Цар Долар няма да следва наръчника за мита на Тръмп

Трудно е да се оправдае търговската война на Тръмп, когато инфлацията продължава да бъде притеснителна за толкова много домакинства

08:33 | 7 февруари 2025

Автор: Галина Маринова

Снимка: Bloomberg LP

Една от най-известните теории сред апологетите е, че валутните пазари са склонни да се приспособяват, за да компенсират новите мита, противодействайки на потенциалното въздействие върху потребителските цени на вътрешния пазар. Министърът на финансите Скот Бесент разви тази теза по време на изслушване за утвърждаване пред Финансовата комисия на Сената миналия месец, като част от опровержението на опасенията на един от сенаторите относно инфлацията. Важно е да се вземе предвид колко странна е неговата логика в крайна сметка.
Нека отново се върнем към размяната на мнения на Бесент със сенатор Рон Уайдън, демократ от Орегон:

Уайдън: Вярвам, че тези мита - можете да ги наречете както искате - се използват, за да се повиши цената. Те ще бъдат платени от нашите работници и малкия бизнес. А през цялата кампания чувахме, че не е така, че чуждите държави ще ги платят. Смятам, че това са глупости. Те ще бъдат платени от работниците и малките предприятия. И така, вашият отговор?

Бесент: Сенаторе, с цялото ми уважение не съм съгласен. Историята на митата и теорията за митата - теорията за оптималните мита не подкрепя това, което казвате. Традиционно виждаме, че сегашните - ако използваме, да речем, числото, което се подхвърля в пресата, а именно 10%. Тогава традиционно валутата поскъпва с 4%. Така че тези 10% не се прехвърлят. След това имаме различни еластичности. Предпочитанията на потребителите могат да се променят. И накрая, чуждестранните производители, особено Китай - особено Китай, който се опитва да изнесе продукцията си от сегашното си икономическо неразположение, ще продължи да намалява цените, за да запази пазарния си дял.

Не съм сигурен откъде Бесент черпи цифрите си, но това е принципно странна защита от група служители, които твърдят, че искат възраждане на местното производство. Производството в САЩ вече е в състояние на особена уязвимост. Под тежестта на силната зелена валута и високите лихвени проценти индустриалното производство и заетостта в промишлеността не са стигнали доникъде от 2022 г. насам.

Ако митата повишават курса на долара спрямо другите валути, то те вредят на конкурентоспособността на американските износители, които привидно са си поставили за цел да защитават, и правят много малко, за да противодействат на конкурентоспособността на чуждестранния внос. Това е особено вярно, ако, както посочва Бесент, чуждестранните производители намаляват цените, за да запазят своя дял от заветния американски пазар.

В свят на перфектни валутни компенсации най-добрият резултат, на който може да се надявате, е по-голям държавен приход от събраните мита (и това предполага, че негативните макроикономически последици от търговската война няма да навредят на държавните приходи по друг начин). При равни други условия това не би помогнало особено на търговския дефицит на САЩ.

В действителност валутната компенсация вероятно няма да е достатъчна, за да предотврати увеличаването на разходите на американските предприятия и потребители. Първо, вносът обикновено се фактурира в щатски долари и условията се коригират в рамките на тримесечия, а не на дни или седмици - а обратите в търговската война на Тръмп изглежда променят реалността на място с всяка минута. Така че, макар че поскъпването на долара може да осигури известна помощ за намаляване на крайните разходи за внос, изследване на Гита Гопинат от Международния валутен фонд установи, че ефектът не е толкова силен, колкото може да се мисли.

Второ, инфлационните последици ще зависят от държавите и валутните двойки, участващи в търговската война. В случая с Китай историческите данни по време на първото президентство на Тръмп осигуряват известна подкрепа за теорията за валутния офсет. Китай позволи на юана да се обезцени, за да притъпи въздействието на митата, и изглежда, че действията му също така смекчиха ефекта от политиката върху потребителите в САЩ. Измерен на годишна база, основният дефлатор на разходите за лично потребление така и не се повиши значимо над целевото равнище от 2% на Федералния резерв. По подобен начин голямата индустриална база на Китай и скромната му експозиция на доларов внос означаваха, че неговите потребители не платиха голяма цена за обезценяването.

Тази търговска война би могла да бъде много по-голяма и по-широка и в нея участват много държави, в които невинаги можем да разчитаме на валутна компенсация. Освен с Китай Тръмп вече заплаши с широкообхватни мерки Мексико и Канада; изглежда, че се готви да се бие с Европейския съюз; и се заиграва с идеята за всеобщо мито. Анализаторите на Wolfe Research твърдят, че търговската война може да повиши средната цена на нов автомобил с около 3000 долара в САЩ. Дейвид Белман, строител на жилища в Уисконсин, е цитиран от Bloomberg News да казва, че обявените мита могат да оскъпят изграждането на типичен дом с 29 000 долара.

Може би валутните корекции в крайна сметка ще смекчат някои от тези оценки, но няма да ги компенсират напълно. За разлика от Китай, който управлява валутните си курсове, Мексико, Канада и ЕС работят при пазарни валутни курсове. Във всеки един момент те се влияят от множество фактори извън търговията, включително инфлацията и лихвените проценти, цените на суровините и пазарните нагласи. От края на септември, когато Тръмп се очерта като категоричен фаворит за спечелване на президентските избори, песото, канадският долар и еврото отслабнаха спрямо долара съответно с около 4,3%, 5,5% и 6,5%.

Ако митата от 25% за Мексико и Канада влязат в сила, стратезите на JPMorgan Chase & Co. прогнозират, че валутите ще поевтинеят допълнително, но не с пълния размер на митата. Интересно е, че именно капризите на самия Тръмп биха могли да попречат на по-широка пазарна корекция. Много анализатори и търговци от Уолстрийт не приемат буквално заплахите му и основателно се съмняват в способността му да поддържа политика на високи мита в условията на пазарен натиск и правни предизвикателства. Тръмп може да смята непредсказуемостта си за предимство в преговорите, но в случая тя би била пасив за американските потребители.

Сила на долара | От края на септември доларът спечели спрямо основните валути

Мексиканците, канадците и европейците също не би трябвало да се радват на обезценяване на валутите си, за да запазят конкурентоспособността си. Търговските им отношения със САЩ са такива, че при провеждането на подобна политика те биха рискували да понесат значителни разходи за потребителите, особено Мексико и Канада. Рисковете от изтичане на капитали също са значителни във всички случаи. През август бързото и неочаквано поскъпване на японската йена разтревожи световните финансови пазари. Подобна нестабилност би могла да предизвика финансова „авария“ от типа на тези, които понякога предизвикват по-широк икономически спад.

Очевидно е, че ситуацията се променя бързо. В понеделник Тръмп даде едномесечна отсрочка за заплашените от него 25% мита за Канада и Мексико, при условие че те изпълнят обещанията си да спрат потока от фентанил и имигранти. Той също така отвори вратата за пълното избягване на митата, при условие че се проведат допълнителни преговори и сътрудничество по границите. Обезпокоителна е склонността на Тръмп да използва опасната заплаха от мита като инструмент за атакуване на всеки проблем.

Като цяло има множество причини, поради които не бива да се успокояваме, че първата търговска война на Тръмп не се получи толкова зле. Последните предложения са много по-обхватни от тези, които бяха приложени през 2018 г. и 2019 г., а макроикономическият фон е много по-предизвикателен - спомените за инфлацията са пресни, а размерът на федералния дефицит оставя на правителството малко пространство за маневриране.

На всичкото отгоре точната реакция на валутните пазари на митата е трудно предвидима. В най-добрия случай е възможно движението на валутните курсове да разкрие, че част от инфлационната истерия е преувеличила въздействието върху потребителите. Но за да бъде това вярно, американската индустрия ще трябва да пожертва малко от конкурентоспособността си. В крайна сметка теорията за валутен офсет не ни доближава до последователна обосновка за продължаването на една необмислена политика, която ненужно въвежда нови рискове за САЩ и световната икономика.