Някой трябва да арестува Путин и САЩ могат да помогнат

Ето я дипломатическата измислица на седмицата. Един президент, на Южна Африка, се обажда на друг, на Русия, и го моли да не идва на посещение. Руският, Владимир Путин, неохотно се съгласява и вместо това ще изпрати своя външен министър на среща на върха в Йоханесбург следващия месец. Неговият южноафрикански колега, Сирил Рамафоса, издиша с облекчение: той току що беше избегнал избора между арестуването на Путин на пистата, което би накарало Русия да обяви война, и неарестуването му, което би нарушило международното право и би обезсърчило съдебното преследване на геноциди като този, който Путин води в Украйна.

Може да си помислите, че кризата е предотвратена или поне отложена. Пропиляна възможност, казвам аз. Това, което Южна Африка трябваше да каже - в унисон с международната общност и нейната най-силна държава-членка, САЩ - е, че съществуващата заповед за арест срещу Путин, разбира се, ще бъде изпълнена, проклети да бъдат заплахите му за война. Подобен жест щеше да покаже, че светът най-накрая се отнася сериозно към прилагането на международното право пред лицето на военните престъпления на Путин. Сега трябва да се надяваме на друг повод.

Вината за пропуск тук всъщност принадлежи не толкова на Южна Африка, колкото на Америка. Това е така, защото четвърт век след като САЩ договориха договор за създаване на Международния наказателен съд в Хага, те никога не ратифицираха този така наречен Римски статут. И до днес Вашингтон не признава трибунала, за чието създаване помогна. И без тази подкрепа МНС и 123-те страни по Римския статут ще продължат да треперят, когато се изправят пред най-лошото зло.

Агресивната война на Путин е в тази категория. През март съдиите на МНС издадоха заповеди за арест срещу него и един от неговите помощници за масово отвличане и депортиране на украински деца – част от определението за геноцид. Нито Русия, нито Украйна са страни по Римския статут, въпреки че Украйна сътрудничи на съда. Но Южна Африка е страна по договора.

Южна Африка, освен това, надхвърля тежестта си в световната политика. Тя си представя себе си като мегафон на „Глобалния юг“, свободния блок от страни, които предпочитат да останат „необвързани“ между демократичния Запад и автократичните Русия и Китай. Рамафоса също ръководи добронамерени, но безнадеждни африкански усилия за посредничество в мирните преговори между Киев и Москва. И той е на път да бъде домакин на срещата на БРИКС следващия месец, икономическа групировка, която включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Путин, подобно на останалите четирима държавни глави, планираше да присъства - той беше отговорил преди заповедта за арест на МНС. Но ако го направи, хората на Рамафоса ще трябва да му сложат белезници или да бъдат обвинени в неуважение към съда. Русия обаче „даде да се разбере, че арестуването на президента Путин би било обявяване на война“, разкри Рамафоса.

Оставете настрана как щеше да изглежда тази война или дали Кремъл има останал военен капацитет, за да бомбардира повече градове на другия край на света. За да може Рамафоса да изпълни заповедта, той все пак щеше да има нужда от гаранции от единствената страна, приличаща на световен хегемон, САЩ.

Но тази суперсила е свързана с кривите си отношения с МНС. Всички съюзници на САЩ с изключение на Израел и Турция са ратифицирали Римския статут. Много държави, които не са го направили – като Китай, Беларус или Северна Корея – са сред най-големите мошеници в световната политика. Не е клуб, към който искате да се присъедините.

Конгресът и различни администрации, републиканци и демократи, разбира се, са имали своите причини. Специфичният страх на САЩ е, че прокурорите на МНС биха могли един ден да обвинят американски войници в извършване на зверства.

В известен смисъл това „да-но-не“ е задължително в американската външна политика, където добрите намерения често се поддават на прекомерна невралгия от всякакви многостранни посегателства върху суверенитета. След Първата световна война САЩ предложиха Обществото на нациите, но никога не се присъединиха към него. Те също така създават други споразумения, без след това да ги ратифицират, като например Конвенцията на ООН по морско право, два протокола към Женевските конвенции или — най-странното — Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Що се отнася до Римския статут, САЩ не трябва да стоят извън договора само за да има възможност да извършва бъдещи военни престъпления безнаказано. Вместо това трябва да се доверят на собствения си надзор и правна система, за да преследват зверствата, ако се случат - МНС приема само случаи, когато има пропуски в законодателството на подписалите страни.

Нещо повече, това, което много американски политици подценяват, е зашеметяващата дипломатическа цена от бойкота на международните конвенции и на практика пренебрежението към света. Бедните страни в Азия, Африка и Южна Америка – онзи глобален юг, който споменах – особено кипят от възприеманото американско лицемерие в световните дела. Това е една от причините, поради които те често се противопоставят, когато Вашингтон поиска помощ, дори по морално недвусмислени въпроси като противопоставянето на руската агресивна война в ООН.

Добрата новина е, че американският дебат започна да се раздвижва. Най-ниската точка на отношенията между Вашингтон и Хага – както и на толкова много отношения на САЩ всъщност – дойде по време на администрацията на бившия президент Доналд Тръмп, който дори наложи санкции на двама служители на МНС, включително прокурор. Наследникът на Тръмп, Джо Байдън, ги отмени.

Освен това след инвазията на Путин миналата година администрацията на Байдън и Конгресът забелязаха, че Америка и МНС наистина са на една и съща страна или биха могли да бъдат. Нов закон позволява на правителството на САЩ да си сътрудничи със съда, като му предоставя разузнавателна информация. Департаментите на правосъдието и държавата правят това; но Пентагонът отказва, все още разтревожен, че някой ден чужденци може да преследват американски войници.

САЩ отдавна трябваше да се присъединят към Международния наказателен съд, за чието създаване помогнаха. Но агресивната война на Путин сега прави ратификацията спешна и наложителна. Като участник САЩ биха могли да имат думата при определянето на приоритетите на съда и може би дори да вкарат американски съдия. А на Глобалния юг и на целия свят Вашингтон ще даде знак за край на лицемерието или поне на по-малко от него. Това може да обедини повече държави, които ценят върховенството на закона и нормите на цивилизацията, срещу тези, които не го ценят, като Русия.

Знаейки, че САЩ пазят гърба ѝ, страна като Южна Африка може да се подготви по различен начин за посещението на Путин и да подготви белезниците. И това е целта. Ние искаме Путин и подобните му да видят своите бъдещи Нюрнбергски процеси като реална възможност. Ако се страхува от това, нека си остане затворен в Кремъл, за да види целият свят вината и срама му.

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

Още по темата

Путин няма да ходи в Йоханесбург от страх да не го арестуват

Русия търси чеченци и затворници, за да запълни празнините, оставени от "Вагнер"

А сега?... Путин решава кои точно буболечки да смаже

Путин е отслабен. Системата му - не