Време е ЕС да се поучи от опита на Гърция с кризите

Според бившия премиер на Гърция Андонис Самарас кризата с коронавируса може да доведе до възход на евроскептицизма

13:55 | 2 април 2020
Бившият премиер на Гърция Антонис Самарас. Снимка: Kostas Tsironis/Bloomberg
Бившият премиер на Гърция Антонис Самарас. Снимка: Kostas Tsironis/Bloomberg

За опасностите пред европейската демокрация, която в момента понася силни икономически удари, Гърция може да бъде подходящ пример за това какво чука на вратата, пише в свой анализ Bloomberg.

Свиването на икономиката с поне 10% може да е безпрецедентно за следвоенно време за повечето индустриални държави, но сега това предвижда UniCredit за еврозоната, САЩ и Великобритания, които търпят ударите на кризата.

Опитът на Гърция донякъде може да е различен, но степента на тежестта е сравнима, а последствията, над които световната политическа класа трябва да размишлява, са доста отрезвяващи.

Дълговата криза в Гърция от миналото десетилетие нанесе брутален удар върху икономическия растеж на страната. Мерките на строги икономии първо засегнаха най-уязвимите в обществото, докато безработицата се увеличаваше с бързи темпове. Междувременно икономическата ситуация даде тласък и на политическия екстремизъм. Тази история е вид предупреждение за това, което може да се случи при подобни кризи, коментира бившият министър-председател на Гърция Андонис Самарас.

„Невъзможно е да се избегнат трусовете“, твърди бившият премиер, който зае поста, когато гръцката икономика се свиваше с над 8% на годишна база.

„Когато страхът се превърне в паника, а след това недоволството се превърне в ярост – съчетанието е унищожаващо“, коментира той.

Все още не е ясно колко силно засегнат ще бъде световният икономически растеж от коронавируса, но изглежда, че много страни ще усетят поне малко от това, през което Гърция премина. Според Международната организация на труда 25 млн. работни места могат да бъдат закрити през тази година. А Goldman Sachs очаква безработицата в САЩ да достигне 15%. Някои икономисти дори правят сравнение с Голямата депресия.

Кризата в Гърция повиши безработицата до близо 30%, а младите хора без работа бяха почти 50%. Икономиката се сви с една четвърт за десетилетие, докато делът на хората в риск от бедност достигна нива, които не са естествени в мирно време.

Наложените мерки на икономии от кредиторите се усещат и днес. Обикновените гърци загубиха една пета от от наличния си доход, а неплатените данъци, дължими на държавата, се утроиха до 104 млрд. евро в рамките на 9 години до края на 2018 г.

Междувременно бяха отстранени петима министър-председатели заради противоречия относно икономическите мерки. Сред тях бе и Самарас, който е един от световните лидери, успели да се справят с последствията от подобна криза.

От премиерския си пост от 2012 г. до 2015 г. Самарас виждаше как екстремистката партия „Златна зора“ набираше популярност и се възползваше от социалното състояние на много хора, докато стана трета политическа сила въпреки неонацистката си реторика.

Според Самарас правителствата може да ограничат политическите последствия, ако се справят ефективно с кризата. „Ако европейските икономики бъдат оставени да се сринат, без тази криза да е по тяхна вина, това ще доведе до възход на евроскептицизма“, предупреждава Самарас.

„Това може да доведе до пълното разпадане на ЕС“, прогнозира той.

Трябва да се направи обаче разграничението според някои експерти, че спадът при сегашната криза, свързана с разпространението на коронавируса, не е причинен от структурни дисбаланси като висок дълг или дефицит по текущата сметка, така че на теория растежът може да се възобнови стига производственият капацитет на икономиката да не бъде сериозно повреден. 

Повечето европейски страни вече са предоставили засилени и насочени програми за социално подпомагане, за да ограничат съкращаването на работниците по време на пандемията.