След паричната „базука“ Банката на Япония сменя политиката на радикалния си шеф

След години на шокови стимули Банката на Япония (BOJ) тихомълком започва да отменя радикалните политики на своя шеф Харухико Курода и въвежда новаторски противоречиви мерки, които размиват границите между централното банкиране и политиката.

Разрушаването на сложната политика на Япония се ръководи от заместник-управителя на банката Масайоши Амамия, твърдят източници на "Ройтерс", централен банкер от кариерата, смятан за най-големия претендент да смени Курода, чийто мандат изтича през 2023 г.

Амамия и неговият "старши лейтенант" Шиничи Учида са работили зад кулисите, за да направят сложната политическа рамка на Курода - продукт на години неуспешни опити за съживяване на застоялите потребителски цени - по-управляема и в крайна сметка да върнат Япония към по-нормални лихвени проценти, дори когато икономиката се бори с пандемията.

Намаляващите парични възможности на BOJ означават, че вместо това двамата амбициозни технократи принуждават банката към схеми, граничещи с политиката, като насърчаване на консолидацията на банковия сектор и зеленото финансиране.

Най-решителният и последен ход в тази посока, макар и официално да не е съобщен, дойде на заседанието през март, когато банката обяви, че повече няма да се ангажира с фиксирана програма за рискови покупки на активи, което е забележим знак, че забавя паричната си подкрепа.

"С хода през март BOJ постави основите за евентуална нормализация на политиката", каза близък сътрудник на Курода, запознат с обсъжданията на политиката на централната банка.

Този разказ за събитията около срещата през март се основава на интервюта с повече от две дузини действащи и бивши служители на централната банка и правителството, управляващи и опозиционни законодатели и учени с пряко или косвено познаване на решенията на паричната политика. 

BOJ е отказала да коментира историята и е отхвърлила искане на "Ройтерс" за интервюта с Амамия и Учида.

„Настоящият стимул не може да остане завинаги и в даден момент трябва да бъде отменен“, каза бивш стратег на BOJ, който участва в решението от март. "Това винаги е в съзнанието на централните банкери." 

Официално промяната през март имаше за цел да удължи живота на политиките за стимулиране, подкрепяни от Курода, човекът, смятан някога за смел визионер, който може да шокира икономиката от дефлационния цикъл с "базука"-програмата си за експлозивно закупуване на активи.

Запознати казват, че е имало и друг мотив: да се проправи път за евентуално оттегляне от тези политики.

Макар че това намерение беше скрито от пазарите, това щеше да отбележи символичен край на смелия експеримент на Курода, основан на теорията, че смелите парични действия и комуникацията могат да повлияят на очакванията за цените и да повишат инфлацията.

"Сякаш BOJ се опитва да се докаже, като прави нещо ново през цялото време", каза бившият заместник-управител на BOJ Хирохиде Ямагучи. "Това, което стана ясно, е, че BOJ не може да влияе и да формира общественото мислене като желе."

Решението на премиера Йошихиде Суга да се оттегли този месец може да постави въпроси относно комуникацията на BOJ, свръхразхлабената политика и евентуалния наследник на Курода.

Някога разглеждан като символ на решителното облекчаване на паричната политика, изглежда, че Курода отстъпва на заден план с последните прогнози на BOJ, предвиждащи, че инфлацията ще пропуска неуловимата цел на банката от 2% далеч след края на мандата му.

Той също така призна необходимостта от справяне с напреженията, които ултра ниските лихви имат върху финансовите институции.

Само половината от шестте му речи досега тази година бяха за паричната политика, за разлика от първата му година като управител през 2013 г., когато всички, освен две от неговите 15 речи, бяха съсредоточени върху темата.

Постепенна промяна

Планирането за евентуално излизане от стимулите от епохата на Курода остава строга тайна и не е част от официалната комуникация на банката.

Но постепенното отстъпване е в ход от 2016 г., когато BOJ замени обещанието си да налива пари с определени темпове с политика, контролираща лихвените проценти.

Известен като „г-н BOJ“ заради многобройните си схеми за парични облекчения, Амамия от началото на миналата година организира по-съгласувано отмяна на стимулите, който сам помогна да създаде.

Предизвикателството е да се смекчат нарастващите разходи за продължителни облекчения за финансовите институции, без да се създава впечатление за пазарите, че BOJ се насочва към рязка промяна своята политика.

Амамия даде началото на противоречива схема, представена през ноември, според която BOJ плаща 0,1% лихва на регионалните кредитори, които увеличават печалбите или се консолидират.

Това дойде след оплаквания от регионални банки, че политиката на отрицателни лихвене проценти на BOJ стеснява вече тънките им маржове, и отрази загрижеността сред политиците, че хронично ниските лихви могат да дестабилизират банковия сектор.

"Това е по същество схема за компенсиране на регионалните банки от удара от отрицателните лихви", каза един източник.

До средата на 2020 г. бюрократите обсъждаха и начини за справяне с най-голямото им главоболие: огромните активи на BOJ в борсово търгувани фондове (ETF), които излагаха баланса на потенциални загуби от пазарни промени.

Години наред правителството разчиташе на BOJ да определя ценовото дъно за японския фондов пазар, като обезкуржаваше централните банкери да се откажат от обещанието да купуват ETF с определено темпо.

Но тъй като акциите продължиха да растат, политическото настроение се промени. Законодателите започнаха да се оплакват от изкривяването от огромното присъствие на BOJ на пазара на акции.

Миналата година се появи нова възможност: след увеличаване на покупките, за да облекчи пазарните сътресения, причинени от пандемията, BOJ започна да намалява покупките и установи, че пазарите намаляват със същото темпо.

Това убеди длъжностните лица на BOJ, че банката може да прекрати закупуването без да причини срив на пазарите, стига да даде уверения, че все още ще се намеси по време на криза.

„BOJ взе абсолютно правилно решение, като започна с намаляване на ETF покупки, като се насочи към излизане от политиката на облекчения“, каза бившият министър на търговията и член на опозицията Банри Кайеда, който някога бе ярък привърженик на агресивното облекчаване на паричната политика.

Размити линии

Следващата стъпка би била да се повишат лихвените проценти - първото увеличение след 2007 г. - и да се приберат излишните парични средства от пазара.

Ходът от март постави основите за тази стъпка. Но повишаването на лихвите може да отнеме години поради намалената инфлация и вероятно ще бъде оставено на наследника на Курода, казват източници.

„Ако BOJ има късмет, дебатът (за повишаване на лихвените проценти) може да започне от около 2023 г.“, каза бившият изпълнителен директор на BOJ Ейджи Маеда пред "Ройтерс".

"Но това няма да бъде нормализиране на политиката. Това ще бъде просто отклонение от извънредния стимул към по-устойчиво облекчаване на паричната политика", каза Маеда, който участва в изготвянето на настоящия стимул.

Продажбата на огромните ETF активи на BOJ ще бъде още по-трудна. Докато бюрократите имат свои идеи, няма консенсус относно това кога и как това може да се направи, казват източници.

Разбира се, политиците както вътре, така и извън BOJ казват, че все още са необходими някакви стимули за подкрепа на затруднената икономика и това едва ли ще се промени, когато Суга се оттегли.

Това би оставило централната банка в режим на задържане, дори когато глобалните й партньори се готвят за излизане от стимулите, и ще принуди BOJ да използва неконвенционални инициативи извън паричните инструменти, за да "презареди" икономиката.

Те включват схема, представена през юли, която предлага евтини средства на банките, които отпускат заеми за дейности, насочени към борба с изменението на климата.

Този план съвпада с обещанието на Суга да направи Япония въглеродо неутрална до 2050 г., което е знак, че BOJ привежда своята политика в съответствие с приоритетите на правителството.

Подобно предложение е типично за Амамия, който знае в коя посока духа политическият вятър и може гъвкаво да се адаптира към промените в общественото мнение, казват хора, които са работили с него.

"Ние трябва да избягваме да се намесваме в разпределението на активите, доколкото е възможно. Но няма проста, непрекъсната линия, която да очертаете около какво е приемливо или не", каза Амамия през юли.

"Тъй като икономиките стават все по-сложни ... изискванията на икономическата политика стават все по-сложни и трудни."

Такива набези в квазиправителствената политика подчертават настоящата липса в BOJ на конвенционални методи и я отвеждат в неизследвани територии.

Мияко Суда, бивш член на борда на BOJ, каза, че много от новите програми на банката й оставят по-малко автономия кога да оттегли стимулите, отколкото ако ползва само конвенционални инструменти.

"Това вече не е решение, което BOJ може да вземе сама", каза тя. "Когато правителството и BOJ работят рамо до рамо и се насочват към една и съща посока, нещата вървят добре - проблемът е, когато се разминават."