Футуризъм

Четвъртък, 21 часа
Водещ: Антон Груев

AI срещу истината: алгоритмите, които усилват дезинформацията

д-р Джейкъб Удо-Удо Джейкъб, Global Centre for Rehumanising Democracy, във „Футуризъм“, 13.11.2025 г.

13 November 2025 | 21:30
Обновен: 18 November 2025 | 09:50

Автор: Волен Чилов

Дезинформация, произведена с изкуствен интелект, разрушава доверието не само на основно, а на метаосновно ниво - когато започнем да се съмняваме във всяка информация. А това е един от най-големите проблеми на нашата цивилизация. От своя страна Кремъл все повече комбинира AI със стратегии от съветската епоха, а страни като България са особено застрашени. Това каза Джейкъб Удо-Удо Джейкъб, съосновател на "Global Centre for Rehumanising Democracy", в предаването „Футуризъм“ с водещ Антон Груев.

„Ако чуеш нещо от реномирани медии, авторитетни фигури или от научно изследване, трябва да можеш да му се довериш напълно. Но когато обществото стигне дотам, че се съмнява във всичко, се разрушават връзките между хората. Затова е важно да се замислим как да върнем човечността в демокрацията.“

Защо хората са уязвими на дезинформация?

„Хората стават уязвими към дезинформация, защото средата, в която взимат решения, е била манипулирана до такава степен, че те приветстват дезинформацията“, заяви д-р Джейкъб.

Според него дезинформацията потвърждава позиция, от която част се е интересувала, но не е могла да намери потвърждение за нея. Впоследствие те започват да се асоциират с дезинформацията, а всяко опровержение се възприема като лична нападка. 

„Защо е толкова трудно да бъде опровергана (дезинформацията)? Защото хората имат интерес от тази информация… Те се виждат в нея дотолкова, че когато кажете нещо отрицателно за нея, вие не говорите само срещу самата дезинформация, а и негативно за тях самите… те се възприемат като нейно продължение.“

Затова „най-добрите контраразкази са онези, които създават споделено пространство за разговор“, смята експертът.

Изкуственият интелект и приложението му в пропагандната машина на Кремъл

Гостът заяви, че дълбоките фалшификати вече навлизат в масмедиите.

„Това придава легитимност на дълбоките фалшификати и отваря широка възможност за различни видове употреба и прилагане на този тип технологии и инструменти. И проблемът с това е следният. Това подкопава доверието.“

Ефектите от това са, че аудиторията започва да се съмнява в предоставената ѝ информация. В същото време Русия продължава да използва тактики от съветско време, но вече подсилени с изкуствен интелект, посочи д-р Джейкъб Удо.

„Информационната среда постоянно се манипулира до такава степен, че хората дори не осъзнават, че са манипулирани. Решенията, които взимат, изглеждат като техни собствени, без да знаят, че реагират на външен стимул. Именно това прави руския тип дезинформация… толкова коварен и опасен.“

За България, той коментира, че има сложни исторически отношения с Русия, а наследството е „видимо навсякъде“.

„Това създава когнитивен канал, по който могат да действат кампании за влияние. Освен това в България има ендемично недоверие към демократичните институции. Едва 10% от българите им имат доверие в избирателната система и съдебната власт.  Това говори много за тяхната уязвимост към дезинформация.“

Дезинформацията като заплаха за националната сигурност

Събеседникът заяви, че когато хората спрат да вярват на своите правителства, това не е само политически проблем, а за националната сигурност, защото дезинформацията не цели просто да убеди в лъжа, а да засее съмнение и недоверие у хората.

Изкуственият интелект, от своя страна има възможност създава съдържание, което въздейства културно с хора без пряка връзка. Според д-р Джейкъб Удо е крайно време да се разработи класификация на технологични актьори, подобно на това как определяме правителства по света, за начина, по който се държат на пазара и за това как използват алгоритмите си

Откъсване от влиянието

Според госта възстановяването от доверието е обръщане към поезията, литературата, културата, природата, защото тези нещо ни позволяват да се свържем с по-дълбокото си Аз по начин, който не може да бъде манипулиран от конкретно съдържание.

„Не можем да казваме на хората в какво да вярват. Но можем да ги учим да мислят. Да мислят по-дълбоко, да създават пространство за размисъл. Да се научим да спираме и да разсъждаваме. Аз бих започнал с преподаване на поезия и литература на децата.“

В предаването вижте още:

  • Нов гел възстановява зъбния емайл и предпазва от увреждания – разработка на Университета в Нотингам обещава реална регенерация на зъбите без флуор.
  • Първият микровълнов компютърен чип работи 10 пъти по-бързо и пести енергия – иновация на Университета „Корнел“ създава нов тип аналогова невронна мрежа за по-ефективен ИИ.
  • Учени предупреждават: AI видеа с „опитомени“ диви животни изкривяват представите за природа – изследване на Университета в Кордоба настоява за повече медийна и екологична грамотност.

Гледайте цялото предаване във видеото.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.