"По-гадна от Китай"? Европа трябва да се вслуша в бележката от MAGA

Някой каза ли деескалация? След като намали търговското напрежение чрез споразумения с Обединеното кралство и Китай, Доналд Тръмп реши да го засили по отношение на Европа. Европейският съюз е „по-гаден от Китай“, каза той тази седмица, докато министърът на финансите Скот Бесент заяви, че вътрешните разногласия в блока са забавили напредъка по търговска сделка.

Като поглед върху състоянието на търговските преговори, това не е точно изненада. Знаем, че ЕС е една от любимите боксови круши на Тръмп. Ползите за икономиката и сигурността от трансатлантическите отношения на стойност 1,5 трилиона долара означават малко за Тръмп в сравнение с търговските дисбаланси и неплащането за отбраната на НАТО. Знаем също, че тактиката на САЩ „разделяй и владей“ досега не е проработила върху членовете му, въпреки че ЕС се е въздържал от скъпоструващи ответни мерки. Тъй като финансовите пазари ценообразуват в по-благоприятна перспектива за световната икономика, изпращането на ЕС на края на опашката оказва натиск без прекалено големи разходи.

Като бележка към европейските лидери обаче, това е безценно. Колкото повече САЩ се оплакват от ЕС, толкова повече това би трябвало да служи като стимул за блока да се вслуша в призива на Марио Драги да направи нещо по въпроса.

^{Еврооптимизъм, американски песимизъм | Инвеститорите са забелязали възможности в Европа тази година на фона на търговския хаос}

След като прекарах седмица в Северна Америка, осъзнах остро как европейският континент е обект, отдръпващ се в геоикономическото огледало за обратно виждане. Това, че е приятелска, зависима от износа търговска сила, обвързана със социалната държава, ѝ позволява да поддържа високо качество на живот и ниско неравенство, както и ѝ позволява да поеме водеща роля в глобяването на американски технологични фирми като Meta Platforms Inc. Но делът на застаряващата Европа в световната икономика е спаднал от 90-те години на миналия век до 14%, докато този на Китай се е увеличил, а спадът в производителността ѝ не вещае нищо добро. Междувременно липсата на твърда сила означава, че тя все още разчита на САЩ, за да възпира Русия, страна, чийто собствен дял от световния БВП е едва 3%.

Това подхранва недоволството, което вече беше очевидно по време на ерата на Обама, когато САЩ поискаха от Европа да „засили“ отбраната си и започнаха собственото си обръщане към Азия. То е напълно явно сега, когато САЩ концентрират усилията си върху Китай и върху арогантните опити да върнат работни места и да компенсират данъчните облекчения чрез мита. Така че, макар хаосът на Тръмп със сигурност да е направил Европа да изглежда добре в сравнение с него, особено за мениджърите на активи, които виждат възможност за печалба на Стария континент, това не е променило реалността на място: пазарен дял в технологиите, който е намалял през последното десетилетие, и отбранителен сектор, който е на години разстояние от надеждно възпиране.

Ето защо френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, новата властова двойка в сърцето на европейския проект, трябва да приемат всяка атака на Тръмп като катализатор, за да направят повече, за да станат по-самостоятелни. В областта на технологиите, нов документ, написан в съавторство със специалисти по технологична политика на ЕС, препоръчва повече сътрудничество в стил Airbus SE: Очертавайки „законодателен лабиринт“ от регулации и непоследователно прилагане, той препоръчва по-прости правила, реформиране на капиталовите пазари и подпомагане на компании като ASML Holding NV да водят по-европейска верига за доставки на изкуствен интелект. (Може да се добави, че цената на провала също трябва да бъде намалена, за да се насърчи поемането на риск, както посочи Драги.)

В областта на отбраната, нов документ на Unicredit Investment Institute също така посочва ползите от самопомощта по пътя към изграждането на възпиращ фактор срещу Русия. Той препоръчва по-интегриран пазар на отбрана: в ЕС се използват над 150 различни вида оръжия в сравнение със само 24 в САЩ. Той също така посочва индустриалната мощ на ЕС в области като гражданската авиация и автомобилите, които биха могли да бъдат пренасочени за производство на военно оборудване. От бюджетна гледна точка, няма нищо невъзможно в превъоръжаването на Европа: Еврозоната има по-ниско съотношение публичен дълг към БВП от САЩ, а разходите за социални цели са с порядъци по-високи от тези за отбрана от десетилетия, според Института в Кил.

Липсата на воля и амбиция, а не оплакванията на Бесент за „проблем с колективните действия“, са това, което измъчва Европа. Макар че няма съмнение, че разпадането на световната търговия ще навреди на континента – Германия е изправена пред трета поредна година на нулев растеж – време е да се вслушаме в меморандума на MAGA и да станем малко по-устойчиви на Тръмп.

Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер за Reuters и Forbes.

Още по темата

Митата не могат просто да бъдат включвани и изключвани, те нанасят дълготрайни щети

Държавите от Източна Европа ще понесат тежък удар от митата, твърдят от ЕБВР

САЩ са приветствали идеите на ЕС за сътрудничество в икономическата сигурност

Си не се огъна и Тръмп изпълни повечето търговски искания на Пекин