Хората изучават Слънцето и различните проявления на неговата активност от появата на първия телескоп през 17-ти век. Въпреки все по-точната и подробна информация, която научаваме за него, все още нямаме възможности да правим дългосрочни прогнози за неговата активност. В момента няколко мисии на космически агенции изучават Слънцето, а в края на 2024-та година сондата "Паркър" ще премине толкова близо до него, че на практика ще докосне външните слоеве на слънчевата атмосфера. Това каза д-р Цветан Цветков, Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българска академия на науките, в предаването "Футуризъм" с водещ Антон Груев.

Слънчевата активност се характеризира с редица прояви, като слънчеви изригвания, протуберанси или поява на слънчеви петна, като те са свързани основно с отделяне на вещество от Слънцето, каза д-р. Цветков.

В случай, че бъдат изхвърлени по правилна траектория, те биха могли да достигнат до Земята за период от няколко часа до 3-4 дни. Те са опасни, защото носят голяма доза радиация, но когато достигнат Земята влизат в контакт с нейната магнитосфера. Част от тях успяват да проникнат през нея в регионите около полюсите, където тя е по-тънка и така образуват полярните сияния, разказа той.

За момента нямаме друга защита срещу слънчевите изригвания, освен да приберем астронавтите, които по това време са на мисия в открития Космос или да изключим своите сателити.

От стотици години една от основните зависимости, които са ясни на човечеството е 11-годишният слънчев цикъл. Този цикъл на слънчева активност при който се наблюдават повече активни образувания като петна и избухвания представляват редуване на по-голяма честота на такива събития с тяхното затихване.

Д-р Цветков посочи, че няма точно определена връзка между екстрмените слънчеви събития и етапа на слънчевия цикъл

На въпрос променя ли се климатът на Земята или нещо друго по време на пик или затишие на слънчевата активност, гостът каза, че няма еднозначни доказателства за такива промени.

Има хора, които смятат, че такава връзка може да се потърси и тяхното мнение се крепи основно на факта, че някъде във втората половина на 17-ти век има период от около 50 години, през който се наблюдават твърде малък брой слънчеви петна. Това значи почти 5 пълни цикъла. Това е така нареченият Маундеров минимум на слънчева активност. Интересното е, че той съвпада с период на засушаване на Земята, известен като малка ледникова епоха.  

Какво можем да научим за произхода на човечеството от налюдението на Слънцето и други звезди в Космоса? Къде са най-големите телескопи на Земята за наблюдение на звездите и какви са предимствата на мисиите за изучаване на Слънцето в Космоса? 

Целия коментар гледайте във видеото.

В предаването вижте още: Изследователи са разработили новаторски метод за генериране на електроенергия с помощта на безвредни вируси, учени са разработили неинвазивна система, която може да превежда мисли в текст, като интерпретира мозъчни вълни, Китай откри най-голямото съоръжение за търсене на тъмна материя, която би трябвало да съставлява над 80% от масата на Вселената, мисия на Европейската космическа агенция ще симулира слънчеви затъмнения с 2 апарата в Космоса, за да изучава слънчевата корона.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.

Още по темата

Мисия възможна: Космическите технологии са стратегическа цел за България

"Божествената частица" е един от кандидатите за космическата инфлация

Обикновеният човек на Земята ще спечели най-много от космическата икономика