Китай има своя собствена версия на банковата криза

Въпреки всички приказки за икономическото съживяване на Китай след Covid и радикалните промени на върха, най-големите проблеми на Пекин (все още) са неговите малки и средни компании.

Тъй като Китай върви по тънък лед с целта си за растеж от 5%, тези фирми имат голяма роля: те съставляват големи части от производствения и индустриалния комплекс, допринасят за около 60% от брутния вътрешен продукт и представляват значителна част от износа. Пекин започна да обсъжда мерки за подпомагане на малките и средни предприятия, или МСП, през януари тази година. Президентът Си Дзинпин призова тези фирми (както много пъти преди) да работят спокойно и да произвеждат стоки, обещавайки подкрепа.

Но МСП остават в застой. Към февруари измерителят на текущото представяне, базиран на фактори като производство, нови поръчки, инвестиции, запаси и рентабилност, беше близо до многогодишните дъна. Оптимистичната реторика за растеж напоследък не помогна за повишаване на настроението.

Навлизайки в пандемията, тези компании – предимно производители в циклични сектори – вече бяха слаби. След това, в разгара на мерките срещу Covid, нещата се влошиха: Около 85% от фирмите не разполагаха с достатъчно пари, за да оцелеят след тримесечно спиране, показа едно проучване. Основен проблем беше изплащането на кредити.

Сега, за да поддържат производствените линии работещи и да спазват директивата на Си, заемите за компании нарастват с най-бързия темп от повече от година и половина, изпреварвайки тези за домакинствата. Това се отразява и на по-малките регионални кредитори в Китай, където активите растат почти толкова бързо, колкото и на по-големите им държавни партньори, които обикновено обслужват големи предприятия.

Най-слабите от малките корпорации – изпитващи глад за финансиране и неспособни да използват кредитни линии – отново се обърнаха към дъното на финансовата система: банкиране в сянка, отдавна форма на задбалансово финансиране за китайския индустриален комплекс. По-рисковите заеми — направени от доверителни компании, които се финансират чрез структуриране на такива заеми в продукти за управление на богатството — растат. Запасът от поверен дълг - заемане между компании със заемодатели по средата като агенти - също се е повишил. Въпреки че не са близо до върховете от 2017 г., преди една агресивна кампания за намаляване на задлъжнялостта, която прекрати дейността на много компании и подобни на банки институции, връщането към лошите навици е тревожно.

Междувременно градските и селските търговски кредитори не са в по-добро положение от МСП. По-малките банки обикновено са били складове за лоши активи. Техните капиталови буфери са слаби, което ограничава способността им да се справят с проблемни заеми (на теория от малки проблемни компании). Нетните лихвени маржове са ниски и намаляват. Тяхното управление и приоритети в много случаи се управляват на местно ниво и кредитният риск не винаги е на първо място. Системното им коригиране и изкореняването на гниенето не се е случило.

Още по темата

Любомир Леков: Факт е, че мечият пазар свършва. Дъното е зад гърба ни

Проваленото предлагане на акции на SVB показва на банките цената на поверителността

Спасяването на Credit Suisse пресича дълговия Рубикон

Шест централни банки се споразумяха да увеличат ликвидността в долари

През февруари Пекин представи строги проектомерки в съответствие с глобалните норми, за да помогне на кредиторите да класифицират активите по вид риск и размер на бизнеса. Фокусът на тези правила е да се определи цялостната способност на кредитополучателите да изплатят дълга си, а не само определен заем, което показва нарастваща загриженост относно финансовото състояние на компаниите, а не само счетоводните книги на банките. Въпреки това, както показват глобалните неуспехи и спасявания през последния месец, само знаете, че съществуват рискове, не е достатъчно. Съгласно новия суперрегулатор на Китай, ако институциите бъдат принудени да направят нещо по отношение на заемите, които има вероятност да се провалят, тогава ще бъде трудно за кредиторите да ги усвоят. С колебливата световна банкова система е малко вероятно Пекин да предприеме някакъв ход, който да разклати доверието. Тези правила не влизат в сила до следващата година.

Сега Пекин иска още повече МСП: надява се да създаде 150 000 „иновативни“ малки предприятия и повече от 10 000 „малки гиганти“ до края на тази година. Заклещени в тази гибелна верига, ще бъде трудно за тези нови фирми да стартират и за старите да оцелеят. Без болезнени и хирургични промени, тяхната съдба и техните кредитори няма да се променят скоро.

Анджани Триведи е колумнист на Bloomberg Opinion за индустриални сектори, включително политики и фирми в секторите на машините, автомобилите, електрическите превозни средства и батериите в Азиатско-тихоокеанския регион. Преди това тя е била колумнист за Heard on the Street на Wall Street Journal и репортер по финанси и пазари за вестника, и е била инвестиционен банкер в Ню Йорк и Лондон.