните държавни облигации е леко нараснала - последното е изненадващо скромно увеличение, предвид огромния скок в заемите, планиран от германското правителство за финансиране на увеличените разходи за отбрана. Швейцария остава аутсайдер с поднулеви лихви при кратки падежи (повече за това по-късно).

^{Дългът е два пъти по-скъп, отколкото беше | Доходността по държавните облигации се задържа над 3% тази година, два пъти повече от нивото, наблюдавано по-рано това десетилетие}

Подтекстът за облигациите е малко по-сложен от обикновено. Вместо действия на централната банка да управляват пазара - Европейската централна банка е била два пъти по-агресивна от Федералния резерв в облекчаването на политиката - нарастващите дефицити и упоритата инфлация сега са основните проблеми за пазарите на облигации. Така че очаквайте фокусът да остане върху това какво се случва с по-дългия край на кривата на доходност; ако инвеститорите още повече разлюбят 30-годишния дълг, фискалните алармени звънци би трябвало да започнат да бият.

Негативността се завръща, скъпа

Предполагаше се, че отрицателната доходност ще бъде премахната и никога повече няма да се появи. Поне това беше пламенната надежда на онези, които с право се страхуват от дефлация. 2025 г. обаче поднесе още една нежелана изненада, като Швейцарската национална банка намали лихвения си процент до нула този месец. В очакване, че силата на франка и забавянето на инфлацията до минус 0,1% може да доведат до по-нататъшно намаление до под нулата през септември, швейцарските държавни облигации с матуритет до три години вече имат отрицателна доходност.

^{Доходността на облигациите под нулата се завръща | Швейцарското правителство отново получава пари, за да взема заеми}

Вселената от облигации с отрицателна доходност достигна своя връх на изумителните 18,4 трилиона долара в края на 2020 г. Макар че е малко вероятно да се върнем към този сценарий, случващото се в Швейцария е напомняне, че лихвените проценти под нулата завинаги ще бъдат част от инструментариума на централната банка.

Позитивизмът при акциите се оказва невъзможен за потушаване

Съпротивата е безполезна: Възстановяването от над 20%, което индексът S&P 500 отбеляза след първоначалното въвеждане на мита от Тръмп през април, казва всичко. Твърде много инвеститори разпродадоха и сега се връщат обратно. И тази година фондовите индекси в Европа и Азия изпреварват американските си конкуренти, разширявайки печалбите и тласвайки стойността на световния фондов пазар до рекордните 133 трилиона долара.

^{Позитивните настроения тласкат световните акции до рекордни 133 трилиона долара | При 133 трилиона долара световните акции са се удвоили това десетилетие}

Какво ще се случи по-нататък с митата, никой не може да гадае, така че перспективите за корпоративните печалби остават обгърнати от съмнение. Но залагането срещу апетита на инвеститорите за акции, независимо колко надценени може да изглеждат, не е печеливша стратегия.

"Светът плува в петрол"

Глобалното търсене на петрол нараства постепенно, но в същото време се добива още повече петрол. Предлагането на петрол от Саудитска Арабия ще достигне двугодишен връх от 10 милиона барела на ден, тъй като Рияд е раздразнен от това, че партньорите му от ОПЕК+ превишават задължителните си квоти. „Светът плува в петрол“, както писа нашият колега Хавиер Блас миналата седмица.

^{Изобилното предлагане държи таван на цените на петрола | Петролът се търгува близо до петгодишната си средна стойност, докато конфликтът в Близкия изток ескалира}

Дори конфликтът между Израел и Иран доведе само до краткотраен скок в цената на суровия петрол Brent, който бързо отшумя, оставяйки го да се търгува под 70 долара за барел. С решението на ОПЕК+ да увеличи производствените квоти и достатъчно високите цени, за да могат американските производители на шистов петрол да заключат производството си, цените на петрола се насочват само в една посока – надолу.

Марк Гилбърт е колумнист в Bloomberg Opinion, който се занимава с управление на активи. Бивш шеф на лондонското бюро на Bloomberg News, той е автор на книгата "Complicit: Как алчността и тайните споразумения направиха кредитната криза неудържима."

Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg, който се занимава с европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.

Още по темата

Доларовият индекс претърпя най-голямата загуба за първото полугодие от 1973 г.

Кои са най-добрите американски компании за инвестиране в момента?

Какво сгрешиха трейдърите през 2025 г.

Пет риска пред акциите, които помрачават изгледа за втората част на 2025 г.

MAGA не означава „да направим печалбите отново велики“