Превъзходството на САЩ е застрашено от истинска "пропаст" в оръжията

Съвсем наскоро през октомври президентът на САЩ Джо Байдън отхвърли въпроса дали САЩ могат да се справят с подкрепата за съюзници, които водят две едновременни войни, в Украйна и Газа. „Ние сме САЩ, за бога“, най-могъщата държава в историята на света, каза той в 60 Minutes с раздразнение, че някой дори си е помислил да попита.

И все пак рисковете нарастват бързо през последните няколко месеца и историята е пълна с примери за привидно недосегаеми империи, които внезапно се оказват уязвими, поддавайки се на някаква комбинация от вътрешно разделение, външно свръхразтягане или загуба на относително икономическо и военно господство.

Не се заблуждавайте, САЩ са фундаментално в добро здраве. Това, че толкова много американци смятат, че Байдън унищожава икономиката, е откровено озадачаващо за всеки, който живее другаде: Коя друга икономика бихте предпочели да имате? Въпреки това САЩ показват достатъчно симптоми на дисфункция на късната империя, така че изборът, който американците правят в тази година на президентските избори, може да определи дали Байдън или задаващият въпроса са били прави. Заплахата от разширяване на много театри на войните, в които участват САЩ - всички базирани на ракетни технологии и запаси, в които някогашното абсолютно господство на Вашингтон е изчезнало - нараства.

Най-очевидната слабост на Америка се крие в нейната политическа поляризация. Продължаващата подкрепа за Украйна във война, която, без да струва животи на САЩ, едновременно отслабва ключов геополитически съперник, и защитава стабилността на критичните европейски пазари сега се превърна в политическа играчка. Същото важи и за тавана на федералния дълг и с него потенциала за подкопаване на вярата в щатския долар, златен билет, който систематично намалява разходите за заеми на САЩ и е обект на завист от всяка друга нация.

И все пак САЩ не са подложени само на политически изпитания. Военното им господство също е под въпрос, отчасти поради прекомерното разширяване. Нахлуването в Ирак и прекалено дългата мисия в Афганистан бяха изтощителни провали, които позволиха на съперниците, особено Китай, да спечелят позиции. Но това е и защото естеството на въоръжения конфликт се промени, откакто президентът на Русия Владимир Путин вкара своите войски в Украйна през февруари 2022 г. Дроновете и ракетите се превърнаха в мощни боеприпаси за асиметрична война и тук САЩ и техните съюзници бързо изразходват инвентара си.

Стотици руски крилати и балистични ракети, както и безпилотни самолети, се изсипаха върху Украйна през последните две седмици, убивайки десетки в някои от най-големите баражи от началото на войната. Украйна свали повечето от небето, но смъртната заплаха е очевидна. Целта на Русия е както да унищожи съоръженията за производство на оръжия, които Украйна изгражда, така и да изчерпи ограничените запаси на Киев от ракети за противовъздушна отбрана. След като те се изчерпят, Путин ще има основателна причина да вярва, че може да излезе от сегашната задънена улица на бойното поле и да постигне първоначалната си цел да подчини Украйна.

Русия е увеличила повече от два пъти производството на крилати и балистични ракети до около 100 на месец. Тя също така започна да прави своя собствена версия на евтините безпилотни самолети Shahed, които закупи от Иран. Прехващането на всички тези снаряди изисква изключително по-сложни и скъпи системи, чието производство може да отнеме години, а не седмици, а нито САЩ, нито Европа имат достатъчно. Докато на Украйна ѝ липсват ракети с голям обсег, които да повредят фабриките и стартовите площадки на Путин, Русия може да продължи да стреля толкова дълго, колкото е нужно.

Натискът върху ресурсите за ракетна и противовъздушна отбрана на САЩ нараства и на други театри. Ударите на "Хамас" срещу Израел продължават. Рискът "Хизбула", организация с приблизително 100 000 ракети и балистични ракети, да въвлече Ливан във войната, нараства. Дори прехвалената отбранителна система на Израел "Железен купол" ще има проблем да ги свали всичките. САЩ заявиха, че снабдяват Израел с прецизно управляеми ракети, артилерийски снаряди и резервни копия на "Железен купол", но отново запасите са ограничени.

В същото време воден от САЩ флот трябва да сваля ракети, изстреляни от йеменските хути, тъй като подкрепяната от Иран групировка атакува търговски кораби през Суецкия канал. Сухопътните сили на САЩ трябва да се противопоставят на дронове, изстреляни от други милиции, съюзници на Иран, в Ирак и Сирия. Всички те са изстреляни в името на прекратяването на военната кампания на Израел в Газа.

Нуждите на САЩ могат да ескалират още повече. Иран изпрати военен кораб, за да подкрепи хутите на Нова година, а във вторник предполагаем израелски удар с дрон уби висш лидер на "Хамас" в столицата на Ливан Бейрут, като предизвика заплахи за отговор от "Хизбула". В сряда бомбени експлозии убиха повече от 80 ирански цивилни, отбелязвайки годишнината от смъртта на Касем Солеймани, бивш командир на елитните сили Кудс на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, който беше убит при атака на американски дрон през 2020 г. Това отново предизвика заплахи за отмъщение, въпреки че Иран все още не е идентифицирал „терористите“, които според него са отговорни, а САЩ отрекоха да носят отговорност. Тъй като изборите в Тайван трябва да се проведат този месец, не може да се изключи и възможността за разполагане на нови ракети в Азия, за да се противопостави на реакцията на Китай.

САЩ не могат да контролират действията на другите. И все пак ключовите решения за това дали да се даде на Украйна това, което действително е необходимо, за да спре авторитарната експанзия на Русия, или да се увеличи производството на ракети и противовъздушна отбрана, необходимо за посрещане на нови военни заплахи, са на Вашингтон. Така също и координирането на неговите отговори в Близкия изток, за да се сведе до минимум рискът от по-широк пожар. Това са интереси на САЩ, които трябва да бъдат забранени зони за предизборна политика.

Администрацията на Байдън далеч не е най-лошата, що се отнася до външната политика, но беше твърде тактична. САЩ трябва да дефинират по-ясно какъв би бил успехът в Украйна и след това да направят каквото е необходимо, за да го постигнат. Войната ще продължи поне още една година, но може да се проточи много повече, освен ако Путин не е убеден, че победата при неговите условия е непостижима. Това ще изисква не само средствата, които сега са заседнали в Конгреса, но и значително разширяване на количеството и обхвата на ракетите - нападателни и отбранителни - доставени на Киев. В четвъртък говорителят по националната сигурност на САЩ Джон Кърби каза пред репортери, че САЩ ще наложат допълнителни санкции срещу онези, които участват в доставката на Русия с ракети, след като Северна Корея изпрати балистични ракети и пускови установки.

В Близкия изток САЩ се нуждаят от по-проактивен план за Израел и Иран. Лидерите на Израел се нуждаят от пряко, авторитетно послание, че подкрепата на САЩ не е безусловна. Иран трябва да знае цената на използването на своите проксита за дестабилизиране на регионалните икономики, а атаките по търговските пътища ще дойдат с твърде висока цена, която да понесе. Това не означава още войни в Близкия изток. Но също така не може да се основава единствено на свалянето на евтините ракети, които Иран и неговите подставени лица използват за постигане на политическите си цели.

САЩ все още са велика сила. Ако се провалят в Украйна или Близкия изток, ако позволят на съюзите в Европа и Далечния изток да се разпаднат, това ще бъде единствено въпрос на избор.

Марк Чемпиън e международен анализатор за Bloomberg Opinion. Преди това той е бил шеф на бюрото на Wall Street Journal в Истанбул. Бил е и редактор във Financial Times, главен редактор на Moscow Times и кореспондент на Independent във Вашингтон, Балканите и Москва.

Още по темата

Победа на Тръмп не би била задължително лоша новина за Европа

Москва призна, че е бомбардирала руско село погрешка

Призрачни кораби в опустяло пристанище на Северна Корея поставят Украйна в опасност

Нападенията на хутите и ударите на САЩ предвещават по-мащабна война в Близкия изток

Какво означават вторичните санкции за Русия и света?