Политическата фрагментация в САЩ: Има ли край битката на идентичностите?

Политиката в САЩ скача от един поляризиран момент към друг. Сенатът се раздели почти изцяло по партийна линия заради импийчмънта на Доналд Тръмп, а самопровъзгласилият се „социалист“ Бърни Сандърс се очертава като вероятен опонент на президента Тръмп през ноември, пише Саймън Купър, предава Investor.bg.

Моментът е добър да се издаде книга, озаглавена „Защо сме поляризирани”. „Шегувам се, че Сенатът изтанцува на живо интерпретация на книгата“, казва по телефона от Сан Франциско авторът Езра Клайн, основател на обяснителния новинарски сайт Vox.

Какво движи поляризацията и къде свършва тя? Американската политика не беше такава. До 60-те години на миналия век двете основни партии бяха смесица от различни системи от вярвания: демократите обединяваха северните либерали и южните сегрегационисти, докато републиканците не бяха особено консервативни, казва Купър.

Според Клайн поляризацията започва през 1964 г., когато Конгресът приема либералния Закон за гражданските права. За проектозакона гласуват повече републиканци, отколкото демократи, но демократите, които владеят Конгреса и президентството, получиха заслугата и обвиненията за него. Президентът Линдън Джонсън размишлява след подписването на законопроекта: „Мисля, че току-що предадохме Юга на Републиканската партия за дълго време.“

Всъщност оттогава партиите постепенно се подреждат около етническата принадлежност и религията. Белите южняци и евангелските християни станаха републиканска база, докато демократите събраха бели либерали (и все повече атеисти) плюс малцинства.

Клайн казва, че тази битка е по-скоро за идентичност, отколкото за идеология - за това кой сте, а не за това, в което вярвате. По този начин републиканците при Тръмп успяха да запазят почти всички свои избиратели, като същевременно промениха предишните си позиции относно търговията, Русия, голямото правителство и (най-малкото в различни обещания на Тръмп) здравеопазването.

Битката за идентичност е особено интензивна, тъй като множество идентичности се наслояват една върху друга. Повечето републиканци са едновременно бели, провинциални, по-възрастни и християни, както и техните съседи. Демократите са тяхна противоположност. Вече е възможно просто да гледате снимки на хора и да предвиждате с известна увереност коя партия подкрепят.

След като американците се присъединят към едно от тези „племена”, те обикновено възприемат всички негови възгледи, за да не бъдат отлъчени. След това те са поляризирани допълнително от „племенните” медии: Тръмп например подкрепяше абортите и контрола на оръжията, докато Fox News не го радикализира.

Много избиратели не харесват собствената си партия, но ненавиждат другата. При републиканците има нещо друго, което движи тяхната радикализация: те са бяло племе, което се страхува от демографско изчезване. „По-голямата част от бебетата, родени в САЩ днес, не са бели“, отбелязва Клайн. Средната възраст за белите американци е 58 години, докато за латиноамериканците е 11, посочва икономистът Джед Колко. Много републикански региони се обезлюдяват.

Още по темата прочетете в Investor.bg.