Митата за метали разпалват световната стоманена война

Президентът Доналд Тръмп въвежда мащабни вносни мита, които според него ще преобърнат упадъка на американските стоманодобивни градове. Но САЩ не са единствената страна, която бърза да защити своите фабрични центрове.

Световният пазар на стомана се насочва към война на няколко фронта, тъй като политиците предприемат мерки за спиране на вноса на основните промишлени продукти. Южна Корея и Виетнам издигат барикади, Европейският съюз затяга предпазните мерки, а заводите в Латинска Америка се стремят към по-голяма защита.

Най-често целта е Китай, доминиращият производител, чийто износ се покачва почти рекордно през миналата година. Рискът за производителите на стомана по света е митата на Тръмп да задълбочат свръхпредлагането, като окажат натиск върху производителите и правителствата в момент, когато търсенето на стоманени изделия изпитва затруднения.

„Ако има бариери в САЩ, тогава поне част от тази стомана ще бъде пренасочена, поне в краткосрочен план“, каза Томас Гутиерес, анализатор в консултантската компания Kallanish Commodities Ltd., който следи индустрията от повече от 15 години. „Повече заводи ще търсят други пазари.“

Китайският износ на стомана доминира в света.

Сивият метал е крайъгълен камък на световната икономика. Повечето големи държави се стремят да имат стоманодобивна промишленост, а дълбоките ѝ връзки с политиката я правят податлива на изблици на протекционизъм от XIX век насам. За Тръмп и други тя е символ на производствената мощ дори днес.

Митата в размер на 25 % върху целия внос на стомана, както и на алуминий, влизат в сила в сряда. Последните мерки засилват търговските мерки, въведени през първия му мандат, като премахват изключенията за много държави и ги разширяват до нови категории продукти.

Часове след влизането в сила на митата върху металите Европейската комисия обеща бързи контрамерки върху вноса от САЩ в Европа - включително стомана, алуминий и други промишлени продукти. Отговорът ще се прилага за износ на американски стоки на стойност до 26 млрд. евро (28,4 млрд. долара), което съответства на икономическия обхват на въведените от Тръмп нови налози, заяви Комисията.

Последните търговски бариери са най-мащабните от 2015-2016 г. насам и рискуват да увеличат разходите за всичко - от производството на автомобили до изграждането на инфраструктура и да заплашат с изместване и загуба на работни места в проблемните сектори, зависими от стоманата. Докато предишните ходове са били целенасочени, сегашният цикъл използва всеобхватни мерки, които засягат по-големи обеми и ключови търговски маршрути.

Канада, Мексико и Бразилия доставят най-много стомана за САЩ.

Производителите на стомана се опасяват, че резултатът ще бъде пренасочване на още по-голямо излишно предлагане от Китай и други страни към вече засегнатите пазари.

Още по темата

Заводите в САЩ плащат повече за метали от конкуренцията по света заради митата

САЩ ще удвоят митата върху стоманата и алуминия от Канада, обяви Тръмп

Китай обещава да поддържа стабилността в света на фона на "двуличието" на Тръмп

Именно това притеснява европейските производители на стомана. При първата администрация на Тръмп на всеки три тона, които не са се разтоварили в САЩ, два са пристигнали в Европа, според Eurofer, организацията, която представлява производителите на стомана в ЕС.

„Тези 18 млн. тона, които днес САЩ внасят с изключения, ще трябва да намерят друго място. Те търсят отворен пазар, какъвто е Европейският съюз“, каза генералният директор Аксел Егерт пред репортери в Брюксел миналата седмица.

Лош момент

Ключов елемент в аргументацията на Тръмп за митата е Китай. Той твърди, че стоманата на Пекин наводнява други държави, което от своя страна ги подтиква да доставят повече за САЩ. Сред виновниците за това се посочват Бразилия, Мексико и Аржентина. Президентът също така обвини други държави, че не правят достатъчно, за да се справят с раздутия стоманодобивен сектор на Китай.

Този отрасъл засенчва голяма част от света. През първите две десетилетия на този век индустрията се разраства интензивно, за да подпомогне изграждането на градовете и производствената мощ на страната. Но докато търсенето намалява през последните пет години, което отчасти е последица от пандемията и кризата с недвижимите имоти в страната, годишното производство упорито остава над 1 млрд. тона, което стимулира износа.

Този ръст на износа вече предизвика вълна от отпор от страна на търговските партньори, които сега се опасяват, че ще трябва да повишат защитата си още повече.

Виетнам и Южна Корея, които са двете най-големи купувачки на китайска стомана и самите те са големи износители, въведоха мита върху рулонните изделия, широко използвани в световните потоци. Тайван също започна антидъмпингова процедура. Според доклад на местната администрация индийският търговски орган е препоръчал широкообхватни мита върху вноса на стомана.

Още по темата

Европа отговаря на Тръмп с мита върху стоки за 26 милиарда евро

Тръмп разширява търговската война с мита върху стоманата и алуминия

Митата на Тръмп върху стоманата могат да увеличат излишъка в Азия

„Производителите на тайландски стоманени продукти ще бъдат изправени пред много по-трудни предизвикателства. Вече преживяваме труден период с наплива на китайски стоманени продукти, въпреки че правителството предприе някои антидъмпингови мерки за защита на местните производители“, заяви Петрунг Маесинче, президент на Асоциацията за метални тръби и студеноформова стомана в Тайланд.

„Друга причина за безпокойство е, че митата върху стоманените изделия на други държави могат да подтикнат и други държави, не само Китай, да изнесат своите стоки в Тайланд. Виждаме видимо увеличение на вноса на стоманени продукти от Виетнам.“

Междувременно ЕС преразглежда своя контрол върху вноса, след като увеличените потоци от нетипични дестинации съвпадат със спада в европейското търсене.

Според оценки на китайския изследователски център Shanghai Metals Market към края на февруари общият обем на стоманата от Китай, която е обект на антидъмпингови мерки, е над 30 милиона тона - над една четвърт от миналогодишния износ.

Китай и преди е преодолявал затрудненията в износа посредством прехвърляне към други стоманени продукти или намиране на нови дестинации, казва Гутиерес от Kallanish. Ако този път не успее да го направи, това ще нанесе тежък удар на местната индустрия. Рискът е „нещата да станат толкова ограничени, че да се стигне до някаква повратна точка“, каза той.

Според Китайския институт за планиране и изследване на металургичната индустрия, свързан с правителството орган, през 2024 г. са регистрирани над 30 нови антидъмпингови дела, които предупреждават за влошаване на условията за износ.

Консултантската компания CRU Group очаква китайският износ на стомана да спадне с до 17% през тази година, отчасти поради глобалния отпор.

Всичко това засилва натиска върху китайската стоманодобивна промишленост да ограничи свръхпроизводството. По време на годишните законодателни срещи на правителството в Пекин миналата седмица политиците обещаха да намалят свръхкапацитета в стоманодобива и други промишлени сектори, което се случва десетилетие след последния голям опит за т.нар. реформа на предлагането.

Този път държавната подкрепа за стимулиране е по-малка, но междувременно икономиката се разви и намали интензитета на производството на стомана. Китай може да бъде сцена на възмездие за индустрията, която Тръмп и неговите поддръжници смятат за отдавна закъсняла.

Още по темата

Заводите в САЩ плащат повече за метали от конкуренцията по света заради митата

Китай запазва безпрецедентна хватка върху металите с повече добив в чужбина

Заплахите от Тръмп стартираха глобална надпревара за доставка на мед в САЩ