След талибаните Китай е все по-малко склонен да инвестира в Афганистан

Едва ли в скоро време Китай ще се втурне към Афганистан, за да запълни политическия вакуум оставен от САЩ или пък, за да разшири водещия проект на президента Си Дзинпин „Един пояс, един път“, пише в своя анализ за Bloomberg Рут Полард.

Колкото и решаваща да изглежда победата на талибаните в момента, страната е твърде крехка, за да може Пекин да мисли за нещо по-различно от прагматичен дипломатически ангажимент с група, с която десетилетия се опитва да работи. Това може да обезсмисли обещанието за засилени икономически отношения с ислямисткото движение, което иска да затвърди ключови регионални отношения. Вероятността каквито и да е било инфраструктурни проекти да се реализират в краткосрочен план е малка.

Афганистан има огромни находища на минерали като мед, въглища, желязна руда, литий и уран, както и нефт и газ. Но въпреки че китайските компании (и като цяло миннодобивните компании) не се страхуват да рискуват, много малко от тях са решили да навлязат на пазара в разкъсаната от войната нация.

Пекин гледа на Афганистан като на среда с много висок риск и желанието му да инвестира там е второстепенно, казва Андрю Смол, старши трансатлантически сътрудник в германския фонд Маршал и автор на книгата "Китайско-пакистанската ос".

От години авторът анализира отношенията на Китай с Исламабад и Кабул. Той казва, че Пекин е по-загрижен за регионалната стабилност и от опасността нови терористични бунтове да се прехвърлят в китайската провинция Синдзян, където международни организации за защита на правата на човека и страни като САЩ и Великобритания казват, че Китай извършва злоупотреби срещу местното мюсюлманско уйгурско население. Пекин упорито отказва да признае тези твърдения.

Според него успехът на радикално ислямистко движение в Афганистан е заплаха, казва Смол, което кара Китай още по-малко да иска да инвестира в инфраструктура, която може още повече да отвори и без това опасната граница. „Китай ще бъде предпазлив в превръщането на страна, ръководена от талибани, в какъвто и да е било взаимосвързан център за региона“, ми каза той.

Китай пострада вече на няколко пъти от неуспешни инвестиции в Афганистан. Един такъв пример е медният проект в Мес Айнак, който се намира само на 40 километра извън Кабул. Талибаните бяха поели конкретни ангажименти да не атакуват мината, но дори тогава Китай реши да прекрати операциите си. В допълнение Пекин замрази проекта с държавната металургична корпорация с 30-годишния наем на обекта в Китай, подписан през 2007 г. в сделка за 2,83 милиарда долара, която оттогава е рекламирана като най-голямата чуждестранна инвестиция в историята на Афганистан. На хартия без съмнение това е огромна сделка, но на практика нищо от нея не е било изпълнено.

Като една от шестте държави гранични на Афганистан, Китай в продължение на години присъстваше в страната. В момента държавата без излаз на море е още по- нестабилна и без външно присъствие, след като американските и натовските войски я напуснах. Поради тази причина в скоро време Пекин няма да принуждава държавните си предприятия да навлязат в Афганистан, казва Рафаело Пантучи, старши сътрудник в базираната в Сингапур школа за международни изследвания S. Rajaratnam.

Талибаните без съмнение ще предложат всякакви уверения. Те вече обещаха да се въздържат от убийства и репресии и да позволят на жени и момичета да продължат обучението си, но в този момент никой не знае как ще управляват. Признаването на групата като фактически политически авторитет и ангажирането с тях има смисъл за Китай, смята Пантучи.

Стабилността на Афганистан е от ключово значение за защитата на приблизително 60 милиарда долара в проекти „Пояс и път“ в съседен Пакистан, които осигуряват сухопътен излаз към Индийския океан. Имайки предвид тези опасения, министърът на външните работи на Китай Уан Йи посрещна миналия месец висша делегация от талибанските служители. На срещата китайският министър притисна главния преговарящ на групата молла Абдул Гани Барадар да прекъсне отношенията си с ислямското движение в Източен Туркестан, за да му попречи да атакува интересите на Китай от афганистанска територия.

Подкрепени от успехите на талибаните в Афганистан тази година, терористичните групировки вече са нарочили Китай в Пакистан. През април кола бомба експлодира в луксозен хотел, в който се намираше посланикът на Пекин в Квета в атака, за която пое отговорност пущунската ислямистка въоръжена група Техрик-и-Талибан или както са наричани още Пакистанските талибани - слабо организирана терористична група, свързана с Ал Кайда, базирана по протежение на огромната Афганистанско-пакистанска граница. Миналия месец при нападение в Дасу близо до границата с Пакистан с Китай загинаха 12 души, включително девет китайски граждани.

Пекин незабавно притисна Исламабад да залови отговорните. Атаките са още едно доказателство за лошите отношения между двете страни. Китай никога не е бил напълно уверен, че Пакистан наистина се е справил с тези бунтовнически групи, отбелязва Смол. Пакистан има тесни връзки с талибаните и отдавна играе ролята на посредник с Пекин. В един момент, предупреждава той, всичко това може да се превърне в лоша стратегия за Исламабад.

От своя страна Пекин играе на сигурно. „Китай се надява, че афганистанските талибани могат да се обединят с други политически партии и с всички етнически групи да изградят политическа рамка в съответствие с националните условия, която е широкообхватна и ще постави основата за траен мир“, заяви в понеделник пред репортери говорителят на външното министерство Хуа Чунинг в Пекин.

В дългосрочен план Китай иска Синдзян да бъде проспериращ и стабилен съсед. Именно поради тази причина не може да има нестабилност в задния им двор. С връщането на талибаните на власт нестабилността е всичко, което се наблюдава в момента.