Япония се завръща, с Китай е свършено. Проблемът с наративите

Япония се завръща, с Китай е свършено. Само преди няколко години подобно твърдение щеше да бъде подминато с лека ръка. Последният е на път към икономическо господство, а първият затъва, характеризира се с безкрайни стимули, които не носят почти никаква осезаема полза, и е обречен на намаляване на населението. Този сценарий беше назрял за корекция и най-накрая се появи алтернатива. За съжаление тя споделя някои от недостатъците на старата история.

Съвременното внимание към Япония има много достойнства. Заплатите се увеличават, борсовият индекс Nikkei 225 наскоро надхвърли върха, достигнат в края на 80-те години на миналия век, когато се смяташе, че страната притежава някакъв магически сос, който е довел до нейния възход, а централната банка се готви да сложи край на последния останал в света експеримент с отрицателни лихвени проценти. Дори трудните демографски показатели изглеждат разумни в сравнение със Сингапур, Южна Корея и Китай. Подобно на класическо пазарно преуспяване, малко хора са склонни да говорят зле за току-що охладената Япония. 

Апетитът за добри новини е достигнал почти абсурдни нива. Представителите на Японската централна банка са наричани ястреби заради желанието им да увеличат разходите по заемите от малко под нулата до около нулата. Подобна стъпка, която може да се случи още следващата седмица, е богата на символика. Развитието е и на километри от цикъла на поскъпване, предприет от Федералния резерв или Европейската централна банка. Да, дефлацията вече е зад гърба ни, а инфлацията сега се колебае около целевото равнище от 2%. Но това е съвсем леко в сравнение с темпа на нарастване на цените в САЩ, който в един момент през 2022 г. надхвърли 9%. Подобен контекст не се показва достатъчно често. Предизвикателствата пред Япония не са отминали, също както тя не е била напълно заличена през т.нар. изгубени десетилетия.

Проблемите в китайската икономика се натрупват от известно време. Страната преживяваше дългосрочно забавяне дори преди усилията за контролиране на Covid да доведат до рядък спад на брутния вътрешен продукт през първите месеци на 2020 г. Но хората се бяха влюбили в един Китай, който притежаваше уникални качества и се радваше на историческо повишаване на жизнения стандарт. Беше необходимо време, за да може тази представа да се разсее. Когато идеята за непобедимия Китай се срина миналата година, това стана с ярост.

Един скорошен статистически анекдот за Германия и Япония е показателен за сегашните настроения. Когато Токио за пръв път съобщи данни за БВП за четвъртото тримесечие на 2023 г., данните показаха не само, че Япония е изпаднала в рецесия, която впоследствие беше коригирана, но и че страната е отстъпила на Германия третото място в световната икономическа класация. Промяната бе оценена като повърхностно споменаване в много новинарски материали, вероятно защото никой не е впечатлен от настоящата форма на търговската сила на Европа. В последно време Германия преживява доста застой в растежа. 

Още по темата

BoJ може да действа още следващата седмица

Япония прекратява последния експеримент с отрицателни лихви

Сравнете това с фанфарите, когато през 2010 г. Китай дръпна пред Япония, за да си извоюва мантията на второто място след САЩ. Преминаването се разглеждаше като кулминация на тектоничните сили, които неумолимо тласкат Китай напред. Несъмнено беше въпрос на време Америка да изгуби лидерството. И все пак се появиха проблеми. В новината на Bloomberg за японското задминаване Кенет Рогоф, професор от Харвардския университет, прозорливо предупреди за срив на китайските имоти. Дефлация в Китай.

Дали сегашното настроение преувеличава недостатъците на Китай и дава ли достатъчно място на нещата, които той прави добре? Растежът все още е вероятно да бъде над 4 % през тази година, износът се покачва добре, а страната се превръща в сила в областта на чистите технологии. Но в това е красотата - и недостатъкът - на наративите. Те са склонни да опростяват прекалено сложните въпроси, да свеждат до минимум нюансите и могат да изчерпят полезността си. 

Някои завладяващи икономически разкази се появяват "мистериозно и без видима причина", казва нобеловият лауреат Робърт Шилър в книгата си "Икономика на разказите: как историите стават популярни и предизвикват големи икономически събития". Сред тях според него е идеята, че ултраниските лихвени проценти на Запад след фалита на Lehman Brothers Holdings Inc. означават, че предстои дългогодишно неразположение, подобно на това в Япония през 90-те години на миналия век.

"Разказът за японските "изгубени десетилетия" е само един пример, само едно наблюдение и следователно няма статистическа значимост, но той беше достатъчно заразен по света, за да възроди разказите за Голямата депресия, и породи сериозни опасения за "светска стагнация" - пише Шилер. 

Идеите могат да идват, да си отиват и да се появяват отново. Манията по Япония може да отслабне, ако сегашното светло петно е наистина поредната фалшива зора. Китай може би просто преживява появата на икономически цикли, които засягат всяка голяма икономика. Политиците в Пекин не са първите, които се борят с твърде ниската инфлация или с последиците от спада на жилищния пазар, и няма да са последните. Спомняте ли си уверените изказвания в началото на 2000 г., че дните на доларовото господство са преброени? Зелените пари все още седят удобно на своя връх.  

Така че, нека да послушаме скептиците. Сега Индия е обявена за горещата новина, която ще замени Китай в ролята му на икономика на върха. Какво би могло да се обърка в този разказ? Повтаряйте го достатъчно често и той може да се сбъдне. Докато не се появи следващият.   

Още по темата

Кметът, който помага за раждаемостта в Япония

Рекордно високият ръст на Nikkei е само в началото на чуждестранното търсене