Потокът от чуждестранна валута в Русия пресъхва, след като търговията все повече се насочва към разплащания в рубли, което отразява последиците от опитите на Запада да ограничи руските трансгранични трансакции.
Повече от половината от руския износ се осъществява в рубли, според данни на Централната банка на Русия, публикувани късно в сряда. Плащанията в т.нар. „приятелски“ валути - предимно в китайски юан - сега представляват едва една трета от постъпленията, което е спад наполовина спрямо пика им година по-рано, докато „неприятелските“ валути представляват едва 15%.
Промяната идва на фона на приблизително 6% спад в обема на износа през първите пет месеца на годината, предизвикан от по-ниските цени на суровините. В съчетание тези тенденции намаляват входящите валутни потоци в руската икономика в момент, когато достъпът до световните пазари остава ограничен.
САЩ ограничиха увеличението на дела на юана в търговията на Русия | В Русия повече от половината от приходите от износ са в рубли
Кремъл все повече залага на юана, след като санкциите от страна на Запада вследствие на нахлуването в Украйна през 2022 г. на практика замразиха достъпа ѝ до трансакции в долари и евро. Но това заобикаляне изгуби инерция, след като в средата на 2024 г. САЩ затегнаха вторичните санкции срещу банките, работещи с руски структури. Бързото нарастване на юана в търговската и финансовата система на Русия се забави - и след това се обърна.
Централната банка, която преди време беше съобщила за рязко увеличение на използването на юани в руската банкова система, оттогава е спряла да публикува подробни данни. Московската борса - където юанът вече е единствената основна търгувана валута - вече не оповестява оборот. През май обемите са се понижили до двегодишен минимум и са останали ниски през юни, съобщава вестник „Комерсант“ миналия месец.
С нарастването на дела на рублата в експортните плащания обемът на продажбите в чуждестранна валута на износителите на местния пазар се съкращава до най-ниското равнище поне от началото на 2023 г. - въпреки че конвертират до 100% от постъпленията, посочва централната банка в доклад този месец.
От друга страна, корпоративното търсене на чуждестранна валута също се свива, като е намаляло наполовина спрямо миналогодишните средномесечни равнища. Един от важните фактори за това може да бъде все по-широкото използване на рубли за плащане на вносни стоки, смята Станислав Мурашов, икономист в Raiffeisenbank в Москва.
Делът на вноса, който се заплаща в чуждестранна валута, е спаднал до около 45%, а останалата част се осъществява в рубли, сочат данните на централната банка.
„Основната цел на преминаването на търговията към рубли е да се избегнат замразени или забавени плащания“, коментира Мурашов. „Става дума за намаляване на риска от санкции и за поддържане на потока на плащанията“.
Все пак има и странични ефекти, като например неочаквано силната рубла, която в комбинация с по-ниските цени на суровините нанася двоен удар върху бюджетните приходи, казва той.
Тъй като дори банките в страните с приятелски отношения вече не са склонни да обслужват директни плащания, свързани с Русия, поради нарастващите рискове от вторични санкции, бизнесът използва алтернативи за сметка на по-високи разходи по трансакциите.
Анализаторите от Центъра за анализи и стратегии в Европа описват най-устойчивата на санкции схема, която включва „огледални“ сметки в рубли и юани.
Китайските вносители плащат в рубли от сметка в рубли, а руските компании плащат по същия начин на китайските износители. Конвертирането се извършва чрез огледални сметки в юани в китайска банка без директни преводи, което го прави невидимо за регулаторните органи. В доклада на Центъра се посочва, че повечето трансакции с Китай са преминали към такива операции, докато в регионите, където този подход не е приложим, се намесват посредници.
Специализирани фирми с юридически лица в няколко държави улесняват сделките, като получават рубли от руски купувачи и плащат на износителите - също в рубли - като същевременно извършват валутната обработка в чужбина. За големите предприятия съществуват повече възможности, но във всички случаи валутите се движат в отделни системи, без директни преводи.
Според изследователите на мозъчния тръст инфраструктурата за алтернативни плащания се е оказала „много адаптивна“ към мерките, предприети от западните регулаторни органи. Тя „става все по-стабилна и по-малко прозрачна“, казват те.