Митата на Тръмп ще нанесат повече щети, отколкото си мислят пазарите

Колко лошо ще бъде икономическото въздействие на хаотичните тарифни политики на администрацията на Тръмп? Пазарите изглежда смятат, че ако президентът не спре щетите, Федералният резерв ще го направи. Мисля, че са твърде самодоволни.

По-високите мита - като тези, които Тръмп налага на Канада, Китай и Мексико - засягат както инфлацията, така и растежа. Цените на вноса се повишават, което дава на местните производители свобода на действие да повишат своите собствени цени. Шокът от това ще натежи върху потребителските разходи, докато несигурността относно нивото и устойчивостта на митата - както и ответните мерки - карат бизнеса да отлага наемането на работа и инвестициите.

Засега пазарите изглежда смятат, че ефектът от растежа ще доминира. Въпреки че акциите паднаха рязко, очакванията, че Фед ще намали лихвите, се увеличиха, което показва убеждението, че предизвиканото от митата увеличение на цените няма да ограничи централната банка. Вместо това, според логиката, Фед ще оцени нарастването на инфлацията като преходно, намалявайки лихвите, за да подкрепи икономиката.

За съжаление тази история е непълна по два важни начина. Първо, забавянето на растежа няма да генерира толкова голямо забавяне на пазара на труда и натиск за намаляване на заплатите, колкото се очакваше. С колапса на нелегалната имиграция, администрацията на Тръмп, която планира значително да увеличи депортациите и много бавното нарастване на местната работна сила, нарастването на работните места от около 50 000 на месец би трябвало да е достатъчно, за да поддържа нивото на безработица стабилно - в сравнение с изискваните 150 000 до 200 000 през последните години.

Второ, свързаните с митата увеличения на цените ще бъдат трудни за пренебрегване от Фед, ако повишат инфлационните очаквания. Това не беше проблем по време на първия мандат на Тръмп, когато политиките му бяха по-малко екстремни и инфлацията беше под целта на Фед от 2%. Този път мащабът на вдигането на митата е в пъти по-голям. Още по-лошо, те биха могли допълнително да забавят постигането от централната банка на нейната отдавна заявена цел да свали инфлацията до 2% след години на пропуски. Очакванията вече са повишени: към февруари респондентите в проучванията на потребителите на Мичиганския университет очакваха инфлацията да бъде средно 3,5% през следващите пет до десет години, най-високото ниво от 1995 г. насам.

Комбинацията от по-малък потенциал за растеж, по-високи цени и по-големи инфлационни очаквания не предвещава нищо добро за пазарите. По-бавният растеж ще натежи върху приходите и ще подкопае акциите; нежеланието на Фед да намали лихвите ще подкопае облигациите; повече несигурност и риск ще подкопаят и двете.

Очаквам тази по-малко благоприятна перспектива да бъде отразена в предстоящите икономически прогнози на Фед, които ще бъдат публикувани след срещата за паричната политика следващата седмица. Прогнозите за растеж на производството ще бъдат намалени, за инфлацията ще се увеличат, но пътят на нивото на безработица няма да се промени много, тъй като растежът на работната сила се забавя заедно с наемането. Средната прогноза за две намаления на лихвените проценти с 25 базисни пункта през 2025 г. вероятно ще остане в сила. Много служители ще трябва да променят мнението си, за да преместят медианата само на едно намаление на лихвите. Това изглежда малко вероятно във време на голяма несигурност и политическа чувствителност.

Бил Дъдли, колумнист в Bloomberg Opinion, е бил президент на Федералната резервна банка на Ню Йорк от 2009 до 2018 г. Той е председател на Brentton Woods Committee, а от 2019 г. е директор без изпълнителни функции в швейцарската банка UBS.

Още по темата

Eрата на шокове ще затрудни ЕЦБ в борбата с инфлацията

Вероятността САЩ да изпаднат в рецесия е 50 на 50, смята Лари Съмърс

Европа отговаря на Тръмп с мита върху стоки за 26 милиарда евро

Тръмп разширява търговската война с мита върху стоманата и алуминия