Търговската война на Тръмп рискува да възроди инфлацията по света
Централните банки внимателно анализират ефектите от митата, които предвещават риск от стагфлация и забавяне на глобалната икономика
Редактор: Волен Чилов
Колкото повече президентът Доналд Тръмп заплашва с мита търговските партньори на САЩ, толкова повече икономистите по света се притесняват от нова инфлационна вълна.
Упоритият растеж на потребителските цени притесняваше голяма част от света още преди влизането на Тръмп в Белия дом. След като тази седмица мерките срещу Китай дадоха първото конкретно доказателство, че Тръмп не се шегува, вероятността за поне известна ескалация и контрамерки в други държави заставя анализаторите да се запитат доколко глобалната дезинфлация може да се задържи.
„Митническите войни водят до инфлация, това не подлежи на обсъждане“, казва Карстен Бржески, глобален ръководител на отдела за макроизследвания на ING. „На много места към тях се прибавят и продължителните ефекти от изминалия инфлационен шок, както и големите структурни предизвикателства“ като застаряването на населението и климатичните промени, посочва той. „Понастоящем има много малко причини да очакваме, че инфлацията ще остане трайно ниска“.
Макар че засега Китай не показва особени признаци на уязвимост от ценови шок, същото не може да се каже за останалата част от света, ако се развие някаква ценова спирала. Множество икономики са изправени пред латентен инфлационен натиск - вътрешен или външен.
В САЩ устойчивият пазар на труда държи Федералния резерв нащрек, тъй като политиката и заплахите на Тръмп повишават доходността на облигациите. На други места силата на долара преследва развиващи се пазари като Индонезия. Данните за растежа на потребителските цени в еврозоната тази седмица отчетоха по-бърз от очаквания растеж, а в четвъртък Bank of England може да се наложи да повиши прогнозата си за инфлацията.
Идването на Тръмп увеличи вече съществуващите притеснения. Въпреки че през октомври служител на Международния валутен фонд заяви, че битката с инфлацията е „почти спечелена“, участниците в Световния икономически форум в Давос миналия месец имаха откровени съмнения.
Проучване на Bank of America сред мениджъри на глобални фондове през януари сочи възвръщането на глобалния ръст на цените на потребителските стоки като ключова тема за 2025 г. Световната банка прогнозира забавяне на инфлацията, но все пак предупреди, че тя „може да се окаже по-устойчива от очакваното“.
Това се отразява на пазарите. Очакванията за инфлацията в САЩ, Европа и Япония скочиха значително, откакто Тръмп се превърна във фаворит за спечелване на президентския пост, като тази седмица всички те се търгуват на нива над 2%.
За САЩ в частност анализаторите открито започват да преразглеждат инфлационните перспективи. Във вторник Morgan Stanley се отказа от прогнозата си за намаляване на лихвените проценти от страна на Фед през март, като главният икономист за САЩ Майкъл Гапен заяви, че „несигурността по отношение на митата би трябвало да увеличи пречките за намаляване на лихвите от страна на Фед“.
Това последва изказването на председателя Джером Пауъл от миналата седмица, че властите не бързат да понижават разходите по заемите, докато отговорните лица отлагат облекчаването на паричната политика, за да видят по-нататъшен напредък по отношение на инфлацията. Възможността за увеличаване на митата затруднява тази прогноза.
Едно нещо е ясно: Фед ще отдели време, за да оцени въздействието на политиките на Тръмп. Ръководителят на Фед в Сан Франциско Мери Дейли отбеляза във вторник, че икономиката на САЩ е в добра позиция и че централната банка може да си позволи да направи обстойна равносметка.
„Не е необходимо да бъдем изпреварващи“ при вземането на решения, коментира Дейли и добави, че работата по понижаване на инфлацията до 2% все още не е приключила.
„Фед трябва да бъде нащрек за инфлационните рискове, които произтичат от предложените политики по отношение на митата“, смята Сима Шах, главен глобален стратег в Principal Asset Management. „Макар че централните банки обикновено гледат през призмата на еднократните увеличения от митата, те трябва да имат предвид риска инфлационните очаквания да тръгнат нагоре.“
От другата страна на Атлантическия океан обхватът на евентуалната търговска реакция може да се окаже ключов, ако Тръмп въведе мита. Засега политиците ги омаловажават като ценови фактор и в двете посоки.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че не е „прекалено загрижена“ за инфлацията от внос, а управителят на BOE Андрю Бейли заяви, че ефектите от митата не могат лесно да се прогнозират.
Инфлацията в еврозоната неочаквано се ускори през януари, а очакванията за продажните цени се повишават до най-високото ниво от почти година насам за услугите и до най-силното от почти две години насам за производството.
Потребителите и експертите по прогнозите са по-малко оптимистични от законодателите, като в анкетите на ЕЦБ повишават прогнозите си за инфлацията през 2025 г. А допитване на Bloomberg демонстрира, че мнозинството от икономистите вече е по-загрижено за ценовия натиск, който да надхвърли 2% в средносрочен план.
Дори някои официални лица започват да стават предпазливи. В сряда главният икономист Филип Лейн предупреди, че „търканията“ в световната търговия могат да помрачат инфлационните перспективи и да се появят „нови възходящи рискове“. Неговият колега от Изпълнителния съвет Пиеро Чиполоне изтъкна неотдавнашното повишаване на енергийните разходи като причина за предпазливост.
В Обединеното кралство проучването на Bank of England сред малките, средните и големите предприятия сочи повишаване на ръста на заплатите и производствените разходи през следващата година. Отделен доклад от сряда показа, че всяка четвърта фирма от сектора на услугите е повишила цените в началото на 2025 г. на фона на нарастващите разходи за заплати.
След като миналата година започна цикъл на затягане, сега централната банка на Бразилия предупреждава, че през следващите шест месеца инфлацията ще бъде над допустимия диапазон. Междувременно централните банкери на Чили заявиха, че инфлационните рискове са се увеличили, оставяйки всички възможности на масата.
Дори в Азия, където цените до голяма степен са се върнали в целевите граници, проблемите продължават да съществуват. В Индонезия основните потребителски цени спаднаха най-много от 20 години насам през януари поради държавната субсидия за електроенергия, но базисната инфлация се повиши повече от очакваното и централната банка беше принудена да се намеси, за да подкрепи рупията.
Потребителската инфлация в Южна Корея се ускори през януари поради по-високите цени на енергията и храните, показаха данните в сряда. А в Япония - където завръщането на повишението на цените е добре дошло след десетилетия борба с дефлацията - номиналните заплати нараснаха с най-бързия темп от близо три десетилетия през декември, което подкрепи последното решение на Японската централна банка за повишаване на лихвените проценти и запази курса на банката към по-нататъшни стъпки за затягане на коланите.
Финансовите пазари и икономистите в Австралия прогнозират, че на 18 февруари централната банка най-накрая ще започне цикъл на облекчаване, след като от ноември 2023 г. насам запази паричния лихвен процент на 13-годишния връх от 4,35%. Но Джеймс Макинтайър, който се занимава с Австралия и Нова Зеландия за Bloomberg Economics, предупреждава да не се приема намалението за даденост, тъй като пазарът на труда остава силен и потребителите все още харчат.
Със сигурност Китай остава в период на дефлация, като слабото вътрешно търсене подхранва по-евтиния износ и по-слабите инвестиции у дома. Перспективата за задълбочаване на търговската война кара икономистите да очакват допълнителни стимулиращи мерки, които да компенсират потенциалното забавяне на износа.
„Никога не бива да забравяме, че втората по големина икономика в света, Китай, продължава да тъне в квазидефлация“, каза Жил Мок, главен икономист в AXA Investment Managers. „Като се има предвид делът на китайските продукти в световната търговия, това би трябвало да е източник на глобално отслабване на цените на търгуваните стоки.“
Макар че все още има много несигурност около размера на американските мита, времето на тяхното въвеждане и потенциалните ответни мерки, ясно е, че те не само ще окажат натиск върху цените, но и ще отслабят растежа в световен мащаб. Преди няколко седмици Банката за международни разплащания дори предупреди за стагфлация - сравнително рядка комбинация от трайно висока инфлация, слаби пазари на труда и слаб растеж.
Що се отнася до самите САЩ, Адитя Бхаве, икономист в Bank of America, предупреждава, че както фонът, така и мерките на Тръмп не са същите, каквито бяха по време на първия му мандат.
„Притеснението тук, което може би го прави малко по-различно от 2018-2019 г., е, че се намираме в много различна среда по отношение на инфлацията“, каза той пред телевизия Bloomberg. „Вероятно има по-голяма готовност за прехвърляне на разходите - а също така този път, поне засега, митата са били приложени и към потребителските стоки.“