Някога най доброто в света, здравеопазването в Европа изневерява на своите пациенти

През 2000 г. Франция, Италия и Испания бяха класирани като най-добрите системи за здравеопазване в света. Но повече от две десетилетия и една глобална пандемия по-късно тази картина се промени. Намаленото финансиране, съчетано с нарастващите разходи за грижа за застаряващото население, сега означават, че европейските системи се борят да изпълнят обещанието си за справедливи услуги от люлката до гроба.

И в близко бъдеще може да има по-малко работници на първа линия, които да помогнат за коригиране на курса.

Миналата година Световната здравна организация публикува доклад, описващ застаряването на здравните специалисти в Европа като „бомба със закъснител“. Във Франция почти половината от лекарите са на възраст над 55 години. В Италия медицинска асоциация прогнозира, че около 100 000 лекари от публичния сектор ще подадат оставка или ще се пенсионират през следващите четири години поради възраст.

„Наистина трябва да насърчим страните да приемат това сериозно“, каза Томас Запата, регионален съветник по здравните работници за Европа на СЗО, който е съавтор на доклада. „Времето за действие е сега.“

Напрегнати до краен предел по време на пандемията от Covid-19, много от тези услуги току-що претърпяха една от най-лошите зими в историята си, като някои потенциално са изправени пред точка на пречупване.

Към края на 2022 г. вълни от грип, Covid и респираторни синцитиални вируси изпълниха спешните отделения. Медицински специалисти от Рим до Берлин стачкуваха заради опасения за недостиг на персонал и заплащане. На фона на нарастващото търсене почти всяка страна в ЕС отчете недостиг на антибиотици.

Тази ситуация беше влошена от нарастващите структурни проблеми. Извън големите градове става все по-трудно да се намери лекар за първична медицинска помощ или болнично спешно отделение със специализирано оборудване. В по-богатите страни болниците се обслужват от здравни специалисти, привлечени от по-бедните съседи на единния пазар на Европа. А медицинските сестри, които често са оставени да поемат пациентите, масово страдат от изтощение, според СЗО.

„Пандемията от COVID-19 разкри крехкостта на здравните системи и значението на стабилната и издръжлива здравна работна сила“, каза Ханс Клуге, регионален директор на СЗО за Европа, на среща на високо равнище на СЗО в Румъния на 22 март. „Ние не можем да чакаме повече, за да се справим с неотложните предизвикателства, пред които е изправена работната ни сила в здравеопазването. Здравето и благосъстоянието на нашите общества са заложени на карта.“

Правенето на здравните системи по-устойчиви в групата на богатите нации на ОИСР ще струва средно около 1,4% от БВП над нивото, което страните са харчили преди пандемията, установи доклад на организацията през октомври. Повече от половината от тези допълнителни разходи, съветват авторите, трябва да бъдат за персонала на първа линия - включително медицински сестри и болногледачи.

В една сутрешна смяна в нейната държавна болница в покрайнините на Мадрид, ортопедичният хирург Изабел Солер обикновено има около 40 пациенти, чакащи пред вратата на кабинета ѝ с множество хронични оплаквания: артрит, болки в ставите и дегенеративни заболявания. За мнозина това не е първото посещение и с малко време да ги прегледа или посъветва задълбочено, Солер просто обещава да ги види отново.

„Те [може] да имат нелечима болест, но не можете да им кажете това за три минути“, каза 37-годишният лекар. „И така, вие им казвате, добре, елате пак след шест месеца.“

През януари доклад на Испанската асоциация на застрахователите установи, че една четвърт от всички испанци - най-високият процент до момента - сега са покрити от частно здравно осигуряване.

Финансовата криза от 2008 г. доведе до съкращения. В цяла Европа разходите за здравеопазване бяха непроменени като процент от БВП повече от десетилетие, въпреки че разходите за лекарства, диагностика и лечение се увеличиха, което доведе до стагнация на заплатите и по-строги болнични бюджети. Докато разходите наистина скочиха по време на пандемията от Covid, голяма част от тях бяха за еднократни и спешни разходи, като допълнителни легла и ваксини.

Има някои отговори на най-високо ниво. По време на посещение в болница извън Париж миналия януари френският президент Еманюел Макрон призна „личното и колективно изтощение“, което е обзело здравните работници, и обеща да увеличи разходите за медицински асистенти и да реформира системата за заплащане на услуги в страната, в коята на лекарите се заплаща въз основа на предоставените услуги. Германският здравен министър Карл Лаутербах по подобен начин обяви планове за основен ремонт на болничната система на страната.

В сравнение с много други региони Европа е в по-добро от средното положение по отношение на броя на лекарите и медицинските сестри на глава от населението. Но този факт сам по себе си не разкрива цялата истина. Много здравни специалисти са съсредоточени в градовете, а в целия континент делът на общопрактикуващите лекари, ключови за ежедневните грижи, е намалял. Това допринесе за продължаващата игра на наваксване, тъй като натрупването на пандемия от забавени процедури и пропуснати срещи се сблъска с вълната от сезонни заболявания след блокиранията.

В Швеция, Франция, Швейцария и Нидерландия повече от един на всеки пет възрастни хора с хронични заболявания съобщават, че са пропуснали или забавили грижи в разгара на пандемията. Тези пропуснати срещи, описани подробно в проучване на Commonwealth Fund, базиран в САЩ мозъчен тръст за здравеопазване, излагат пациентите на по-висок риск от дългосрочни усложнения, които може да наложат още по-интензивно лечение в бъдеще.

Грижата за по-възрастното население обикновено е по-скъпа. През 2020 г. около една пета от 448-те милиона души в ЕС са били на възраст над 65 години, според Евростат. Това е с 3 процентни пункта повече от десетилетие по-рано.

За анализаторите в здравеопазването пандемията направи пределно ясна неотложността на реформата.

„Търсенето на здравни грижи се увеличава, има нужда да се опитаме да отговорим на това търсене“, каза Крис Джеймс, старши здравен икономист в ОИСР. „Големият въпрос за мен тогава е дали държавите, хората, готови ли са да платят за това?“

„Понякога плача, защото се чувствам виновна“, каза Емелин Алберт, 26-годишна медицинска сестра в Екс ан Прованс в Южна Франция, за начина, по който сега е принудена да работи.

Алберт прекарва дните си в бързане между болничните легла, поставяйки инфузии и инжекции с малко време за разговори с пациентите си. Според Samu-Urgences de France, службата за спешна медицинска помощ, най-малко 43 пациенти са починали, докато са чакали за помощ, докато френските отделения за спешна помощ се бореха с вълна от респираторни инфекции между началото на декември и края на януари - първите два месеца, през които службата водеше такива записи. Макар и шокиращи, тези числа не са толкова високи, колкото в Обединеното кралство, където се смята, че до 500 души умират всяка седмица в края на 2022 г. поради забавени грижи.

В Обединеното кралство общото удовлетворение от Националната здравна служба (NHS) спадна до едва 29% в годишното проучване на британските социални нагласи, публикувано през март - спад от пика от 70% през 2010 г. и най-ниското ниво, регистрирано в 40-годишната история на проучването. Чакането в спешните отделения и за преглед при семейни лекари става все по-дълго през последните години, за което обществото обвинява липсата на финансиране и персонал. За да бъде в крак с демографските и технологични тенденции, NHS вероятно ще се нуждае от още милиарди годишно в допълнение към своя бюджет от £150 милиарда, само за да остане на повърхността. Както заяви лидерът на опозиционната Лейбъристка партия Кийр Стармър през януари: „Ако не реформирате NHS, страхувам се, че тя ще умре.“

Много системи на континента са изправени пред подобен финансов натиск и предизвикателства.

Страните с по-ниски доходи в единния пазар на ЕС се превърнаха в нации хранилки за своите по-богати съседи, обучавайки нови лекари и медицински сестри само за да ги изгубят на пазарите с по-високи заплати. Запата даде пример с Румъния, която произвежда най-много завършили медицинско училище на глава от населението в ЕС с повече от 25 на 100 000, но има под средната гъстота на здравни работници.

„Това означава, че много лекари мигрират“, каза той.

Една добре утъпкана пътека е към Германия, където румънските лекари представляват най-голямата имигрантска група в страна, където повече от един на всеки 10 лекари е получил образование другаде. С годишните заплати на специалистите в Германия, които са средно 166 400 евро, лекарите емигранти могат да печелят поне три пъти повече, отколкото ако останат в Румъния. Медицинската въртележка не свършва дотук. Германските лекари се местят в съседна Швейцария, където средните заплати са с около 20% по-високи.

Несъответствието в достъпа до качествено здравеопазване не е ограничено от националните граници. В страните от ЕС лекарите се стичат в градовете за по-добри перспективи за работа и инфраструктура. Това създаде участъци от така наречените медицински пустини - често бедни и селски райони, където е трудно или невъзможно да се намери лекар.

Този проблем е особено остър във Франция, където хиляди лекари излязоха на улицата по-рано тази година, за да призоват за по-добри условия на труд и да поискат фиксираната такса, която общопрактикуващите лекари таксуват на пациентите за преглед, да бъде удвоена до 50 евро. Изселването на здравни работници е оставило 60 000 работни места за медицински сестри празни в държавните болници, според водещия синдикат на медицинските сестри в страната. Около един на всеки 10 от останалите са в отпуск поради прегаряне или депресия, каза синдикатът. Други са преминали към по-добре платени и по-гъвкави договори на свободна практика.

Като цяло липсата на надеждна първична медицинска помощ има ефект на просмукване надолу, отклонявайки пациентите към болници за ежедневни проблеми, които биха били по-добре решени в лекарски кабинет. В резултат на това болниците с по-малко ресурси са ограничени в това, което могат да направят за пациенти, страдащи от сериозни спешни случаи.

„Основната концепция е, че всеки трябва да получи помощта, от която се нуждае, независимо от произхода“, каза Акил Ауад, 37-годишен, анестезиолог и специалист по интензивно лечение в Стокхолм. „Това е идеята, с която израснах и предпоставката, с която започнах професията.“ Но днес, каза той, почти постоянният недостиг на обслужвани легла в неговата болница е създал манталитет „един приет, един изписан“, при който пациентът може да получи грижи в понеделник, но не и в сряда, в зависимост от времето и късмета.

Въпреки че пандемията привлече вниманието към проблеми, които трябваше да бъдат коригирани, каза Ауад, времето в светлината на прожекторите не доведе до реална промяна.

„Наричаха ни герои и всичко това е много добре, но не е това, което искаме“, каза той. „Искаме повече възможности и марж в системата.“

Разочарованите работници, напускащи професията, могат да създадат лавинообразен ефект. На 34 години Джени Петерсон вече има старшинство пред повечето си колеги от спешното отделение в Danderyds Sjukhus, една от основните болници в Стокхолм. Институционалните знания изчезват, когато новите медицински сестри имат по-малко опитни колеги, от които да се учат, каза Петерсон, представител на профсъюза. Миналата година всеки регион в Швеция отчете недостиг на специалисти клинични медицински сестри.

„Сякаш винаги трябва да допълваме с новозавършили медицински сестри“, каза тя, добавяйки, че тези нови медицински сестри често са „шокирани от количеството работа, което се изисква“, когато пристигнат за първи път. „Ние тичаме наоколо и гасим пожари, а когато смяната ми свърши, си мисля: „За щастие нито един от пациентите ми не умря днес.““

На повече от 3000 км разстояние, в южния край на Европа, властите се борят с още по-остър недостиг на персонал. Педиатрията, рехабилитацията и отделенията за дългосрочни грижи в болницата в оградения сицилиански град Мусомели са затворени, защото няма кой да ги управлява. Трите други болнични звена, които обслужват града от 10 000 души, „наистина се борят“, каза кметът Джузепе Катания.

В Сицилия местните власти намалиха разходите за наемане на нов медицински персонал преди десетилетие, за да помогнат за покриването на дълг от около 5 милиарда евро. Спешните отделения сега разполагат с около половината лекари, от които се нуждаят, според съюза на лекарите CIMO FESMED. Кризата е резултат от комбинация от фактори, каза Катания, цитирайки недостига на свободни студентски места в медицинските училища и ниските заплати, които се предлагат в държавните болници. С малко добри местни възможности 53-годишният кмет търси решение отвъд океана.

Този месец Мусомели ще посрещне 13 лекари от Аржентина, които ще работят в местната болница на деветмесечни договори. Те ще получават брутни месечни заплати от 6 000 евро – повече от десет пъти средната заплата на лекар в държавна болница в Буенос Айрес, но приблизително половината от това, което печелят лекарите в някои частни клиники, които обслужват италианци със средства за закупуване на допълнително застрахователно покритие.

И все пак с техния ограничен обхват усилията за внос на лекари могат да бъдат само временно средство, каза Рикардо Спампинато, 66-годишен служител на профсъюза, който ръководи специализирано стоматологично отделение в Сицилия за пациенти с увреждания.

„Липсват ни две поколения лекари“, каза Спампинато, имайки предвид по-старите специалисти, които се пренасочват към частния сектор, и по-младите лекари, които никога не са наемани поради съкращения на разходите. Ако системата не бъде коригирана скоро, прогнозира той, всичко, което ще остане, ще бъдат „бедни болници за бедни хора“.

Въпреки че проблемите са значителни, Запата, съветникът на СЗО, казва, че има решения. Държавите могат да използват модели за прогнозиране, за да предвидят търсенето на лекари след 15-20 години и да започнат да предприемат мерки за посрещането му. Правителствата могат да създадат стимули за подобряване на набирането, задържането и разпределението на здравни работници в селските райони. И накрая, те могат да направят професиите за полагане на грижи по-привлекателни, като подобрят гъвкавостта и баланса между професионалния и личния живот и се грижат за психичното здраве на настоящите работници.

„Covid ни даде прозорец на възможност за политически промени и политически ангажимент“, каза Запата и добави, „Този прозорец на възможност се затваря“.

Още по темата

Българите доплащат за здраве толкова, колкото и държавата отпуска за сектора

Грудев: Здравните вноски трябва да се увеличат, а профилактиката да е задължителна

Имплантите може да ни дадат нови способности, ако знаехме как точно работи мозъкът

Персонализираната медицина е бъдещето, тъй като позволява да се предвидят заболявания

Само българите в ЕС не могат да ползват здравната си осигуровка по програми за профилактика