Европейското център-дясно е изгубило блясъка си

В рамките на 13 дни най-голямото политическо семейство в Европа - Европейската народна партия, се раздели с най-опитния си лидер Ангела Меркел, а най-ярката му нова звезда Себастиан Курц от Австрия претърпя крах. Такава е картината на политическата ситуация в Европа в една от последните статии на Politico. 

Тъй като Меркел не се кандидатира за нов мандат, нейният Християндемократически съюз не спечели федералните избори на 26 септември. Това бе последният пирон в ковчега след поредица от неуспехи за дясноцентристките и консервативни партии в Европейският съюз. Тяхната политическа фамилия скоро ще загуби контрола над перлата в своята корона - германското правителство.

Европейската народна партия е партията на бащите основатели на ЕС. Това са Шуман, Де Гаспери и Аденауер, а в по-близкото минало на Берлускони, Саркози и Ван Ромпой. Сега тя навлиза в най-лошият период, който някой от ЕНП изобщо може да си спомни. Тази партия доминира политиката на ЕС от десетилетия, тя е най-голямата парламентарна група в Европейския парламент, а Урсула фон дер Лайен, ученичката на Меркел, все още е председател на Европейската комисия. Но по понастоящем в ЕНП членуват само девет от 27-те държавни и правителствени ръководители от кръглата маса на Европейския съвет.

Може би ще е още по-шокиращо, ако в Берлин се сформира ново ръководено от социалдемократите правителство, както се очаква да стане. Това означава, че най-западната европейска столица с консервативен лидер ще бъде Любляна.

Това е зашеметяващ обрат за партията, която преди това контролираше всяка една от великите сили ЕС: Германия, Франция, Италия, Испания и Полша. „Сега нямаме нито един от Голямата петица“, оплака се член на ЕНП.

През последните години партията беше притискана все по-силно от дясно, от по-екстремни популисти и националисти, от ляво от либерали и особено от Зелените, мотивирани от страхове свързани с изменението на климата.

Дългоочакваното напускане на Меркел след 16 години начело на най-голямата и най-могъща страна-членка на ЕС вече беше поставило под съмнение способността на ЕНП да се държи като основната сила в Брюксел.

Но изненадващата оставка на Курц в събота, който в момента се намира в центъра на корупционен скандал, влоши допълнително ситуацията за ЕНП. Курц бе лидера, който много вътрешни хора виждаха като месия за партията. Смяташе се, че той може да възстанови интереса към ЕНП и да вдъхнови европейските избиратели да гласуват.

„В момента не контролираме достатъчно много правителства погледнете кой ръководи държавите-членки“, каза източник на Politico, който е член на ЕНП.

„По някакъв начин сме притиснати в ъгъла“, допълни анонимният източник. „Ние... можем да загубим много избиратели и най-тъжното е, че ще ги загубим от дясно популистко движение, което има пълната възможност да привлече някои от нашите бивши гласоподаватели. В същото време хората в големите градове могат да предпочетат да гласуват за “Обнови Европа”, или Зелените, или каквото си искат друго."

Себастиан Курц успя да сключи коалиция при съставянето на второто си правителство между неговата Австрийска народна партия (ÖVP) и Зелените. Европейските консерватори се надяваха този успех на австрийския канцлер да се превърне във вълшебен еликсир и да привлече по-либерални гласоподаватели към ЕНП.

„Разбира се, много от нас действително смятаха, че Себастиан Курц е намерил начина, по-който да привлече свежа кръв към ЕНП.“ заяви източникът. „Да бъдеш твърд по отношение на миграцията и останалите въпроси, които са важни за много наши избиратели, но в същото време показваш, че си модерен и прогресивен. Взимаш изменението на климата сериозно. Всички тези фактори правят оставката му особено проблематична.

Сред тези, които са гледали на Курц като на модел за подражание, е и Манфред Вебер, германският политически ветеран и член на Европейския парламент. Той бе преизбран в сряда за лидер на парламентарната група на ЕНП и декларира намерението си да се кандидатира за президент на партията.

„Бих искал да приложа в цяла Европа нещо подобно на това, което Себастиан Курц успя да направи с Народната партия в Австрия, а именно да направи народните партии устойчиви в бъдещето“, каза Вебер пред австрийския вестник Die Presse. "Трябва да избухнем и да създадем модерна народна партия за Европа."

„Себастиан успя да придаде на ÖVP нов щрих и да го доближи до хората“, каза Вебер. „Нека започнем с факта, че той иска да има жени на важни постове. Курц последователно изпълнява своите предизборни програми, призовава за нов основен договор за Европа и има много идеи за това как можем да придвижим ЕС напред. По този начин той успя да намери признание сред християндемократичните ценности в днешния свят. "

В момента обаче изглежда, че Курц основно е успял да си докара потенциално обвинение в корупция. (Той отрича да е направил нещо лошо.)

Проблематичният Манфред Вебер

Междувременно Вебер, въпреки че бе преизбран със сравнително голямо мнозинство, се възприема повече като еманация на проблемите на партията, а не като ключ към нейното възраждане.

Баварецът беше водещ кандидат за председател на Европейската комисия на изборите за Европейски парламент през 2019 г. Уви, беше отхвърлен от Европейския съвет. Вебер се върна на поста си на лидер на парламентарната групата и се очакваше да бъде кандидат на партията за президент на Парламента през 2022 г., съгласно сделка, която предвиждаше поста да се даде на ЕНП от социалистите.

Но миналия месец Вебер заяви, че вече не иска този пост и вместо това ще пробва за президентството на партията си, за да замени Доналд Туск. Туск е бивш полски премиер и председател на Европейския съвет. Той обяви през юли, че ще се оттегли като Председател на ЕНП и се връща към националната политика, за да се бори с Ярослав Качински.

Няколко членове на ЕНП в Брюксел заявиха, че Вебер вероятно е прозрял, че социалистите нямат намерение да спазват споразумението за предаване на властта от 2019 г. Това означава, че Вебер вероятно отново ще се провали и ще загуби надпреварата за председателство на парламента. Реално Вебер поставя както личните си интереси пред интересите на партията, така и пречи на появата на ново ръководство.

Германски евродепутат заяви, че има членове на парламентарната група, които биха предпочели Вебер да подаде оставка като техен лидер. Особено след като неговият консервативен лагер скоро ще бъде извън властта в Германия.

Същият този евродепутат също отбелязва, че Естебан Гонсалес Понс, испански евродепутат, който е бил дългогодишният номер 2 след Вебер, е прекарал години в очакване на ръководната роля.

Десният център на Европа е нетърпелив да си върне контрола над правителството във Варшава и членовете му се надяват, че Туск може да им помогне в това. Оставката му само след година и половина като председател на ЕНП подхрани острото чувство, че партията до голяма степен е без кормило и липсва компетентно ръководство след пенсионирането на Жозеф Дол. Дол е един от политиците, които даваха вид, че политиката просто е в кръвта му.

Крахът на една империя…

Противоречията в групата на ЕНП и борбата й да представи себе си като модерна партия бяха демонстрирани на неотдавнашна среща в Рим. На нея се появи и противоречивия бивш италиански премиер Силвио Берлускони, който сега е евродепутат. Берлускони е възхвалявал ценностите на християнската демокрация в реч, излъчвана на живо по телевизията.

Партията на Силиво Берлускони традиционно има доста голяма делегация в ЕНП, но сега Forza Italia има само девет евродепутати. Продължават и спекулациите, че партията се опитва да привлече членове на Лигата в редиците на ЕНП.

„Преструваме се, че ЕНП все още има присъствие в Италия“, заяви един от евродепутатите на партията.

На събрание на Испанската народна партия по-рано този месец в град Валенсия, основните неиспански делегати, които бяха поканени да се присъединят бяха гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и Курц. Те са предполагаемите лица на бъдещето на ЕНП.

В крайна сметка обаче Курц не можа да присъства заради задълбочаващия се корупционен скандал в Австрия. 

„Страхотно е да видя толкова много от Вас тук: нахъсани за светлото бъдеще на вашата партия; нахъсани за своето бъдеще; нахъсани да помогнете на вашата страна “. 

Това каза Мицотакис в началото на речта си и добави:„ Себастиан, жалко, че не можа да бъдеш тук с нас. “

Вместо това, Курц изпрати видео изявление, което по някаква мистериозна причина беше прекъснато от музика, точно докато говореше за миграцията. Миграцията е въпрос, по който неговите консервативни възгледи не резонират особено добре в Испания. Мадрид отдавна изисква повече „солидарност“ от вътрешните държави-членки, за да не се налага само граничната Испания да поема мигранти.

Оставката на Курц запази коалицията му и контрола над неговата партия и над правителството. Някои членове на ЕНП заявиха, че очакват момчето чудо на австрийската политика в крайна сметка да се завърне. Други обаче казват, че той би могъл да се присъедини към редиците на бивши звезди от ЕНП, чиято репутация сега е опетнена. Такива са вече споменатия Силвио Берлускони, както и бившият френски президент Никола Саркози, който наскоро беше осъден за превишаване на лимитите на разходите по време на неуспешната си президентска кампания през 2012 г. Такъв е и бившият испански премиер Хосе Мария Азнар.

Някои членове на ЕНП заявиха, че има достатъчно време до изборите за Европейски парламент през 2024 г., за да се възстановят редиците на партията, включително и в много от по-големите страни на ЕС.

Търсят се лидери

Гърция едва ли се разглежда като бастион на консерватизма, със сигурност не в германския смисъл на думата. Въпреки това се счита, че Мицотакис притежава известен потенциал като носител на ценностите на ЕНП. Особено като вземем предвид относителната му политическа безопасност (той няма да участва в избори до 2023 г.) и неговото позлатено CV, което включва диплома от Харвард. Той говори и немски и е изключително близък с вицепрезидента на Комисията Маргаритис Шинас, който е грък и един от най-влиятелните силови играчи на ЕНП в Брюксел. 

Други консервативни лидери с големи амбиции са хърватският премиер Андрей Пленкович, който е във втория си мандат. Но тук има малък проблем. Един от малкото кандидати, считани за подобаващи да заемат лидерската позиция в партията през 2024 г., идва от страна, която все още не е член на безвизовия Шенген, или на общата валута на еврото.

Сега всички очи са насочени към Франция, която изглежда е една от последните надежди на ЕНП да си върне властта в голяма западноевропейска страна. Уви, Еманюел Макрон не изглежда особено заинтересован от тази възможност. В допълнение към трудностите, няколко кандидати от Les Républicains, членка на ЕНП, сега водят ожесточена битка един срещу друг, за да бъдат номинирани за председател на консервативния съюз.

Някои от групата на ЕНП се надяват, че Мишел Барние, бившият преговарящ за Брекзит, който е кандидат за президент на Франция, може да поиска да ръководи европейската партия, ако не спечели президентските избори.

Настоящият генерален секретар на ЕНП, Антонио Лопес-Истуриз Уайт, испански евродепутат, също се разглежда като потенциален претендент за председателство на партията. Всички тези опции са хипотетични и биха могли да се реализират единствено, ако има достатъчно голяма опозиция срещу Манфред Вебер. Лопес-Истуриз Уайт не сподели нищо за бъдещите си планове.

Междувременно настроението в Европейската народна партия може да се определи като коктейл от депресия и примирение. Някои членове на партията казват, че ЕНП трябва да научи уроците си от последните избори и да се преоткрие. Други изразяват тиха увереност, че колкото и зле да изглеждат нещата в момента, нещата отново ще се наредят така, че да дадат предимство на център дясното.

„Нормално е, това са цикли“, казва един вътрешен човек от ЕНП. Този човек сравнява настоящите мъки на партията с пресичането на пустинята и казва, че е преживявал такива времена не неуспехи и преди. Те казаха, че ЕНП трябва да бъде силна, тъй като съдбата на партията и на целия ЕС са преплетени.

„Ако ЕНП се срути, това ще бъде фатален удар за Европейският съюз“, казва източникът Politico.

Но друг член на ЕНП твърди, че партията трябва да намери начин за модернизация. “Ние сме стабилни. Можем да управляваме. Ние сме проевропейски настроени. Разбира се, тези неща трябва да бъдат запазени”, казва той. „Но мисля, че трябва да станем малко по-секси, отколкото сме.

„Това което искам да кажа…е, че сме скучни"