Банките „до голяма степен са слепи“ за рискa, породен от загубата на природа

Повечето финансови фирми не оценяват експозицията на портфейла си на рискове, свързани с природата, със същата спешност, която използват за измерване на въздействието върху климата, недостатък, който може да доведе до по-високи разходи, съдебни спорове и удар върху репутацията, според нов доклад.

Само 20% от финансовите компании измерват излагането си на риск, свързан с природата, в сравнение с 85%, които изчисляват потенциалната си уязвимост към въздействието на климата, според доклада на CDP, който помага на компаниите да разкрият въздействието върху околната среда. Анализът се основава на разкрития, направени пред организацията с нестопанска цел миналата година от повече от 550 банки, застрахователи и собственици на активи, представляващи около 8 трилиона долара пазарна капитализация.

„Разглеждането на природата все още не е приоритет за повечето“ финансови компании, каза CDP. Те „остават до голяма степен слепи за рисковете“.

Един от основните рискове са по-високите разходи. BNP Paribas SA каза на CDP, че ако се види, че банките допринасят за обезлесяването, те биха могли да се изправят пред потенциални финансови рискове „от порядъка на 25% от тяхната пазарна стойност“, произтичащи от съдебни спорове, загуба на репутация и други фактори. Финансовите институции също са изложени на риск в резултат на своята дейност по отпускане на заеми за бизнеса. Световният икономически форум изчислява, че генерирането на икономическа стойност в размер на 44 трилиона долара – над половината от общия БВП на света – е умерено или силно зависимо от природата и нейните услуги.

От подписването на Парижкото споразумение за климата през 2015 г. банките и финансовите мениджъри са изправени пред нарастващ натиск да преценят заплахата, която представлява затоплящата се планета, както и техния принос за това. И все пак изследователите също така предупредиха, че основната цел на пакта - да се ограничи затоплянето до 1,5C - не може да бъде постигната без защита и възстановяване на природата. Наземните и морските екосистеми, например, понастоящем поглъщат половината от въглеродните емисии, създадени от човека, и играят жизненоважна роля в регулирането на климата.

Отговорът на финансовата индустрия на природния риск досега е бил слаб. CDP установи, че докато почти 95% от финансовите фирми казват, че техните бизнес стратегии или финансово планиране сега са „повлияни“ от изменението на климата, по-малко от една трета обръщат подобно внимание на въпросите, свързани с горите и сигурността на водата. Това отразява и фокусът на техните бордове върху темата: 91% от финансовите институции, докладващи на CDP, имат надзор на ниво борд по въпроси, свързани с климата, в сравнение с 32% с надзор на темите, свързани с горите и водата.

Отделен анализ на Jefferies показва, че финансовата индустрия изостава от нефинансовите корпорации по отношение на осведомеността и готовността за недостига на прясна вода. Финансовите фирми „виждат тези проблеми като важни, но не и непосредствен приоритет“, каза CDP.

Има тласък за промяна. Неотдавнашно международно споразумение за биоразнообразието, описано като Парижкото споразумение за природата, може да убеди инвеститорите да приемат по-сериозно рисковете, свързани с природата. Няколко компании, включително BlackRock Inc., UBS Group AG и HSBC Holdings PLC, подкрепиха Работната група за финансови разкрития, свързани с природата, рамка за организациите да докладват и да действат по рисковете, свързани с природата.

CDP също предложи примери за това, което смята за най-добра практика. В Бразилия Banco Santander SA следи колко уязвими са нейните клиенти към недостига на вода. Холандският застраховател Aegon, междувременно, очаква компаниите, в които инвестира, да оценят и управляват как техните дейности могат да доведат до обезлесяване или загуба на биологично разнообразие.

Още по темата

Планът за възстановяване на дивата природа в ЕС оцеля, но на висока цена

Река в сърцето на Европа дава решение за климата на земеделските производители

Нидерландия вече не иска да е сред най-големите износители на селскостопански стоки