Украинците засяват по-малко зимна пшеница, а това заплашва продоволствената сигурност

Големите украински земеделски компании ограничават засаждането на зимни култури, след като Русия блокира основния маршрут за износ през Черно море, което ще засегне световните доставки на храни през следващите две години.

Възможностите на фермерите, които превърнаха Украйна в световен износител на зърно, се стесняват, защото икономическите условия на техния бизнес се влошават. Те разполагат с ограничени складови площи, тъй като тазгодишната реколта се натрупва, а алтернативният транспортен коридор по река Дунав е скъп и няма капацитет. Пристанищата за зърно по реката също са атакувани от безпилотни самолети на Кремъл.

Решенията, взети през следващите няколко седмици в Украйна - за пшеницата, ечемика и рапицата - ще се отразят на реколтата през 2024 г. Това ще засегне както ценните военновременни приходи на Киев, така и световните доставки на основни хранителни продукти.

"При зърнените култури това е пълна катастрофа", казва Роман Сластън, ръководител на украинския Клуб на агробизнеса. "Определено може да видим намаляване на зимната пшеница и ечемика, както и на зимната ръж".

Украинските агрофирми IMC и HarvEast вече намаляват посевите с пшеница, като първата планира да отглежда почти една трета по-малко. IMC също така няма да засажда зимна рапица, заяви главният изпълнителен директор Алекс Лисица, докато Astarta е намалила насажденията си от тази култура.

"В момента не е възможно да продадем каквото и да е зърно, тъй като цените са под производствените разходи", каза Лисица.

Традиционно Украйна доставя зърно по целия свят от свои черноморски пристанища. Въпреки че Русия първоначално блокира този маршрут след нахлуването си миналата година, споразумението за безопасен коридор, постигнато с посредничеството на ООН и Турция, позволи да се възобнови износът.

След една година на доставки, които бяха многократно прекъсвани от Москва, Русия излезе от сделката миналия месец. Оттогава насам Кремъл засили нападенията си срещу зърнената инфраструктура в Украйна, включително атакува ключови дунавски пристанища и изстреля ракети, които повредиха оборудването на товарен терминал в Одеска област.

Украйна е пренасочила част от износа на зърнени култури по железница, шосе и река през европейските си съседи, но тези обеми предизвикват напрежение. Полша, Словакия и Унгария, както и България и Румъния, забраниха закупуването на украинско зърно, след като спадащите цени предизвикаха протести от страна на местните земеделски производители.

Засега не е ясно точното въздействие върху площите, засети със зимна пшеница, ечемик и рапица, тъй като дъждовете забавят прибирането на реколтата от предишната реколта. Август и септември са ключов период за засаждането на зимни култури в Украйна. През най-студените месеци полетата ще са в покой, преди да започнат отново да растат през пролетта.

По данни на Международния съвет по зърното общото производство на зърно в страната вече е спаднало с 37% през тази година в сравнение с предвоенните нива. Войната също така лиши Украйна от земя и наруши работата на полето, тъй като на фермерите се налага да разчистват бомби и мини.

Сега затварянето на черноморския коридор заплашва да запази доставките на пшеница по-малки до края на 2024 г.

Зърнените култури се трупат в силозни чували по полетата, тъй като няма къде да се съхраняват, според Лисица от ММС. Руските атаки срещу украинските речни пристанища задълбочават проблемите на Украйна, тъй като собствениците на кораби започват да се опасяват да работят там.

"Просто я съхраняваме с надеждата, че ще можем да я продадем по-късно", казва той. "Всички се опитват да изнасят през Дунав, но има ограничения."

HarvEast, която загуби значителни части от земята си при инвазията на Владимир Путин, заяви, че изтегля от обработване около 10-15 % от най-малко продуктивните си площи.

"При сегашните цени на селскостопанските продукти, като се имат предвид проблемите с логистиката за украинските фермери и като се има предвид количеството реколта, което получаваме от нископродуктивни земи, ще бъде невъзможно да реализираме печалба от тях", заяви главният изпълнителен директор Дмитрий Скорняков.

В Киевска област компанията планира да засее два пъти по-малко зимна пшеница в сравнение с миналия сезон.

Една от алтернативите, предложена от Литва, е да се използват пристанищата на Балтийско море за транзитиране на украинския селскостопански износ. Това обаче може да удвои разходите за превоз от украинската граница, като се има предвид допълнителното разстояние до тези терминали. Европейският съюз обмисля да субсидира тези разходи.

Както и през този сезон, основният бенефициент на предизвикателствата, пред които са изправени украинските фермери, ще бъде Русия, казва Елен Дюфло, анализатор на пазара на зърно в Strategie Grains. Според нея тази ситуация ще бъде подсилена от проблемите с времето, с които се сблъскват други ключови износители на зърно - Канада, Австралия и Аржентина.

"Като цяло световното предлагане отново се концентрира в Русия", каза Дюфло. "Русия ще бъде ценообразуващ фактор на пазара."

Още по темата

Алтернативите за износ на украинско зърно предизвикват напрежение в Европа

Забраната за внос на украинско зърно е безсмислена и не постига никакви ефекти

Румъния увеличава капацитета на транзитния си маршрут за украинско зърно

Украйна обяви 30% спад на износа на зърно