Производителите на петрол искат да ви продадат и въглеродни индулгенции

Една от най-зелените страни в света е на седмици от това да стане първата, която ще продаде подкрепени от ООН въглеродни кредити. Един от най-обещаващите петролни пазари в света планира развитие на стойност 9 милиарда долара, за да стане основен производител на суров петрол. Вярвате или не, те са една и съща нация.

Суринам - гъсто залесена бивша холандска колония на северното крайбрежие на Южна Америка - иска да търгува както с въглеводороди, така и с компенсациите, необходими за компенсиране на екологичните щети. Фактът, че се разглежда такова едновременно предложение, е знак за това колко овехтели стават нашите системи за изчисляване на въглеродните отпечатъци. Ако искаме тези правила да са подходящи за 21-ви век, системата ще се нуждае от реформа.

През 2021 г. Суринам регистрира намаление от 4,8 милиона метрични тона въглероден диоксид, благодарение на растежа на горите, които абсорбират повече парникови газове, отколкото страната отделя, съобщи "Ройтерс" миналата седмица. Около 30 компании проучват дали да ги купят, допълва агенцията.

По същото време главният изпълнителен директор на TotalEnergies SE Патрик Пуяне се срещна с президента на страната Чандрикаперсад Сантоки, за да започне проучвания за офшорно нефтено находище, което може да съдържа 700 милиона барела суров петрол, когато започне да произвежда през 2028 г. Такъв резерв може да отделя около 75 пъти повече замърсяване на климата, отколкото горските кредити биха поели - или почти осем пъти повече за дадена година, при планирани нива на производство.

Предложенията се основават на две отделни вратички в международните правила за климата. Първото е, че изкопаемите горива се отчитат само там, където са изгорени, а не там, където са произведени. Австралия обича да се хвали, че нейните 437 милиона метрични тона вътрешни емисии представляват само около 1,1% от глобалните общи – но тази цифра се увеличава повече от три пъти, ако включите приблизително 1 милиард тона, които се изхвърлят, когато нейният износ на въглища и газ намери пътя си към някоя електроцентрала. Подобно на Суринам, Австралия е щастлива да прави пари, продавайки изкопаеми горива на света - тя просто не иска да поеме вината за щетите, които ще причинят.

Втората вратичка е, че проверката на въглеродните кредити е объркващо тресавище от стандарти и рамки, което е изпълнено със съмнителни предположения. Компенсациите, които Суринам предлага, се основават не на засаждане на нови гори, а на въздържане от изсичане на съществуващи - така наречените REDD+ кредити. Тази система беше подложена на остри критики през последната година, след като вестник "Гардиън" съобщи, че обезлесяването като цяло не е по-бавно, отколкото в други райони, което би означавало, че кредитите са до голяма степен фалшиви. Статия, публикувана в списание Science миналия месец, установи, че само 6,2% от компенсациите от проекти REDD+, които изданието е изследвало, всъщност генерират намаления на емисиите.

Суринам не е сам в противоречивите си амбиции. От шестте държави, които вече са се сертифицирали като постигащи целите си за нулева нетна консумация, три са или имат амбиции да бъдат големи производители на петрол. (Шестте са Бенин, Бутан, Коморските острови, Габон, Гвиана и Суринам.) Съседна Гвиана отбеляза най-бързия темп на икономически растеж в световен мащаб миналата година, след като консорциум, ръководен от ExxonMobil Corp., започна производство през 2019 г. Нейните офшорни полета съдържат около 11 милиарда петролни еквивалентни барели, подобно на резервите на Норвегия, Алжир или Бразилия. Hess Corp., младшият партньор на Exxon в проекта, миналата година купи 750 милиона долара въглеродни кредити, за да запази горите на Гвиана.

От другата страна на Атлантическия океан, Габон – дългогодишен производител на петрол, който за първи път се присъедини към Организацията на страните износителки на петрол през 1975 г. – през 2019 г. стана първата страна в Африка, която получи плащания от отделна програма за борба с обезлесяването, подкрепяна от ООН. Плановете за издаване на най-голямата част от въглеродни кредити сега може да бъдат спрени благодарение на военен преврат миналия месец. Мозамбик, който работи за това да се превърне в един от най-големите износители на газ в света, през 2021 г. беше първият, който получи плащания REDD+ от още една програма, тази финансирана от Световната банка (Друга от шестте държави с нулево нетно потребление, Коморските острови, е съседна до офшорните газови находища на Мозамбик и се опита да ги експлоатира без успех).

Системата REDD+ привлече критики, тъй като избегнатото обезлесяване, на което се основава, зависи от сравняването на горската покривка със съпоставката на това, което би могло да се случи, ако въглеродните кредити не бяха продадени. Много по-скъпо е да се засади нова гора, отколкото да не се изсече съществуваща, така че без стриктна проверка подобни програми са малко по-добри от фалшиви зелени претенции.

Това ще важи особено за малки страни като Суринам, Гвиана и Габон. Икономическата дейност естествено ще премине от индустрии с ниска стойност и земеемки като дърводобив, ориз, захар и палмово масло, когато бъде открито огромно нефтено находище в морето. Това не прави намаляването на обезлесяването голямо предимство в световния въглероден регистър.

Правителствата на такива страни едва ли могат да бъдат обвинявани, че намират начини да се възползват от бъркотията от правила за климата, които сме създали. Развиващите се икономики се нуждаят от всеки цент чуждестранен доход, който могат да получат, независимо дали идва от продажба на петрол или компенсации за въглеродни емисии. Останалият свят обаче не трябва да се съгласява с шарадата.

Ако искаме естествената околна среда в света да играе роля в пътя ни към нетна нула, ще трябва да намерим начини да затворим тези вратички в правилата за отчитане на въглерода и да придадем на процеса повече доверие. Средновековната католическа църква показа своя морален фалит, когато започна да продава индулгенции за грешниците, за да купи опрощение за техните злодеяния. Подобно на тази система, индустрията за компенсиране на въглеродните емисии силно се нуждае от реформа.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за енергетика и суровини. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.

Още по темата

Горските пожари се очаква да удвоят вредните емисии на Канада тази година

Kлиматът ще страда повече от отоплението на домовете, отколкото от охлаждането им

Пригответе се за второто пришествие на улавянето на въглерод

Могат ли токови удари в океана да помогнат за постигането на нетна нула

След критики големите компании тихо финансират собствени въглеродни компенсации