Делян Петришки: Коронавирусът показа, че глобализацията е факт и процесът е необратим

Какви ще са последиците от коронавируса за развитието на глобалната икономика, коментира водещият на "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria в специално интервю по темата

14:22 | 6 март 2020
Обновен: 05:23 | 7 юни 2020
Делян Петришки, водещ на "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria

Какви ще бъдат дългосрочните ефекти върху световната икономика от разпространението на коронавируса COVID-19, можем ли да очакваме промяна в подредбата на големите световни сили в скоро време и къде в този пъзел ще се намира Китай - на тези и още въпроси отговори водещият на "В развитие" Делян Петришки, който следи отблизо темата в студиото на Bloomberg TV Bulgaria всеки делничен ден. Той е един от най-утвърдените журналисти в областта на българските и международните капиталови пазари и вече години наред информира зрителите на Bloomberg TV Bulgaria с актуални данни за пазарите, политическите и икономическите процеси у нас и по света и отражението им върху икономиката.

"Засега сякаш се движим по сценарий, при който новият коронавирус ще има кратковременен ефект върху китайската икономика, а оттам и върху световната икономика", заяви той в интервю за "Мениджър Нюз". Той обясни и как подобни епидемии са се отразявали на глобалната икономика в миналото:

"Съществува по-мек вариант като грипната пандемия от 1968 – 1969 година, която изтрива 0.7 пр. п. от световния растеж. Най-неблагоприятния сценарий, моделиран на базата на Испанския грип отпреди век, който изтрива 4.8 пр. п. от световната икономика, тласкайки го към рецесия".

Според Делян Петришки, обаче, едно е сигурно - последиците от този нов вирус ще имат многостранни измерения, чиито ефекти в обществено-политически и икономически план ще се развиват дълго във времето.

Вижте цялото интервю с водещия на "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria Делян Петришки:

- Индексите в Европа отбелязаха най-бързата си корекция в историята заради коронавируса – това съобщи в ефира на Bloomberg TV Bulgaria пазарният анализатор Себастиан Салек. Като човек, който следи темата от близо, как предвиждате, че ще се отрази ситуацията с коронавируса върху световната икономика?

- Себастиан Салек акцентира в своя коментар на обстановката в Европа, но трябва да се знае, че това беше най-бързата корекция в историята на американския борсов индекс S&P 500. Само шест дни бяха необходими на широкопредставителния пазарен измерител да изтрие 10% от върха, на който се намираше и то до не много отдавна. Тази обобщена информация беше предоставена от Deutsche Bank. А колкото до въпроса Ви, необходим е по-широк отговор. Новият коронавирус и разпространението му извън Китай има потенциал да ускори процеса на забавяне на световната икономика, която така или иначе охлаждаше темповете си на растеж и преди появата на COVID-19. Световната търговия вече понасяше ударите от желанието да се преосмисли процесите на глобализацията. Като формулировката за „преосмисляне на процесите на глобализацията“ граничеше с контрол и управление на същия този процес и свързаните с него промени. Сега обстановката е коренно различна – днес имаме замръзнала или замръзваща икономика. Китай, втората по размер и значение икономика в света, е блокиран от 23 януари. Хонгконг – важен финансов център, е в рецесия в резултат на обществените сблъсъци в специалния административен регион. В Европа индустриално развити северни райони на Италия са под карантина, Германия е на прага да обяви епидемия в момент, когато икономиката ѝ стагнира. САЩ повишиха също готовността си на прага на епидемията. А промишлеността в САЩ или в Еврозоната, да речем, вече се намираха в рецесия. В Китай индикаторите флиртуваха с експанзията и свиването, за да пропадне икономическата активност до най-ниските нива от началото на XXI век, според оповестените в края на февруари експресни данни за PMI.

Не бива да забравяме, че централизираната икономика на Китай остана и без насоките, които се задават на ежегодната сесия на Националния народен конгрес на партията, която трябваше да започне на 5 март, но беше отложена за неопределено време. От ОИСР първи актуализираха своите оценки в понеделник. Оттам виждат заплаха за процеса на възстановяване на световната икономика след Голямата рецесия. Очакваме оценките на МВФ и на Световната банка, които вече декларираха готовността си да обединят усилия за противодействие на отрицателните ефекти. В добавка, финансовите министри на страните от Г-7, проведоха извънредна среща в сряда, за да стиковат позициите си с оглед на отрицателните ефекти от разпространението на COVID-19 и действията, които да бъдат предприети.

Но първи, преди изброените международни институции и преди политиците, действаха централните банкери. Към 2 март настроенията при рисковите активи оставаха отрицателни. За да предотвратят навлизането им на меча територия - тоест, спад от 20% спрямо върха, предшестващ разпродажбите, водещи централни банки бяха принудени да въздействат словесно. Така наречените словесни интервенции имат за цел да успокоят и да дадат указания на инвеститорите. Към тази тактика прибягнаха представителите на ФЕД (непосредствено след това намалиха лихвите с 50 базисни точки във вторник и забележете, че промяната не обърна низходящата посока на движение на Wall Street), Банката на Япония (BoJ), Банката на Англия (BoE), а при ЕЦБ се трупат очаквания за предприемане на действия. Напълно е възможно да видим от ЕЦБ обявяване на целеви количествени покупки към сектори, които са пряко засегнати от замръзването на световната търговия и икономика, в комбинация от намаляване на депозитната лихва с още 10 базисни точки, до минус 0.6%. Такова мнение сподели в разговор с мен Клаус Вистесен, главният икономист за еврозоната на Pantheon Macroeconomics. Впрочем BoE и ФЕД по всяка вероятност ще се опитат да облекчат затягащите се финансови условия посредством намаляване на лихвените проценти. Австралийската централна банка намали лихвите, защото видя риск от ускоряване на натиска върху националната икономика. Споменавайки централните банки, трябва да имаме предвид, че инструментите им този път едва ли ще бъдат толкова ефективни, както по време на функциониращи икономически процеси. С инструментите си централните банки се стремят да насърчат търсенето, но днес нямаме проблем с търсенето, а с предлагането, което произтича от замръзналите и замръзващи икономически отношения. Всички изброени примери за противодействие на отрицателните ефекти от разпространението на COVID-19 са в полето на международното сътрудничество и подкрепа. А това не кореспондира с поставения на pause процес на глобализация. И тук са по-важните въпроси, които следва да си задаваме. Контекстът се промени, защото новият коронавирус повече от всичко друго на света показа, че глобализацията е факт и процесът е необратим. Затова по-важните въпроси за световната икономика днес са свързани с политическите действия в две възможни посоки – задълбочаване на процесите на глобализацията, като този път политическата мисъл трябва да навакса изоставането от икономическата взаимосвързаност на света. Или обратното – ще видим агресивно прекъсване на досега съществуващи връзки.

- Възможно ли е да се стигне до преподреждане на големите световни сили след тази криза? Къде ще бъде мястото на Китай при такъв сценарий?

- Това е напълно уместен въпрос и използването на думата „криза“ е основателна. Нека се замислим кой би бил големият губещ от разпространението на новия коронавирус и кой е заплашен до най-голяма степен от криза? Не знам доколко си даваме сметка днес, но от януари, когато научихме за пръв път за новия коронавирус , досега светът се промени много. И за тази промяна беше нужен само един месец. Това, сякаш, също граничи с рекорд. Китай е един от центровете, който иска да промени международния ред, установен след колапса на СССР през 1991 година. Политическата система на Китай издържа либералните революции в бившия социалистически блок. Китай, със своя политически и икономически модел, излезе на сцената в началото на XXI век и заяви, че предлага алтернатива на съществуващия западен модел на либералните демокрации. Но тази алтернатива днес е уязвима. Ще има критици, които ще оспорят автентичността на китайската заявка да бъде единият от центровете в многополярния свят. Критиците ще оспорят безпогрешността на абсолютната власт на държавния ръководител Си Дзинпин, а светът ще гледа с внимание какви средства ще използва официален Пекин, за да се справи с вътрешните и външните критици на системата. Не знаем и каква ще бъде обществената реакция на провала на партията в икономически план. Тя не успя да изпълни заложените за началото на новото десетилетие цели, а това не е за подценяване, защото икономическите цели служеха за легитимиране на партията пред обществото. Не е за подценяване и рискът от засилване на активизма в китайското общество в сферата на екологията, здравеопазването, образованието, правата на работниците. Ако това се случи, то подобни процеси ще граничат с демократизация на обществото. Как ще реагира политическата система на подобни обществени процеси? Вероятно Китай ще се изправи и срещу остра външна критика. Може ли един отговорен център в новия многополярен свят да прибягва до информационно затъмнение, ако първите случаи на заразени от новия коронавирус са били засечени още през декември? Но всичко това е в обществено-политическата сфера. В икономически и финансов план, Китай ще се изправи пред необходимостта да държи „над повърхността“ частния сектор в страната. Проучване на китайската асоциация на малките компании откри, че 90% от нейните членове са заплашени от несъстоятелност през следващите три месеца. Разбира се, тук говорим за форсмажор, но от 2019 година финансовата система на Китай навлезе в нова ера. За пръв път от 1998 година финансова институция в Китай беше оставена да фалира, припомнят от Rhodium Group. А решенията кой да бъде спасен и кой да потъне се крият в отговора на въпроса: реформи или стабилност. И не на последно място аз самият търся отговор на следния въпрос - ще продължава ли Китай да има същото влияние и роля в производствените вериги на доставка или рискът от концентрация ще бъде преразгледан от външните инвеститори. Разбира се, този въпрос идва в момент, когато компаниите вече пренасочват производствените си доставки извън Китай. Това също означава нова реалност за Китай.

- Вече се прокраднаха и твърдения, че коронавирусът може да доведе до рецесия. Имат ли почва такива хипотези?

- Предупреждението на ОИСР, тоест на организацията, която съветва индустриално развитите икономики, е достатъчно показателно за степента на опасност в условия на абсолютната неизвестност пред света. Но въпросът с рецесията е много интересен, защото с неконвенционалните си политики, централните банки осигуриха на света една от най-дългите икономически експанзии, а на пазарите - най-дългият бичи пазар, който в САЩ навърши 10 години миналия март. Централните банки изиграха своята роля. Миналият септември имах удоволствието да разговарям с икономиста и президент на института Мизес Испано д-р Даниел Лакайе, който участва в конференцята ни The Next Big Thing. Ето какво ми отговори тогава той на въпроса дали централните банки не убиха цикличността в икономиката с нетрадиционните си политики: „Рецесията е сериозен риск, нарастващ риск. Но не е нещо, което трябва да смятаме за гарантирано“. Поводът да направи подобно заключение тогава се криеше във факта, че икономиките разполагат с още инструменти за противодействие на наблюдавания тогава натиск – агресивни фискални политики, данъчни облекчения, за да остане повече разполагаем доход в частния сектор. Растат очакванията и сигналите, че разпространението на новия коронавирус в Европа може да ускори решенията за фискална експанзия в ЕС. Мохамед Ел-Ериан, икономическият съветник на Allianz, смята, че предстои да видим най-агресивните в историята координирани фискални мерки в региона на Азия. И може да се окаже прав, защото от политическа гледна точка, рецесията едва ли се вписва в нечия политическа стратегия и то в момент, когато се поставят основите на многополярния свят и съпътстващите го сателити. И ето я иронията – може ли светът без стабилен и устойчив Китай, да реши икономическите проблеми едностранчиво?

- Здравните власти предупредиха, че коронавирусът ще достигне и България. Как ще се отрази според вас тази новина и евентуална епидемия у нас върху родната икономика?

- Фактите към днешна дата са следните – вътрешното потребление остава силно и ще бъде основният двигател на заложения растеж за тази година, при значително фискално пространство пред българското правителство. И преди появата на COVID-19, износът се очакваше да има отрицателно влияние върху реалния ръст на българската икономика. Вероятно влиянието на нетния експорт ще подлежи на преоценка. Към днешна дата България е в по-голяма степен устойчива на външни икономически и финансови шокове и затова говори нетната инвестиционна позиция на страната. В заключение ЕК извади България от списъка на държавите с макроикономически дисбаланси в ЕС в зимния пакет на Европейския семестър, което представлява оценка на напредъка на държавите членки при изпълнението на техните икономически и социални приоритети. Не бива да забравяме и призива, който отправиха от ЕК през миналия ноември за необходимостта от предприемане на мерки за стимулиране на вътрешния пазар и потребление, така че да останат слабо засегнати от рецесията в промишлеността и неблагоприятна външно-икономическа обстановка. Мерки, които да предпазят пазара на труда от отрицателно въздействие на промишлеността върху него.

- През годините световната икономика е „страдала“ и от други епидемии. Какъв е обичайният период на възстановяване?

- Не мисля, че минали епидемии и пандемии могат да ни послужат като отправна точка. Тепърва ще видим моделът, който да стъпи на COVID-19. Спомнете си обаче как реагираха пазарите в началото на епидемията – с нови исторически върхове и то непосредствено преди разпродажбите да започнат в края на февруари. Впоследствие видяхме координирания отпор на централни банкери и финансови министри. Преобладаваше мнението за бързо възстановяване от епидемията, при ограничаването ѝ до рамките на Китай. До средата на февруари основният сценарий на МВФ беше за V-образно възстановяване на китайската икономика – рязко свиване, последвано от рязко възстановяване. Но китайската икономика не функционира от втората половина на януари и за разлика от разпространението на Тежкия остър респираторен синдром (ТОРС), днес Китай има над 15% тежест в световния БВП. Не знаем и какво означава възстановяване в случая на Китай. От Pictet Asset Management обаче смятат, че Китай разполага с необходимите инструменти, за да облекчи икономическия удар. Изчисленията им сочат, че Народната банка на страната разполага с достатъчно пространство пред себе си, главно заради по-рестриктивната си политика в предходните две години. Само намаляването на задължителните резерви на банките с 200 базисни точки ще освободи финансов ресурс, равняващ се на 460 милиарда щатски долара - това е еквивалент на 3% от БВП. Засега сякаш се движим при сценарий, при който новият коронавирус ще има кратковременен ефект върху китайската икономика, а оттам и върху световната икономика. Съществува по-мек вариант като грипната пандемия от 1968 – 1969 година, която изтрива 0.7 пр. п. от световния растеж. Най-неблагоприятния сценарий, моделиран на базата на Испанския грип отпреди век, който изтрива 4.8 пр. п. от световната икономика, тласкайки го към рецесия. Мисля, че последиците от този нов вирус ще имат многостранни измерения, чиито ефекти в обществено-политически и икономически план ще се развиват по-дълго във времето по причините, споменати по-горе.