Швейцария пак отказва да вземе страна в един все по-разделен свят

Най-голямата политическа партия в Швейцария иска да запази два пъти по-силно неутралитета си, точно когато конфликтите в Украйна и Близкия изток правят все по-трудно поддържането на позицията на необвързаност.

Дясната Швейцарска народна партия, която се очаква да спечели най-голям дял от гласовете на изборите по-късно този месец, се стреми да събере 100 000 подписа до май, за да предизвика гласуване дали да се запише "вечен" неутралитет в конституцията. Това ще му позволи да отмени санкциите срещу Русия, които получиха похвала от президента на САЩ Джо Байдън.

От друга страна, Кремъл твърди, че Швейцария вече не е неутрална държава - критика, която засегна сериозно нацията с население от 8,9 млн. души.

Повече от 90% от населението все още подкрепя неутралитета. За швейцарците безпристрастната позиция е "национален мит с почти религиозно посвещение", според Едгар Бонжур, който е написал няколко тома за историята на неутралитета. Докато Финландия наскоро се присъедини към военния съюз НАТО, а Швеция се стреми да направи същото, тази перспектива е немислима в Швейцария.

Изправена пред агресия, Европа се отказва от неутралитета. Единствените останали държави са далеч от Русия

Нападението на Кремъл срещу Украйна и нападението на "Хамас" срещу Израел обаче излагат на показ противоречията на швейцарския неутралитет, който може да бъде проследен до средновековните кантони, даващи работа на наемници на воюващи европейски държави, без да вземат страна. Тази седмица правителството подкрепи обявяването на "Хамас" за терористична организация, с което направи още една стъпка встрани от статута си на необвързана страна. 

Някои швейцарски коментатори искат Швейцария да отиде по-далеч и предупреждават, че строгият неутралитет рискува да възпре чуждестранните инвестиции.

"Неутралитетът имаше смисъл само когато съседите ни в Европа постоянно воюваха, така че вече не е в интерес на Швейцария", казва Томас Борер, бивш швейцарски дипломат, който в края на 90-те години на миналия век ръководи правителствената работна група, проучваща ролята на швейцарското банкиране по време на нацистката епоха. "Ако не бяхме подкрепили санкциите, тогава наистина щяхме да загубим бизнеса си".

Постоянният швейцарски неутралитет е залегнал в Парижкия договор през 1815 г., след разгрома на Наполеон. Швейцария следва правните задължения, наложени на неутралните държави от Хагските конвенции от 1907 г.

Политическата история на " седенето настрана" едва оцелява през Втората световна война, когато Швейцария нарушава собствения си неутралитет, като отпуска заеми и продава оръжие на нацистка Германия. Неутралната държава - докато помагаше на ранени войници и деца - затвори и границите си за хиляди еврейски бежанци.

Народната партия, която и преди е защитавала решението на страната да откаже на поне 20 000 души, бягащи от нацистите, се позовава на историята, за да подкрепи позицията си за неутралитет.

"Историята го показва: Швейцария не се е намесвала във външните работи и до голяма степен е била пощадена през Втората световна война", се казва в програмата на партията за предстоящите национални избори.

Въпреки че нито една от най-големите политически партии не се противопоставя на неутралитета, социалдемократите предупреждават, че Швейцария не трябва да се крие зад него и трябва да бъде защитник на международното право и правата на човека. Консервативният Алианс на центъра изрази подобни чувства, като заяви, че страната не трябва да се превръща в играчка в ръцете на агресор под претекст за неутралитет.

Инициативата за неутралитет на Народната партия беше провокирана от противопоставянето ѝ на решението на швейцарското правителство да последва санкциите на Европейския съюз срещу Русия. 

"Вие де факто превръщате Швейцария в прислужник на чужди интереси в собствената ни страна", заяви депутатът от партията Роже Кьопел по време на парламентарен дебат миналия месец. "Вие разяждате просперитета, атакувате средната класа и уронвате достойнството и репутацията на нашата страна." 

Според Щефан Леге, ръководител на отдела за данъчна и търговска политика в Института за право и икономика към Университета в Санкт Гален, налагането на санкции означава повишаване на двустранните търговски разходи, докато неутралността намалява тези разходи, тъй като можете да правите бизнес с всеки. В същото време, тъй като повече от половината от търговията ѝ е със западни съюзници, Швейцария не може да си позволи да бъде напълно неутрална, казва той.

"Да бъдеш неутрален е от полза, политическата лоялност има своята цена", каза Леге. "Това, което е помогнало на Швейцария, е, че не е искала да формира или образова света, а по-скоро просто да прави бизнес."

Нахлуването на Русия в Украйна обаче разкри рисковете от швейцарския неутралитет за някои предприятия. В рамките на дългогодишните си правила за неутралитет Швейцария не позволява на купувачите да изпращат произведени на място оръжия в конфликтни зони. За разлика от нарушенията през Втората световна война, страната блокира доставките на оръжия от Германия, Испания и Дания за Украйна, предизвиквайки международни критики.

Това застрашава жизнеспособността на малката, но символично важна швейцарска оръжейна индустрия, която е крайъгълен камък на така наречения въоръжен неутралитет на страната. 

"Това е ходене по въже, но в момента рискуваме компаниите с ключови технологии в отбранителния сектор да напуснат страната", казва Ян Атесландер, ръководител на външнотърговската организация economiesuisse, която представлява швейцарската индустрия. 

Последният дебат за неутралитета е продиктуван и от по-широки съображения за сигурност, както и от географския късмет, че Швейцария е заобиколена от приятелски настроени европейски държави. За разлика от Финландия, която води две войни срещу съветските войски, алпийската страна е далеч от руските фронтови линии.

"Средностатистическият швейцарец правилно смята, че животът му е доста уютен и че голямата лоша руска мечка, която тегне над главите на шведите и финландците, не се среща в Швейцария", казва Якоб Киркегор, старши сътрудник в Института за международна икономика "Петерсон". "Швейцарците са склонни да гледат встрани, но това не е нещо ново."

Още по темата

Швейцарската криза и (не)научените уроци

Швейцарците подкрепиха промените в националните, но не и в местните данъци

Женева решава на референдум дали да въведе нов данък за милионери