Кабинетът на Макрон заплашва с пореден срив на властта

Решението на френския президент Еманюел Макрон да назначи кабинет, който остава почти без промени, предизвика незабавна реакция от страна на опозиционните партии, подкопавайки шансовете на премиера Себастиен Льокорню да преживее решаващата седмица в парламента.

Повечето висши членове от кабинета на отстранения премиер Франсоа Байру бяха преназначени на постовете си в явно продължение на центристките политически цели на Макрон. Президентът не преназначи Ерик Ломбар за министър на финансите, но неговият заместник, Ролан Лескюр, е близък съюзник, който преди това ръководеше портфейла на промишлеността.

Лидерът на крайната десница Марин льо Пен заяви в публикация в социалните медии, че продължаването на политиката на Макрон е „жалко“ и оставя нейната партия „Национален фронт“ „безмълвна“. Социалистическата партия, която има потенциално решаващ глас в Националното събрание, повтори предупрежденията си, че ще подкрепи предложение за сваляне на Льокорню, освен ако той не направи ясна промяна в посоката.

„Без промяна в политиката социалистите ще гласуват недоверие“, заяви Пиер Жуве, говорител на партията, в неделя вечерта по BFM TV. „Имаме президент и министър-председател, които всъщност и по принцип не искат да променят нищо.“

Ролан Лескюр

Льокорню, който упражнява власт без мнозинство в Националното събрание, е изправен пред същия нерешим проблем, който погуби премиерските постове на двамата му предшественици: приемането на бюджет в разединеното парламентарно мнозинство, което вероятно ще включва непопулярни съкращения на разходите и увеличения на данъците, необходими за овладяване на най-големия дефицит в еврозоната.

Байру беше принуден да подаде оставка миналия месец, след като загуби вота на доверие заради плана си за рязко намаляване на дефицита през следващата година. През декември миналата година неговият предшественик Мишел Барние също беше отстранен заради предложените бюджетни съкращения. 

Льокорню ще се изправи пред подобно изпитание тази седмица, тъй като опозиционните групи заявиха, че ще инициират вот на недоверие, веднага щом той официално очертае политическите си приоритети в реч пред Националното събрание във вторник.

Вълни от разпродажби

Политическите и фискалните трудности след злощастния залог на Макрон на изборите миналата година предизвикаха вълни от разпродажби на френски активи, което доведе до повишаване на разходите по заемите на страната в сравнение с европейските ѝ партньори.

Еврото отбеляза понижение от 0,2% до 1,1718 долара в началото на търговията след обявяването на Макрон на фона на широко разпространеното търсене на долара.

Френската политика подхранва риска | Премията спрямо Германия е скочила от август

Премията на доходността на страната спрямо германския дълг – ключов показател за фискалния риск – се е увеличила до около 81 базисни пункта от нивото от 65 през август, преди Байру да обяви, че ще рискува гласуване на доверие в Националното събрание.

В допълнение към по-високите разходи по заемите, новоизбраната власт трябва да се съобразява и с влошаващата се икономическа обстановка, тъй като предприятията и домакинствата ограничават разходите и инвестициите си на фона на несигурността.

Властта на Байру успя да приеме забавения бюджет за 2025 г. през февруари, като предложи отстъпки на социалистическите депутати, за да убеди достатъчно от тях да се въздържат при гласуването на вота на недоверие.

Но център-лявата партия в крайна сметка се обърна срещу Байру и оттогава заема по-твърда позиция в преговорите с Льокорню. Техните искания включват по-бавно темпо на намаляване на дефицита, въвеждане на данък върху богатството, предложен от икономиста Габриел Зукман, и отмяна на закона на Макрон от 2023 г. за повишаване на пенсионната възраст. 

Политически групи във Френската национална асамблея

През последните няколко дни представители на Социалистическата партия заявиха, че предложените от Льокорню компромиси са недостатъчни и няма да им попречат да подкрепят вота на недоверие. 

Без промяна

Изборът на Макрон и Льокорню за най-високите постове в новата власт не показа промяна в посоката, която опозиционните партии изискват. Бруно Ретайло остава в Министерството на вътрешните работи, Жерар Дарманин остава министър на правосъдието, а бившият премиер Елизабет Борн, която управляваше пенсионната реформа на Макрон, остава на поста си в Министерството на образованието.

Амели дьо Моншален, която подготви финансовия закон за 2025 г. и плановете на Байру, също ще остане на поста си като министър на бюджета. 

Единствената изненада е завръщането на Бруно Ле Мер, който ще поеме портфейла на отбраната. Той обаче беше министър на финансите през първите седем години от президентството на Макрон и е тясно свързан с основните му политики.

Себастиен Льокорню в Националното събрание в Париж.

„Казахме ясно на министър-председателя: или ще скъсаме с миналото, или ще имаме вот на недоверие“, заяви Джордан Бардела, лидер на крайната дясна партия „Национален фронт“, в публикация в X. Новата власт „е решително насочена към продължаване на досегашната политика и абсолютно не се интересува от скъсването с миналото, което френският народ очаква“.

Сред жестовете на Льокорню към опозиционните партии е обещанието да не използва конституционния инструмент, известен като член 49.3, за да заобиколи гласуването на финансови законопроекти в парламента.

Макар това да успокои политическите партии в краткосрочен план, то означава, че министрите му ще трябва да отстъпят повече на законодателите, за да си осигурят възможността да получат мнозинство за приемането на бюджета за 2026 г. 

Интензивни преговори

Ако властта успее да преживее гласуването на недоверие тази седмица, министърът на финансите Лескюр ще се впусне в интензивни преговори по бюджета през следващите седмици. 58-годишният Лескюр е близък съюзник на Макрон, като е изоставил кариерата си във финансите, за да се присъедини към първата предизборна кампания на президента през 2017 г.

Лескюр спечели място в Националното събрание, където беше председател на комисията по икономически въпроси през целия първи мандат на Макрон. През 2022 г. е назначен за министър на промишлеността, пост, който заема до падането на властта на Барние. 

Понякога той е критикувал центристките съюзници на Макрон и техните предложения за ограничаване на имиграцията. Лескюр също така е споделял, че през 2000-те години за кратко е бил член на Социалистическата партия, за да подкрепи кандидатурата на Доминик Строс-Кан за президент.

Още по темата

Цените на тока в Европа паднаха под нулата заради силните бури

Мицотакис: ЕС трябва да вземе някои трудни решения

Бившият президент на Франция Саркози е осъден на 5 години затвор