Скуатерите отстояват позициите си на фона на жестоката жилищна криза в Амстердам

Въпреки че скуатът е незаконен в Нидерландия от десетилетие, той продължава да се практикува отчасти като форма на протест, а и защото отстраняването на скуатърите може да е бавно и сложно

12:30 | 9 февруари 2025

Автор: Сара Джейкъб

Снимка: Pixabay

На пръв поглед тухлената редова къща на улица „Йоханес Верхулстрат“ изглежда като всеки друг проект за ремонт на тази ексклузивна улица с многомилионни къщи в южната част на Амстердам. Но къщата се възстановява от буря.

Между септември 2024 г. и 6 януари домът е бил обитаван от самонастанили се лица (скуатъри), които привличат вниманието на медиите заради това, че са окупирали сграда на стойност най-малко 3,6 млн. евро. Покривайки фасадата с плакати, съдържащи послания като „Скуатът продължава“ и „ Да лишим собствениците от жилища“, скуатърите заявиха, че завземането на къщата е оправдано, защото тя е била разграбена и изоставена празна от собственика си за дълго време. „Искахме да направим изявление срещу този начин на правене на бизнес с къщи“, каза една от скуатърките, която посочи името си само като Ема. Собственикът на къщата, компанията за недвижими имоти Midvast B.V., не отговори на молбата за коментар.

Скуатърите вече са напуснали без принудително изселване. Случаят обаче подчертава напрежението по отношение на жилищата и недвижимите имоти в Амстердам, където скуатите имат богата история.

Със задълбочаването на жилищната криза в града празните сгради и техните собственици се сблъскват с все по-голям контрол за това, че оставят имотите си неизползвани. Въпреки че скуатът е незаконен в Нидерландия от повече от десетилетие, той продължава да се практикува отчасти като форма на протест и отчасти защото отстраняването на скуатърите може да бъде бавно и сложно.

Наследството на скуатърите
Амстердам не е чужд на движението на скуатърите, което придобива известност през 60-те години на миналия век поради недостига на достъпни жилища и лошото състояние на много необитаеми сгради в центъра на Амстердам. По това време скуатърите привличат и симпатии, тъй като протестират срещу наемодателите, които занемаряват старите сгради.

През 70-те и 80-те години сблъсъците с полицията прерастват в насилие. При един от известните инциденти скуатъри барикадират сграда на ъгъла на улица Вонделстраат в Амстердам. Тези барикади в крайна сметка са съборени, след като по улиците на нидерландската столица са разположени бронирани автомобили, а скоро след това се стига и до бунтове по време на коронацията на кралица Беатрикс, при които скуатърите скандират „няма жилища, няма коронация“.

Тези действия станаха възможни благодарение на една странност в нидерландското законодателство. През 1971 г. Върховният съд на страната постановява, че макар срещу скуатърите да могат да бъдат повдигнати наказателни обвинения за нанесени материални щети, те не могат да бъдат осъдени за незаконно проникване, ако сградата, която обитават, не се използва от поне една година, а собственикът не е положил усилия да ремонтира или обзаведе помещенията. Това решение е отменено през 2010 г., но скуатърството продължава, въпреки че вече е незаконно. По оценки на градската прокуратура в момента около две дузини сгради в Амстердам са обитавани от скуатъри.

Това продължава отчасти защото според закона собствениците на жилища, които искат да изселят натрапниците, трябва да изпълнят строги условия. В страна, която се бори с остър недостиг на жилища, върху собственика на имота пада тежестта да убеди градските власти защо заслужава да си върне контрола върху сградата, а планът на собствениците на имоти е подложен на строг контрол.

„Ако планът не е убедителен за прокурора, той няма да бъде изпратен на проверяващия магистрат“, заяви говорител на градската прокуратура. Дори решението в полза на собственика може да отнеме няколко месеца, преди да бъде представено на магистрата, но собствениците на жилища винаги могат да инициират съкратено производство (за своя сметка), каза той.

Празни жилища
Много от условията, които са предизвикали окупациите в края на 20-ти век, не са се променили. Една от най-гъсто населените страни в света, Нидерландия, се бори с по-широка жилищна криза, която е резултат от несъответствието между броя на населението и броя на наличните жилища. Само в района на Амстердам миналата година е имало недостиг на 79 700 жилища, според данни на компанията за проучване и прогнозиране на жилищния пазар ABF Research.

Така че, въпреки че през 2010 г. скуатите бяха забранени, „проблемът със свободните жилища не беше решен“, казва Абел Хайкамп, координатор на Bond Precaire Woonvormen, асоциация, която се бори за правото на жилище в Нидерландия. „Проблемът е, че все още има много празни къщи“, казва той.

Някои от тези случаи на пустеещи имоти станаха печално известни. През 2022 г. руският милиардер Аркадий Волож се обърна към съда, след като скуатъри превзеха притежаван от него имот в Амстердам. Волож, който ръководеше руската търсачка Yandex NV, по това време беше изправен пред санкции на Европейския съюз за ролята на фирмата в насърчаването на руската пропаганда и дезинформация за войната в Украйна.

Амстердамски съдия постанови, че не е необходимо сградата да бъде евакуирана, тъй като санкциите и произтичащата от тях забрана за влизане в страната не позволяват на Волож да пътува до Амстердам. Скуатърите остават в имота повече от година, докато санкциите срещу Волож не отпадат в началото на 2024 г.

Нидерландия разполага с друг важен инструмент за недопускане на скуатъри в празни сгради: така наречените агенции „антискуатър“, които намират краткосрочни наематели за неизползвани сгради. Тези фирми работят с наемодателите за отдаване под наем на свободни жилища, офиси, училищни сгради и дори мелници, за да предотвратят незаконното им самонастаняване. Те отдават помещения под наем на много ниски цени на наематели с договори, които могат да бъдат прекратени в кратък срок, като по този начин се осигурява достъпно, макар и временно жилище на наемателите и се спестяват дълги периоди на изчакване или съдебни спорове на наемодателите, когато те искат да продадат, ремонтират или преустроят сградите си.

Макар че агенциите за борба с незаконните квартиранти го представят като алтернатива за хората, които отчаяно търсят жилище, критици като Bond Precaire Woonvormen (Асоциацията за временни жилища - бел. ред.) твърдят, че наемателите са изложени на несигурност по отношение на продължителността на договорите си, а хората с деца и домашни любимци са недопускани.

Действия на правителството
Изправено пред тази напрегната ситуация, нидерландското правителство прави опити да увеличи наличните жилища и да наложи ограничения върху спекулациите с имоти, които могат да доведат до повишаване на цените. То отпусна 7,5 млрд. евро за справяне с жилищната криза, като целта е да се строят по 100 000 жилища годишно. Министърът на жилищното строителство Мона Кейзер обеща да строи жилища по-бързо, като премахне пречките пред строителството и се откаже от ненужните правила.

През 2022 г. Амстердам въведе ограничения за отдаването под наем на някои градски имоти през първите четири години след закупуването им. Този ход имаше за цел да затрудни големите инвеститори да изкупуват достъпни жилища с цел да ги отдават под наем на високи цени.

Междувременно градът затегна и ограниченията за собствениците на жилища, които не се обитават. Ако едно жилище е празно за повече от шест месеца, собственикът е длъжен да съобщи за това на властите. През 2022 г. градът повиши глобата за нерегистриране на неизползвани жилища от 2500 на 4500 евро за собствениците на частни домове и от 5000 на 9000 евро за компаниите. Общината също така работи със собствениците на жилища, за да обсъди варианти за използване на имота, и в крайни случаи може да принуди продажбата на жилището, ако то остане празно в продължение на години.

Тази политика има известен успех. В периода 2016-2022 г. собствениците са съобщавали за средно 118 свободни жилища всяка година. През 2023 г. броят им нараства до 434 жилища. Тя също така води до това, че свободните жилища се заемат отново средно три пъти по-бързо.

„Недостигът на жилища в Амстердам е голям“, пише Дирк де Ягер, тогавашен временен съветник по жилищните въпроси в Амстердам, в писмо до градския съвет през юли, като същевременно се застъпва за най-доброто използване на съществуващите имоти. „В крайна сметка жилищата са предназначени да се обитават. Дългосрочната незаетост не се вписва в това.“

Твърде рано е да се каже дали подобни ходове ще бъдат ефективни за запълване на свободните жилища и намаляване на скуатите в града. За бившите обитатели на многомилионния дом на улица „Йоханес Верхулстрат“ в Амстердам обаче тези ходове не са променили ситуацията дотолкова, че скуатването вече да не е решение.