Финансовата язовирна стена на американските президентски кампании се скъса

Президентската кампания през 2020 г. може и да се запомни с това, че язовирната стена на парите в американската политика наистина се скъса. Дванадесет години след първите президентски избори, при които набирането на средства за кандидат достигна 1 милиард долара, надпреварата през 2020 г. се доближи до границата от 4 милиарда долара, благодарение до голяма степен, но не само, на присъствието на милиардери в бюлетините, предава Bloomberg.

Колко струва досега кампания 2020?

Кандидатите за президент са събрали почти 3,7 милиарда долара към 14 октомври, показват данните на Центъра за отзивчива политика. Това вече беше с 54% повече от 2,4 милиарда долара, похарчени от кандидатите и партийни комитети по време на кампанията през 2012 г., и над два пъти повече от 1,5 милиарда долара, събрани от кандидатите за президент през 2016 г.

Колко похарчиха кандидатите милиардери?

Бившият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг похарчи 1 милиард долара от собствените си пари в неуспешна кандидатура за номинацията на Демократическата партия. Още 345 милиона долара бяха похарчени от бившия мениджър на хедж фондовете Том Щайер, който също се провали в демократичните избори. Третият милиардер е президентът Доналд Тръмп. Въпреки че се говореше, че обсъжда да вложи 100 милиона долара в кампанията си, той не прибягна до собственото си богатство, за да подкрепи преизбирането си.

Какво се случи с лимитите на разходите?

Те не са задължителни и все повече приличат на реликви от минали кампании. Номинираните, които се съгласяват с лимити за разходи, имат право на публично финансиране на техните предизборни кампании, но нито един от основните партийни кандидати не го е използвал, откакто републиканецът Джон Маккейн взе 84 милиона долара публични средства през 2008 г. Същата година демократът Барак Обама отхвърли публичното финансиране и вместо това събра 368 милиона долара от привържениците си.

Няма ли ограничения за политическите пари в САЩ?

Има, но те не се отнасят за кандидати, които финансират собствени кампании. По делото от 1976 г., известно като Бъркли срещу Валео, Върховният съд постановява, че кандидатите могат да харчат неограничени суми от собствените си пари за своите кампании, обосновката е, че кандидатите могат да бъдат корумпирани от парите на други хора, но не и от техните собствени. Ограниченията важат за това колко отделни американци могат да дарят директно за кампании, политически партии и комитети за политически действия, които подкрепят.

Още по темата

Евтината рубла е добър хедж срещу победа на Доналд Тръмп

САЩ са в навечерието на ключов момент в историята си

Може ли 2016 г. да се повтори за Доналд Тръмп?

Последният президентски дебат между Tръмп и Байдън: Взаимна неприязън и обвинения

Могат ли немилиардерите да се конкурират?

Със сигурност. Бившият вицепрезидент Джо Байдън, който не е милиардер, победи Блумберг в борбата за номинацията на Демократическата партия. Американската система дава на богатите американци множество възможности за финансиране на кандидат за президент. Максималната сума, която отделен поддръжник на Байдън може законно да даде тази година, е 830 600 долара, което се разпределя до 2800 долара за неговите първична и същинска кампания, 355 000 долара за Националния комитет на Демократите и 10 000 долара за всеки от 47-те щатски партийни комитета. Също така, външни групи и политически ориентирани организации с нестопанска цел имат право да харчат неограничени суми за изборите, при условие че не координират усилията си с кандидатите. Тези средства се наричат „тъмни пари“, когато организации с нестопанска цел дават или харчат пари за избори, без да разкриват източника. До 31 октомври външни групи са похарчили 663 милиона долара в подкрепа на Байдън и 333 милиона за подкрепа на Тръмп, показват данните на Федералната избирателна комисия.

Остава ли място за малките дарители?

Всъщност има. Както сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс, така и сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън получиха повече от половината си пари по време на първичните избори на Демократическата партия от дарители, които дадоха до 200 долара или по-малко. До 31 август усилията на Тръмп за преизбиране бяха привлекли 49% от средствата си по този начин.

Не се ли стига до лудост?

Някои политици, включително някои от кандидатите за президент на Демократическата партия, дадоха широки обещания относно реформата за финансиране на предизборни кампании, включително съживяване на публичното финансиране. Но основните двигатели на последния натиск в Конгреса за реформа на финансирането на кампаниите изчезнаха: Маккейн почина през 2018 г., а неговият демократичен съюзник в усилията, Рус Файнголд, напусна Сената през 2011 г. Дори и скромни предложения за реформи, като например изискването Facebook и Google да отчитат политически разходи на своите сайтове, са отпаднали. През 2019 г. контролираната от Демократическата партия Камара на представителите гласува обширен пакет от мерки, включително поо-голяма регулация за групите за подкрепа и „тъмните пари“, но той бе блокиран в контролирания от републиканците Сенат. Всички ограничения, които успеят да преминат през Конгреса, може да не издържат във Върховния съд.