За 2022 г. Русия е направила най-много петролни сондажи от 10 г. насам въпреки санкциите

Когато Русия обяви миналата седмица, че ще намали производството на петрол с половин милион барела на ден в отговор на западните санкции, имаше скептицизъм относно това дали наистина го прави по собствен избор.

Русия е оплетена в затягаща се мрежа от икономически ограничения, от забрани за износ на технологии в страната до неотдавнашна забрана на Европейския съюз върху повечето внос на нейния петрол. По мнението на Запада, Москва се огъва под тежестта на санкциите.

„Не беше доброволно, беше им наложено“, каза Кадри Симсон, еврокомисар по енергетиката, в интервю в Кайро. „Те нямат възможност да поддържат производствените обеми, защото нямат достъп до необходимата технология.“

И все пак данните от Русия разказват различна история.

През миналата година руските компании са направили най-много сондажи в петролните си полета от над десетилетие, без много признаци, че международните санкции или напускането на някои големи западни фирми са навредили директно на така наречените операции нагоре по веригата. Това помага да се обясни как производството на петрол в страната се възстанови през втората половина на 2022 г., въпреки че бяха наложени допълнителни ограничения върху износа.

„Индустрията до голяма степен продължава да работи както преди“, каза Виталий Михалчук, ръководител на изследователския център в Business Solutions and Technologies, бившeто руско звено на консултанта Deloitte & Touche LLP. „Русия успя да запази повечето компетенции, активи и технологии в петролните услуги.“

След решението на президента Владимир Путин да нахлуе в Украйна преди почти година, петролната индустрия на Русия претърпя най-драматичната промяна в политическите обстоятелства след разпадането на Съветския съюз.

Западни големи компании, включително BP Plc, Shell Plc и Exxon Mobil Corp., се отказаха от многомилиардни инвестиции в страната. Някои от големите международни доставчици на услуги ги последваха. Европа също така въведе „всеобхватно ограничение на износа на оборудване, технологии и услуги за енергийната индустрия в Русия“.

И все пак руските петролни платформи са пробили на обща дълбочина от над 28 000 километра миналата година, най-високата от повече от десетилетие, според данни на индустрията, разгледани от Bloomberg. Общият брой на започнатите кладенци се е увеличил с близо 7% до над 7800, като повечето ключови петролни компании надминават резултатите си от предходната година, показват данните.

Няколко фактора помогнаха на Русия да поддържа своята петролна индустрия в движение.

Първо, водещите международни доставчици представляват само 15% от общия сегмент на петролни услуги в страната през 2021 г., според данни на Vygon Consulting. Вътрешните звена на местни производители като "Роснефт", "Сургутнефтгаз" и "Газпром" съставляват по-голямата част от пазара, показват данните. Тези компании не отговориха на исканията за коментар.

„Руските компании привличат чуждестранни изпълнители, ако имат нужда от високотехнологични услуги и оборудване“, както и от модерен софтуер, се казва в доклад на базирания в Москва консултант. Но такива неща обикновено не са необходими, за да поддържат петрола да тече от установени находища.

Второ, някои от най-значимите западни доставчици на петролни услуги не напуснаха страната. SLB и Weatherford International Plc продължават дейността си в Русия с някои ограничения.

Още по темата

Защо не трябва да бъркаме пика на петрола с цената на бананите

Доставките на петрол от Русия спадат още преди намаляването на добива през март

Санкциите работят: данъчните приходи от нефт и газ на Русия се сринаха с 46%

Европа остава вратата на Путин за руския петрол към Китай

Новата карта на петрола: Как Индия превръща руския суров петрол в гориво за Запада

Главният изпълнителен директор на SLB Оливие Льо Пеуш каза през юли, че уникалната корпоративна структура на неговата компания ѝ дава гъвкавост за работа в Русия, като същевременно напълно спазва санкциите на САЩ и ЕС. Компанията не отговори на искане за коментар от Bloomberg.

Weatherford заяви миналата година, че е спряла „всякакви нови инвестиции или внедряване на нови технологии в Русия“, но последният ѝ тримесечен доклад все още посочва нацията сред регионите, в които компанията оперира. Доставчикът на петролни услуги отказа да коментира руските си операции в отговор на запитване от Bloomberg.

Трето, двата петролни гиганта, които напуснаха Русия - Halliburton Co. и Baker Hughes Co. - продадоха бизнеса си в страната на местното ръководство. Това позволи на звената да запазят персонал и опит, според Виктор Катона, анализатор на петрола в Kpler.

BurService, наследникът на Halliburton в Русия, не отговори на писмени искания за коментар. OFS Technologies, преди руското звено на Baker Hughes, не можа да даде незабавен коментар.

Основният проблем за местната петролна индустрия в Русия е получаването на западно високотехнологично оборудване, според BST. И все пак „тези проблеми се решават благодарение на вноса чрез посредници в приятелски държави или чрез намиране на алтернативни доставчици в Китай“, каза Михалчук.

Откакто достигна дъното след инвазията от 10,05 милиона барела на ден през април, руското производство на петрол се възстанови до около 10,9 милиона барела на ден в края на 2022 г. и остана близо до това ниво през януари.

Въпреки че въздействието на санкциите нагоре по веригата е ограничено, петролната индустрия на Русия е изправена пред други предизвикателства. Страната няма капацитет да съхранява петрол в голям мащаб, така че ако компаниите не могат да продадат това, което произвеждат поради западните ограничения, системата може бързо да бъде запушена.

Това се случи в седмиците непосредствено след нахлуването в Украйна миналата година, когато бойкотът на купувачите нарасна до такава степен, че страната беше принудена да намали производството с около 500 000 барела на ден.

Няма доказателства, че забраната на ЕС за внос на суров петрол от 5 декември е причинила съпоставими проблеми, като руското производство се задържа стабилно през двата месеца оттогава. Все още е рано да се оценява пълното въздействие на европейската забрана от 5 февруари върху закупуването на рафинирани горива в Русия, включително дизелово гориво - за което ЕС беше най-големият пазар.

Скоростите на преработка в руските рафинерии през първите 8 дни на февруари са били с около 2% над нивата от януари, малко над 5,8 милиона барела на ден, според индустриални данни, достъпни от Bloomberg. Свободният капацитет в петролните запаси на страната беше над 25 милиона барела към 10 февруари в сравнение с 20 милиона барела миналата година, когато беше принудена да намали производството.

Дългосрочно въздействие

Докато западните технологични санкции вероятно няма да имат краткосрочно въздействие върху петролната индустрия нагоре по веригата на Русия, ефектите може да са видими в дългосрочен план, каза Свапнил Бабеле, вицепрезидент на Rystad Energy A/S.

„Ефективността на някои петролни услуги може да намалее, докато загубите и рисковете ще растат“, според Михалчук от BST. „Дефицитът на технологии за разработване на офшорни находища и някои трудни за възстановяване резерви може да се превърнат в проблем.“

След завземането от Москва на украинския полуостров Крим през 2014 г. беше въведена международна забрана за предоставяне на услуги за петролни проекти в руски шистови образувания, Арктика и дълбоки води. Тези мерки възпрепятстваха плановете на "Роснефт" да използва находища в северната част на Карско море.

Но оттогава руските компании показаха, че могат да развият вътрешен опит в някои от тези области, според Катона от Kpler. "Газпром нефт" всъщност увеличи сондажите си в голямо шистово образувание в Западен Сибир миналата година, каза той.

„Макар и забавено с много години, вътрешното технологично ноу-хау на Русия за добив на шисти напредва“, каза Катона.

Дори технологичните санкции да ограничават дейността в по-предизвикателни региони, в момента Русия разполага с достатъчно традиционни запаси, за да поддържа притока на петрол. Ако приемем, че продукцията ще остане близо до настоящите нива, до 2027 г. само 3% от нея ще зависят от технологиите, за които страната има затруднения в момента, каза Михалчук.

„Руското производство може да се поддържа около сегашните нива на производство за най-малко четири до пет години“ на техническа основа, каза Катона.