Амбицията за космическите технологии като стратегическа цел за икономиката и бизнеса е напълно оправдана, имайки предвид какво България е направила в областта на космическите науки досега. Големият научен потенциал, който страната ни е създала и поддържа, е Институтът за космически изследвания на БАН и неговите международни партньорства. Напълно реалистична е такава дългосрочна стратегия, която бихме поели в иновациите, но това означава особено внимание към научните изследвания. Това заяви проф. д-р Татяна Хубенова-Делисивкова, председател на Съюза на икономистите в България в предаването „В развитие“ с водеща Веселина Спасова.

„България през 2023 г. в международните сравнения и в чакалнята на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която ние се измерваме с развити пазарни икономики и със страни, които имат трансформационния процес към климатична неутралност, пред страната ни стои въпросът как да инвестираме в образованието.“

Заетостта в сферата на образованието е изключително малобройна, а от нея ние очакваме качествен подем в работната сила и в равнището на модернизация на човешките ресурси. Особено внимание трябва да се отдели на заетостта и нейното качество в образованието, защото е тревожна тенденцията, че два пъти повече са заетите в администрацията, смята икономистът.

Според Хубенова-Делисивкова в България има отлив на заетост в добива на въглища, което е резултат от определени политики. Същевременно има прираст на заетите в производството на информационни услуги и телекомуникации. В България най-голяма част от заетите се намира в сектори, в които добавената стойност е в резултат на преразпределяне на доходите от други сектори като туризъм, хотелиерство и ресторантьорство. В този смисъл заетостта в преработващата промишленост има известни колебания кое ще бъде устойчиво за в бъдеще.

„Ние оформяме устойчив профил и на международната специализация, но заетостта и тенденциите на прираст на добавена стойност от определени типове заетости по дейности и сектори на икономиката, подсказва накъде трябва да отиде образованието и как да подготвя кадри за по-модерна икономическа структура, свързана с технологии и иновации.“

Основното предизвикателство, което остава във връзка с целеполагането да се приобщаваме към най-развитото ядро на ЕС – еврозоната, е успокояването на инфлацията. Промяната в глобалните стойностни вериги и икономическата и глобална несигурност свързана с преструктурирането на пазарите на суровини, енергия, енергоносители и на продоволствията остава проблем и за настоящата година, коментира икономистът.

Целия коментар гледайте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.