По-голямата заплаха за Европа след пандемията е не държавният, а корпоративният дълг

След като коронавирусната пандемия отмине, Европа може да намери най-вредното икономическо наследство не от огромните купища държавен дълг, а от стотиците милиарди евро задължения на компаниите.

Бизнесът беше насочен към банкови заеми и емисии облигации - направени достъпни от държавните гаранции и стимулите на централните банки – за да оцелее след блокадите, които прекъснаха паричните потоци през тази година. Когато тази кризисна подкрепа приключи, се рискува финансите на компаниите да бъдат разтегнати до краен предел и малки фирми вече изразяват високи ниво на тревога, пише Bloomberg.

„С всяка изминала седмица шансовете за оцеляване на затворения бизнес намаляват“, каза Жермен Симоно, ръководител на финансовия комитет на Френската федерация на малките компании - CPME.

„Никога не сме виждали криза в този мащаб със системни рискове, очертаващи се на заден план“.

Рискът се простира извън самите компании. Неустойчивите счетоводни баланси могат да предизвикат цикъл от неизпълнения и фалити, които биха засегнали банковия сектор и ще задълбочат спада.

Корпоративната уязвимост "рязко се увеличи" вследствие на пандемията и беше подложена на контрол само чрез обширна парична и фискална подкрепа, заявиха от Европейската централна банка в предварително публикуван доклад от своя Преглед на финансовата стабилност, който се очаква в сряда.

„Внезапното прекратяване на мерките за подкрепа може да доведе до увеличаване на рисковете за финансиране, като по този начин се повиши цялостната корпоративна уязвимост над нивото, наблюдавано в разгара на световната финансова криза".

Компаниите от еврозоната добавиха над 400 милиарда евро (475 милиарда долара) дълг през първата половина на тази година, в сравнение с 289 милиарда евро през цялата 2019, показват  данни на Европейския съюз. Европейската комисия предупреди миналата седмица, че „обслужването на дълга може да бъде предизвикателство, особено в сектори, засегнати от пандемията по по-траен начин“.

Търговската група Eurochambres установи този месец, че изплащането на натрупания дълг в резултат на пандемията е втората по големина грижа за бизнеса. Икономистите от UBS Group AG смятат, че рисковете от неизпълнение сред европейските компании остават повишени въпреки изключителната фискална подкрепа.

В Германия, която досега преминава през кризата по-добре от повечето си партньори, Бундесбанк прогнозира, че несъстоятелността ще нарасне с повече от 35% до първото тримесечие на следващата година.

Икономистите от Euler Hermes изчисляват, че само италианският и френският малък бизнес ще се нуждаят от 100 милиарда евро за рекапитализация, наред с помощта за ликвидност.

В крайна сметка това вероятно ще убеди европейските компании да намалят зависимостта си от банкови заеми, които те използват в много по-голяма степен от американския бизнес.

Още по темата

10 начина, по които Covid-19 ще промени света в дългосрочен план

Глобалният дълг с отрицателна възвръщаемост достигна нов рекорд от над 17 трлн. долара

МВФ: Глобалният публичен дълг ще се доближи до 100% от БВП през тази година

Комисията и Европейската централна банка отдавна призовават за Съюз на капиталовите пазари, за да се улесни използването на алтернативно финансиране. Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви в петък, че подобен съюз „вече не е само желан, а „задължителен“.

В средносрочен план обаче предложените решения изискват държавна подкрепа. Това включва инструменти за подобряване на корпоративната платежоспособност.

"За най-малките фирми това може да означава директни фискални трансфери, за да се справят с фиксирани разходи", смята Герхард Хумер, директор на икономическата политика на SME United. За по-големите компании по-подходящи биха били подчинените заеми или инжекциите в собствения капитал.

„Инструментът за подпомагане на платежоспособността“ на ЕС не успя да получи достатъчно подкрепа от правителствата на срещата на върха през юли. Сега фокусът е върху осигуряването на подобни видове подкрепа чрез Европейската инвестиционна банка и други програми на ЕС, заедно с национални решения, смята Хюмер.

Във Франция, която е отчита най-големия скок на корпоративния дълг, от вече високи нива, правителството подготвя механизъм, който се надява да насочи около 20 милиарда евро частичен собствен капитал към малките компании. Подкрепен от държавна гаранция, механизмът ще включва банки, разпределящи заеми за дялово участие, най-вече рефинансирани от специални инвестиционни инструменти.

Френските банки и държавата все още се опитват да измислят как да поддържат разходите ниски, като същевременно гарантират, че възвръщаемостта е достатъчно висока, за да привлекат средства. Програмата също така трябва да ограничи риска, понесен от правителството, и да спазва правилата на ЕС за държавната помощ.

Испания има фонд от 10 милиарда евро за подпомагане на по-големи стратегически фирми с подчинени заеми, акции и конвертируеми облигации.

В Германия правителството подкрепя бизнеса с директни плащания в брой. Всъщност Италия и Германия се открояват при използването на безвъзмездни средства и друга помощ, която не трябва да се изплаща, смята еврокомисрят по конкуренцията Маргрете Вестагер.

Наскоро Европейската комисия разхлаби правилата си за субсидиите, така че правителствата могат да покрият до 3 милиона евро от фиксираните разходи на компаниите. Това може да бъде една малка стъпка към обширен ремонт, който прекроява корпоративните финанси за ерата след пандемията.

„Подобно на урока, извлечен от кризата от 2008-2009 г., който беше, че банките трябва да бъдат по-добре капитализирани и да имат по-малко лостове, ще има урок от тази криза, който важи за нефинансовите корпорации“, каза Михала Маркусен, главен икономист в Societe Generale SA.