Макар че досега санкциите да имат ефект, съществуват редица пукнатини в нормативната рамка, които Русия успешно използва. Такива вратички в законодателството позволяват да продължи реализирането на значителни количества нефт и природен газ, а оттам и значими финансови потоци към Кремъл. С последния 18-и пакет санкции срещу Русия за първи път виждаме мерки спрямо от трети страни, които могат да бъдат посредници. Тази тема коментира Цветомир Николов, анализатор в програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в предаването „Чиста енергия“ с водеща Вероника Денизова.

По-рано през юли ЕС прие 18-ия пакет санкции срещу Русия, който включва ревизия на тавана на цените на петрола, нови ограничения върху банки и рафинерии. От платежната система SWIFT ще бъдат изключени 20 руски банки, както и ограничения наложени върху руския петрол, рафиниран в трети страни.

Николов заяви, че по тази схема вече има санкционира индийска рафинерия, която е частично притежавана от „Роснефт“.

„Изненадващото, в положителна насока, е, че е санкционирана директно рафинерия от трета страна, която преработва руски нефт, а неин собственик е руска компания.“

След началото на войната в Украйна Индия се превръща в най-яркия пример, по който Москва заобикаля наложените върху себе си санкции. За една година от войната, вносът на руски енергоносители към страната е нараснал с 400%. Сходна е ситуацията с Турция, която използва географската си близост и също играе ролята на посредник.

„Индия се превърна в пазара, който се опита максимално много да прехвърли част от петрола, която спря да се изнася за Европа за себе си, и успя да си осигури преференциални условия. Това е важно по няколко причини. Първо – защото осигурява финансиране директно за хазната на Руската федерация по отношение на войната в Украйна. Същевременно с това част от рафинериите работят или със собственост, или работят с руски компании в опит да изнесат за Европейския съюз рафинирани продукти, които са прани от руски енероизточници и да реализират финансов поток към Кремъл.“

В новия пакет санкции е наложен и нов таван на цената на петрола, който ще бъде с 15 долара под пазарната стойност. Според госта „това е от най-ефективните мерки, но при условие че бъде придружена от контрол върху „сенчестите“ флотилии, които осъществяват прехвърляния между кораби в международни води“. Той даде за пример как руски петрол се прехвърля на пристанищата на Русия в Черно море и може да се представи като „казахстански“ и да бъде освободен от санкции.

„Всичко за това е документирано и в нашите доклади. Не е нещо ново и самият процес е ясен за Европейска комисия. Неслучайно влиза в пакета от санкции, но въпросът по-скоро е защо толкова време отнема да се види това и да се реагира.“

В същото време Доналд Тръмп, виждайки че усилията му за постигане на мир между Русия и Украйна се провалят, заплаши с мита върху руски енергийни доставки, включително за трети страни.

„Това, което американската администрация все още се опитва и отказва някъде да приеме, въпреки че напоследък започна да се осъзнава, е, че Русия няма никакво намерение да води съществени мирни преговори, които да доведат до някакъв смислен краен резултат. Заплахите не работят, Кремъл в нито един момент не е показала на бойното поле, че желае мир, а преговорите постоянно биват взривявани.“

През тази седмица се стигна и до търговско споразумение между САЩ и ЕС, с което блокът се ангажира да закупи американски енергоресурси на стойност 750 млрд. долара. Цветомир Николов обясни, че за момента сделката е без правнообвързващ характер, а много от параметрите му са неясни – например обвързаните квоти и как ще се прилагат митата, докато 750 млрд. са натрупан ефект за три години. „Генерално за Европа не е нещо драматично“, заяви той.

Освен това събедникът посочи, че със заявките на Европа да купува повече източници на енергия от САЩ, континентът ще реши проблема си със зависимостта от Русия. България също ще може да се възползва. Николов каза, че доставките от САЩ са по-скъпи, но липсва геополитически риск, който беше присъщ при руските доставки.

„Въпросът е как ще бъде определяна цената – по американския индекс Henry Hub, или по европейския TTF. Ако се използва американският модел, цената може да се окаже по-ниска в дългосрочен план... Допълнително, ако обемите на доставки се увеличат, ще има икономии от мащаба и по-ниски логистични разходи.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Чиста енергия" може да гледате тук.

Още по темата

Русия добива по-малко газ, като Китай не компенсира загубените обеми към Европа

Словакия ще купува повече руски газ след изключението от ЕС

Новите европейски санкции срещу руския дизел ще влязат в сила чак догодина

Санкциите на Европа срещу Русия засилват натиска върху пазара на дизел