Как петролните пазари свикнаха да живеят с напрежението в Близкия изток?

Бумът на американското шистово производство промени изцяло търговията с петрол

13:28 | 19 януари 2020
Снимка: Faisal Al Nasser
Снимка: Faisal Al Nasser

В началото на януари САЩ ликвидираха най-важния ирански генерал. Техеран заплаши с отмъщение и цените на петрола се повишиха с 5% на фона на опасността от война в Близкия изток. След това започнаха разпродажбите, пише Bloomberg.

Това е модел на търговия, който би бил немислим преди десетилетие, но напоследък става все по-познат. Заплахата от конфликт надвисна над сърцето на глобалните петролни пазари тази минала седмица, но обичайното паническо купуване от трейдъри и потребители беше преодоляно бързо благодарение на огромното предлагане от страна на американско шистово производство.

Внезапният скок на цените беше приглушен, а когато ситуацията се успокои, спадът беше бърз.

Тези сделки, известни като хеджиране, комбинирани със сериозното увеличаване на запасите от петрол в Азия и нарастващия износ на лек суров петрол от САЩ, са рецептата за пазар, който е в състояние бързо да се справи със смущения, които доскоро се смятаха за кошмарни сценарии.

„Когато цените се повишат в отговор на геополитически събития, производителите са склонни да залагат на повече хеджиране“, казва Ед Морс от Citigroup. Той добавя, че колкото по-висока е цената, толкова повече трейдърите хеджират, което всъщност прави всяко увеличение краткотрайно.

Цената на американския лек суров петрол се понижи до 60 долара за барел, заличавайки последните си ръстове, след като шокът от противопоставянето на американския президент Доналд Тръмп срещу Иран избледня. Спадът обаче не само отрази успокоението в напрежението, след като стана ясно, че в отговора на Иран за убийството на генерал Касем Солеймани няма жертви. Това беше манифестация за това как шистовата революция промени психологията на пазара.

В същия ден, когато американските ракети убиха най-важния военен лидер на Иран близо до летището в Багдад, американската Администрация за енергийна информация обяви рекорден нетен износ на петрол от 1.73 млн. барела на ден. Това е историческа промяна за страна, която преди десетилетие беше един от най-големите вносители в света, и която всъщност измени начина, по който пазарите реагират на криза.

САЩ промениха ролята си от един от най-големите вносители на петрол до един от най-големите износители в световен мащаб. Графика: Bloomberg 

Шистовият бум, който доведе до тази промяна, беше поведен от независими фирми за сондажи, които не са дотам способни да притъпят финансовото въздействие от променливите цени, колкото гиганти като например Exxon Mobil или Royal Dutch Shell. За разлика от ерата, която беше доминирана от големите играчи, всяко положителен тренд при петрола днес намира продавачи, тъй като малките компании ограничават рисковете си чрез хеджиране.

Всеки изблик на хеджиране насърчава американските петролни производители, като потенциално им позволява по-високи нива на продукция във времена, в които анализатори очакват бумът на шистовото производство да се охлажда. По-късно тази година част от петрола, свързан с тези договори, може да запълни мрежата от тръбопроводи и терминали, свързани с южното крайбрежие на САЩ, затвърждавайки позицията на Америка като износител, предоставящ по-нискорискова алтернатива на петрола от Близкия изток.

Американският президент Доналд Тръмп подчерта тази промяна по време на пресконференцията си в Белия дом на 8 януари след ответния удар на Иран върху американски военни бази в Ирак, като посочи, че Америка е „независима и няма нужда от петрол от Близкия изток“.

Регионът на Близкия изток губи ключовата си позиция по отношение на петролните доставки. Графика: Bloomberg 

Въпреки че твърдението на президента може и да е преувеличено, доминацията на региона като износител на петрол наистина намалява. Износът от Близкия изток и Северна Африка представлява около 38% от общия дял на петрола, търгуван в световен мащаб, което е спад спрямо дела от 43%, регистриран десетилетие по-рано, сочат данни на BP.

Въпреки че някои държави са увеличили производствения си капацитет, други като Иран и Либия са намалили своя под влияние на санкции и конфликти. За разлика от тях, през миналото десетилетие САЩ увеличават износа си от почти нулев до над 3 млн. барела на ден – повече от този на производителите в Близкия изток, като изключение са само Ирак и Саудитска Арабия.

Значителен дял от този износ достига Азия - регионът, който исторически беше най-зависим от енергийните доставки от Персийския залив. Тези алтернативни доставки, заедно със значителното увеличение на запасите, означават, че регионът вече е подготвен по-добре да се справи с бъдещи смущения.

Китай увеличава петроните си запаси. Графика: Bloomberg 

Китай, най-големият вносител на петрол в света, изгради масивен държавен запас, който да предпази страната от краткотрайни шокове при доставките. Неговите петролни резерви през септември достигат около 800 млн. барела, което е значителен ръст спрямо 191 млн. барела през 2015 г., сочат изчисления на Bloomberg на базата на правителствени изявления.

Приглушената реакция към кризата със Солеймани беше вторият път за едва няколко месеца, в който пазарът преодоля сериозни сътресения в Близкия изток. Атаката срещу петролни съоръжения в Саудитска Арабия през септември, за която САЩ обвиниха Иран, беше най-голямото сътресение за петролните доставки в историята, но последвалия ръст в цените беше краткотраен, тъй като съоръжението беше поправено бързо.

Както атаката срещу съоръженията на Саудитска Арабия, така и убийството на Солеймани не бяха дългосрочни кризи, а спадът на цените отрази намаляващите рискове за доставките. Въпреки това трябва да се отбележи, че двете събития бяха далеч по-сериозни в сравнение със слуховете, които водеха до сериозни ръстове в цената на петрола преди десетилетие, като например докладът за израелско учение, който увеличи цената на петрола до почти 150 долара за барел през лятото на 2008 г.

„Светът все още свиква с новата устойчивост, която американските производители могат да осигурят“, заяви помощник-държавният секретар по енергийните ресурси Франк Фанон в интервю за Bloomberg. По негови думи Америка има ценен принос за глобалната енергийна сигурност.