Сенчестият танкерен флот на Русия се разтяга до предела си, плавайки хиляди мили

Русия събра огромен флот от танкери, за да победи западните санкции, но съдовете едвам смогват да свършат работата.

Европейският съюз забрани почти целия внос на суров петрол по море от Русия през декември, принуждавайки Москва да пренасочи пратките на хиляди мили към Китай и Индия.

Но тъй като флотът от руски и приятелски настроени към Русия танкери извършва тези доставки на по-дълги разстояния, той се разтяга, правейки страната отново все по-зависима от европейски кораби. Това има значение, защото на тях им е забранено да превозват руски петрол - и не могат да получат застраховка за това - ако товарът струва повече от 60 долара за барел.

Преди да бъдат въведени забраната за внос на суров петрол в ЕС и съпътстващата горна граница на цените на Г7, почти половината от руския износ на суров петрол от западните пристанища се превозваше на кораби, собственост на европейски фирми. Този дял се срина до около една четвърт през първия месец след влизането на санкциите в сила на 5 декември и беше запълнен със собствени плавателни съдове на Русия и кораби от сенчестия флот, показани като „неизвестни“ в графиката по-горе.

Но през втория месец повечето от тези приятелски настроени към Русия кораби все още бяха ангажирани в първите си пътувания след санкциите. При липса на достатъчно танкери за поддържане на потока, делът на търговията, извършвана с европейски кораби, скочи до повече от една трета.

Последната цифра ще се променя с времето. Повечето от танкерите, притежавани от Русия и от флота в сянка, вече се връщат, след като разтовариха товарите си в Индия, така че е вероятно делът им в руската търговия да се възстанови отново през февруари, но след това зависимостта от европейски кораби може да се покачи отново.

Промяна на търговията

Промяната, която причини това, беше бърза.

В началото на 2022 г. европейските купувачи взимаха 89% от суровия петрол, изпратен от пристанища в западна Русия, Индия не взимаше почти нищо. Година по-късно позициите са обърнати, като 85% от пратките се насочват към пристанищата в Индия и само 6% остават в Средиземно море.

Това оказа драматично въздействие върху средното разстояние, което един барел руски суров петрол трябва да измине, за да стигне до купувач, което от своя страна увеличи продължителността на времето, през което товарите са на вода, и броя на корабите, необходими за поддържане на потока.

Търговско-претегленият среден път на барел руски суров петрол, изнесен от основните експортни терминали на страната в Балтийско море, се повиши от по-малко от 3000 мили през януари 2022 г. до повече от 9000 мили година по-късно. Първоначалното увеличение се дължи на спад в потоците към клиенти в Балтийския регион — Полша, Литва, Финландия и Швеция — и Северна Европа — главно Нидерландия и Германия. Първоначално те бяха заменени от купувачи в Средиземно море, където рафинерия в Италия, собственост на "Лукойл", увеличи преработката на руски суров петрол.

До април Индия се очерта като основен купувач на руски балтийски суров петрол, като Китай също вземаше значителни количества. Приливите и отливите на тези два пазара доведоха до средното търговско претеглено разстояние през лятото на 2022 г.

Спадът в доставките за Средиземно море през последните месеци на 2022 г., след като забраната за внос в Европейския съюз влезе в сила на 5 декември, насочи почти всички товари към Азия, като доведе до сегашното ниво на средното пътуване.

По-дългите пътувания означават повече време в морето и изискват повече кораби, за да поддържат движението на потока. Времената на пътуване по ключови маршрути, измерени от данните за проследяване на плавателни съдове, показват, че са необходими 66 дни на танкер, за да извърши двупосочно пътуване от Балтийско море или Арктика до западното крайбрежие на Индия, стига да няма значителни забавяния при разтоварване, когато достигне неговата дестинация.

Повечето доставки до Китай се разтоварват в пристанищата в провинция Шандонг, което включва двупосочно пътуване от Балтийско море от 123 дни или повече от четири месеца.

Руските товари обикновено се превозват от Балтийско море на кораби с размер на Aframax, способни да превозват около 700 000 барела суров петрол. Кораби с такъв размер се използват и в Черно море и за Турция. Товарите, товарещи се в Арктика и тези, които се движат от Черно море към Индия, обикновено се превозват на по-големи кораби Suezmax, които могат да превозват около 1 милион барела суров петрол.

През януари 2023 г. Русия е изнесла 91 товара петрол от своите терминали за износ в Балтийско, Арктика и Черно море, от които 68 са отишли за Индия и други девет за Китай. Поддържането на износа на това ниво към същите дестинации през следващите месеци ще изисква специален флот от 203 танкера за суров петрол — 162 Aframax и 41 Suezmax.

Руската държавна корабна компания "Совкомфлот" има флот, който включва 10 танкера Suezmax и 32 Aframax. Това далеч не е достатъчно, за да пренесе целия износ на руски суров петрол от западните пристанища.

Дори добавянето на сенчеста флотилия от плавателни съдове с приятелски настроени към Москва собственици, това все още не се оказва достатъчно, за да отговори на нуждите на нацията.

Джулиан Лий е петролен стратег на Bloomberg First Word. Преди това е работил като старши анализатор в Центъра за глобални енергийни изследвания.

Още по темата

Черно море и център на наркотици се използват за прикриване на руския петрол

Петролният план на ОПЕК+ не включва абсолютно нищо, освен нови инфлационни рискове

За 2022 г. Русия е направила най-много петролни сондажи от 10 г. насам въпреки санкциите

Защо не трябва да бъркаме пика на петрола с цената на бананите